РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. П., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720102963 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Т. Д. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
Ищецът твърди, че страните са сключили договор за паричен заем № 4347570, който
бил прогласен за недействителен с решение № 288/27.03.25 г., постановено по гр.д. №
2490/24 г. на РС-П.. Обосновава се, че съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит бъде обявен за недействителен потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи. Твърди се, че ищецът е извършил
плащане на сумата от 41, 21 лева, която е недължимо платена, поради което се моли
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 1,00 лева, предявена
като частична претенция от сумата от 41, 21 лева. С протоколно определение от 22.10.25 г.
по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на размера на претенцията, като същата е
предявена за пълния размер от 41,21 лева.
Ответното дружество, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба, с който обосновава, че ищецът превратно упражнява процесуални права. Не оспорва
наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит, който е признат за
нищожен с посоченото решение, както и не оспорва, че е получил сумата от 41,21 лева за
погасяване на договорено лихвено задължение по договора. Сочи, че не е оспорвал решение
№ 288/27.03.25 г., постановено по гр.д. № 2490/24 г. на РС-П. и е заплатил всички разноски,
за които е осъден с това решение. До момента на подаване на исковата молба ищецът не е
отправял искане до ответника за възстановяване на процесната сума, която следва да му се
заплати. Отправя се искане за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал.2 ГПК, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Алтернативно се релевира възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1,
вр. с чл. 34 ЗЗД, за връщане на сума, заплатена по нищожен договор за паричен заем №
4347570.
С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да
установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В тежест на ищеца е да установи, че сумата от 41,21 лв. е излязла от патримониума
му и е постъпила в имуществения комплекс на ответника. В случай, че ищецът установи
обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствена тежест, в тежест на ответника е
да установи основанието, на което се е осъществило имущественото разместване
(възникването на твърдените правоотношения между страните по силата на действителен
договор за кредит.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване от страните следните права и обстоятелства: 1/ сключването на
договор за паричен заем на № 4347570 от 20.12.21 г. 2/ прогласяване недействителността на
този договор с влязло в сила решение 3/ заплащане от страна на ищеца на сума в размер
41,21 лева.
Изложените обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
документи.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В този смисъл - решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. №
3620/2021 г., на ВКС III г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на
ВКС, I т. о., и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о.
Предвид установената недействителност на договора за потребителски кредит,
сключен между страните, заемателят дължи връщане единствено на получената главница.
Следователно, разликата между получената от кредитополучателя сума и заплатената от
него сума в полза на кредитодателя в размер на 41,21 лева е получена от последния при
начална липса на основание, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК. Видно от приложения списък по чл. 26 ищецът претендира разноски в
размер на 530 лв., от които – 50 лв. за държавна такса, и 480 лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу присъждането на
адвокатско възнаграждение на ищеца. Релевирал е доводи за злоупотреба с право. Съдът
намира релевираните доводи на ответника за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, изр. първо от ГПК участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави.
Предявяването на иск поначало е правомерно действие, като израз на упражняване на
законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на
процесуални права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Противоправно
упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице, когато
2
сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на
това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от
закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Когато предоставените на
страните процесуални права не се упражняват добросъвестно (например при липса на
материално право или за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица), е
налице злоупотреба с процесуално право. Злоупотреба с право е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други
правни субекти (чл. 57, ал. 2 от КРБ) и когато правото се упражнява в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). В този смисъл е решение № 189/20.06.2014 г.,
постановено от ВКС по гр. д. № 5183/2013 г.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, съдът е длъжен във всички
случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 от ГПК, т.
е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка
злоупотреба с право. Дали едно материално право е упражнено добросъвестно се преценява
въз основа на фактите по делото за всеки конкретен случай.
При съвкупната преценка на данните по настоящото дело настоящият състав
обосновава извод именно за наличие на злоупотреба с процесуално право от страна на
ищцата, водещо до генериране на разноски.
По делото е установено, че между страните е приключило съдебно производство, с
решението по което е прогласен за нищожен предявеният от ищеца иска за недействителност
на договора за кредит. Със същото решение на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА и
чл. 78 ГПК е осъдено ответното дружество да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение
от 480, 00 лева с ДДС за безплатно процесуално представителство и защита на ищеца в
производството по това дело.
Предявеният иск за обявяване на нищожност на договора за кредит, въз основа на
който е образувано гр. д. № 2490/2024 г. по описа на РС-П., и предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по
същият договор за паричен заем, предмет на настоящото производство, се основават на един
и същ правопораждащ факт - недействителност на договора за кредит. Първият
установителят иск за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по
отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожната
клауза, което предполага и еднаква защита по двата иска.
Ищецът, по своя преценка, макар и да е имал възможност да получи защита на
правата си в едно производство, като предяви установителния иск за обявяване на
нищожност на договора за паричен заем и осъдителния иск за възстановяване на недължимо
платена сума по същия договор за паричен заем с една искова молба, като по този начин би
се стигнало до значителна процесуална икономия, доколкото и двата иска са с почти
идентичен предмет и ще се разгледат в едно и също производство, е предявила исковете
отделно, като въз основа на тях са образувани две искови производства. С тези свои
действия ищцата е увеличила задълженията за разноски по делата - за държавни такси и
адвокатски хонорар. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е
изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на което обаче не
следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за
разноски в прекомерен размер, надхвърлящ двойно размера на разноските, който би бил
присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме
обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия,
съставляващи злоупотреба с права. Въпросното поведение несъмнено излиза извън
обичайното на потребител, ползващ финансиране за задоволяване на текущи нужди и сочи
на извод за злоупотреба с процесуални права.
Съдът намира, че инициираните две съдебни производства не са образувани за
3
удовлетворяване на интереса на ищцата, а с цел генериране на разноски под формата на
адвокатско възнаграждение в нейна полза, респ. в полза на представляващия я адвокат.
Целта да се кумулират разноски за адвокатско възнаграждение е видна и от обстоятелството,
че напълно адекватна защита ищцата е могла да получи и при предявяване само на
настоящия осъдителен иск за връщане на недължимо платено, основан на твърдение за
недействителност договора за кредит, при което съдът в мотивите си, за да даде отговор на
въпроса дали дружеството-кредитор следва да върне исковата сума, най-напред трябва да
отговори дали договорът е недействителен. Не е избран обаче от страна на пълномощника
този път за защита на ищцата именно заради намерението да постигне присъждане на още
едно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Подобно процесуално поведение от страна на ищеца, посредством формално
упражняване на права, настоящият състав приема за злоупотреба с права, а не преследване
на легитимна цел - реализиране на неудовлетворен кредиторов интерес. Настоящият съдебен
състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско
възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за
добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство. Посоченото по-горе,
води до извод за превратно упражняване на предоставените процесуални права на ищеца.
В съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение, и с оглед обстоятелството, че по гр. д. №
2490/2024 г. по описа на РС-П. на адв. М. е било присъдено адвокатско възнаграждение от
480, 00 лева с ДДС за безплатно процесуално представителство и защита в производството
по това дело, то съдът намира, че евентуално присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката за настоящото производство влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 3
от ГПК, поради което адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата не се дължи.
Следва в случая да се съобрази и съвсем ниската фактическа и правна сложност на спора,
при което присъждане на още едно адвокатско възнаграждение от 480 лв., каквото вече е
присъдено по предходното дело, не би съответствало на критериите за разумност и
пропорционалност, съгласно решение по дело С57/15 на СЕС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „ *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. Д., ЕГН **********, с адрес:
с. Д., ул. „****, предл.1 ЗЗД сумата от 41,21 лева /четиридесет и един лева и двадесет и една
стотинки/, недължимо платена при начална липса по Договор за кредит № 4347570 от
20.12.2021 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „ *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лева – разноски пред Районен съд П..
Присъдените суми на ищеца подлежат на плащане по посочената сметка IBAN BG
****- специална адвокатска сметка с титуляр адвокат Д. М. М..
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5