№ 1571
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:М. Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20221100510273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 72762/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 78 състав, поправено с решение от 25.10.2021 г., по предявени от
“Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че М. Д. П. /ЕГН
**********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *********/ сумата
951.41 лв.- стойност на потребена топлинна енергия за периода м. май 2014 г.- м.
април 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното й изплащане, сумата 182.83 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата от 951.41 лв., дължимо за периода
15.09.2014 г.- 20.04.2017 г., сумата 40.16 лв.- стойност на доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода м. май 2014 г.- м. април 2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, и сумата 6.89 лв.- обезщетение за забавено плащане на
главницата от 40.16 лв., дължимо за периода 15.09.2014 г.- 20.04.2017 г., като исковете
са отхвърлени: относно главницата- стойност на потребена топлинна енергия- за
горницата над сумата 951.41 лв. до пълния предявен размер от 1 692.81 лв., и относно
лихвите за забава при плащане на тази главница- за горницата над сумата 182.83 лв. до
пълния предявен размер от 325.31 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата М. Д.
П. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 325.38 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 52.22 лв.- разноски за заповедното
производство.
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските,
1
с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
признаване дължимостта на останалата част от претендираните по делото вземания
/главница и лихви за забава/, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата страна М. Д. П. /ответница по делото/ оспорва жалбата на ищеца и
моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Третото лице- помагач на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД- гр. София не
изразява становище по жалбата.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Постановеното от СРС решение в обжалваната част е правилно като краен
резултат и следва да бъде потвърдено.
Предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. П. установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми- главница и
лихви за забава /предмет на въззивната жалба/, са неоснователни и недоказани.
Независимо от липсата на спор във въззивното производство относно наличието
на обвързващо ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответницата М. П. облигационно
правоотношение /въззивна жалба е подадена само от ищеца, поради което и този
въпрос не подлежи на разглеждане по същество от въззивния съд/, съвкупният анализ
на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на
въззивния съд за основателност на претенциите за признаване дължимостта на
останалата част от претендираните от ищеца суми за цена на доставена в имота на
ответницата топлинна енергия и за мораторни лихви, тъй като не е проведено от
ищеца дължимото пълно главно доказване на производящите тези спорни материални
права факти, за което са му дадени съответни указания от съда в доклада по чл.146
ГПК, съставен при правилно разпределение на доказателствената тежест между
страните.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за
процесния имот суми, дялови разпределения и документи за главен отчет, като са
приети в първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно-
техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни
заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото
на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения
/съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по
допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай
дължимата сума за доставена в имота на ответницата топлинна енергия е начислена в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са
предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че от началото на
2
отоплителен сезон 2011- 2012 г. сградата, в която се намира процесният имот, не
ползва топлинна енергия за отопление, поради отказ; че в имота се ползва само
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, като според главните
отчети и изравнителните сметки в същия за периода 2013 г.- 2014 г. няма узаконени
водомери и ТЕ за БГВ се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма от 140
л/денонощие на 1 бр. потребител, като според ФДР за този период потребителите са
били 2 бр.; че за периода 2014 г.- 2015 г. /до 14.03.2015 г./ абонатът не е имал
узаконени водомери и за 315 дни му е начислена служебна ТЕ за 2 бр. лица; а същи и
че за периода 2015- 2016 г. ТЕ за БГВ е начислявана по показанията на 2 бр. водомери
за топла вода в имота. При тези данни според експерта сумата /главницата/, която
абонатът дължи за ТЕ за процесния период от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. е 951.41 лв.
Ако се добави и сумата по общата фактура от 31.07.2014 г., която е за потребена преди
процесния период топлинна енергия, дължимата сума е 1 692.81 лв., която включва
горепосочената сума от 951.41 лв. и сумата по общата фактура от 740.40 лв.
В случая за обосноваване на приложения метод за определяне обема на
доставената в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност
ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
Липсва основание, при установената по делото фактическа обстановка, на
ищеца да бъде призната за дължима и сумата 741.40 лв.- главница, представляваща
стойност на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като стойността
на тази топлинна енергия е произволно определена от топлопреносното предприятие и
от фирмата за топлинно счетоводство. Доставената в имота топлинна енергия за БГВ е
начислена и остойностена на „брой лица“, като е посочено в експертното заключение,
че ТЕ за БГВ е определена на база 2 бр. потребители в имота. Определянето на този
брой потребители, обаче, е необосновано, тъй като индивидуален писмен договор
между ищеца и ответницата П. не е сключен, като липсва и подадена от последната
молба- декларация за откриването на клиентска партида на абонат на топлинна
енергия в имота, в която същата да е посочила, че потребителите на БГВ в същия са
двама /2 бр./. Напротив- в представения от третото лице- помагач с молба от 4.04.2019
г. документ за главен отчет от 26.05.2016 г., подписан от потребител, е изрично
посочено, че в имота има 1 бр. потребител /“брой лица- 1“/. При това положение
определената от ищеца и подпомагащата го страна сума за потребена ТЕ за БГВ в
имота не може да бъде призната за изцяло дължима, съответно липсва основание за
признаване дължимостта и на друга сума, освен признатата с обжалваното
първоинстанционно решение, което следва да е съответно на потребление от един
потребител- ответницата по делото.
Следва да се отбележи наред с горното, че при съобразяване на направеното от
ответницата възражение за изтекла погасителна давност на вземанията и даденото с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК
тълкувателно разрешение, предявените от топлопреносното предприятие искове за
горепосочените суми- предмет на въззивното производство, не могат да бъдат
уважени, тъй като главните вземания по обща фактура от 31.07.2014 г. са възникнали
повече от три години преди датата на подаване на исковата молба по делото на
5.05.2017 г. и са погасени по давност, а произтичащите от тях акцесорни вземания за
лихви съобразно чл.119 ЗЗД са също погасени.
Неоснователен е и установителният иск на „Топлофикация София“ ЕАД по
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
3
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на
ответницата за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между
страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за
изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена с изравнителни сметки, като относно
изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период
топлинна енергия суми, за които са издадени общи фактури на 31.07.2015 г. и
31.07.2016 г., приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от
2014 г. и 2016 г.
Съгласно чл.33, ал.1 от действащите при ищеца Общи условия от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет- страницата
на продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление
след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид непредставянето на доказателства от ищеца, чиято е доказателствената
тежест /въпреки дадените му с доклада по чл.140 ГПК указания в тази насока/, за
публикуване на фактурите по смисъла на чл.32, ал.2 ОУ, вкл. за датите, на които
общите фактури, следващи изравняването, са били публикувани на интернет-
страницата му, претенцията му за признаване дължимостта на акцесорно вземане за
лихви да забава при плащане на главницата за съответната част от процесния период
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид неспазване на срока по чл.32, ал.2 и ал.3 ОУ- 2016 г. за отчитане на
ИРРО, изготвяне на изравнителните сметки и издаване на общите фактури за
останалата част от процесния период- „45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят“ /общата фактура за отчетния период е издадена на 31.07.2016 г., а 45-
дневният срок е изтекъл на 14.06.2016 г., считано от 30.04./, клаузите на Общите
условия относно начисляването на лихви за забава са неприложими, а съобразно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответницата изпада в забава след покана, каквато не се
твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до нея, поради което и изпадането й в
забава се явява недоказано по делото.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 142.48
лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата за потребена топлинна енергия,
дължимо за периода 15.09.2014 г.- 20.04.2017 г., следователно подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
При тези съображения и тъй като релевираните в жалбата на „Топлофикация
София“ ЕАД доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са
неоснователни, въззивникът не може да постигне като краен резултат признаването за
дължими на суми в претендираните по делото размери или на суми в размери, по-
големи от определените от СРС.
Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена, респ. постановеното от СРС решение като правилно
в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за настоящото производство има въззиваемата страна, но искане за присъждането на
разноски от същата не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не
следва да бъдат присъдени.
4
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 72762/ 2017
г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав, поправено с решение от 25.10.2021 г., в
обжалваната част, в която предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр.
София /ЕИК *********/ срещу М. Д. П. /ЕГН **********/ установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за сумата 741.40 лв.
/горницата над сумата 951.41 лв. до пълния предявен размер от 1 692.81 лв./- главница,
претендирана като стойност на потребена в имот с аб.№ 249560 през периода м. май
2014 г.- м. април 2016 г. топлинна енергия, вкл. стойността по обща фактура №
**********/ 31.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 5.05.2017 г., до окончателното й изплащане, и сумата 142.48 лв. /горница над
сумата 182.83 лв. до пълния предявен размер от 325.31 лв./- претендирана като лихви
за забава при плащане на главницата, дължими за периода 15.09.2014 г.- 20.04.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 28817/ 2017
г. на СРС, 78 състав.
Решението от 11.04.2019 г. по гр.д.№ 72762/ 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав,
поправено с решение от 25.10.2021 г., като необжалвано е влязло в сила в останалата
му част.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД- като трето
лице- помагач на „Топлофикация София" ЕАД в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5