РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. ХАСКОВО, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500763 по описа за
2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 602/02.10.2023 г., по гр. дело № 1075 по описа за 2023г., Районен
съд – Хасково е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********,с адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов“ № 37, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, да
заплати на К. М. Я. от гр.*** , сумата от общо 574, 48 лева, представляващи платени без
правно основание стойност на електрическа енергия за минал период от 09.03.2023г. до
31.03.2023г. по фактура № **********/11.04.2023 г. в размер на 572,26 лв.и лихва за забава
по нея в размер на 2,22 лева, както и сумата от 450,00 лв., представляваща направени по
делото деловодни разноски.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД – Пловдив, който чрез упълномощения юрисконсулт В.И. го обжалва в срок, с
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението при
непълнота на доказателствата и необоснованост. Твърди се в жалбата, че мотивите на
обжалваното решение не кореспондират на събраните по делото доказателства, като се
поддържа тезата, че единственото условие за упражняване правото на оператора на
съответната електрическа мрежа да извърши едностранна корекция е да бъде установено
1
по съответния ред, че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция, както и че това право не било
предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването
или неточното измерване на доставената ел. енергия, тъй като корекционната процедура,
според въззивника, цели възстановяване на настъпило без основание имуществено
разместване, а не е за да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. Считат, че нормата на чл. 82 от ЗЗД се явява неприложима при подобен тип
обществени отношения, като в тази връзка се позовават и на съдебна практика на ВКС,
според която чл.82 от ЗЗД е напълно неприложим и мрежовият оператор нито следва да
доказва кой е извършител на манипулацията, нито виновно поведение от страна на клиента
при доказано неточно отчитане на електромера на клиента. По делото било установило
безспорно, че при проверката извършена на 31.03.2023г. електромерът е с изгаснал дисплей,
поради което консумираната ел.енергия не може да бъде отчетена. За извършената проверка
е бил съставен констативен проттокол по реда на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ.Според жалбоподателя
ирелевантен за спора е въпросът кой е конкретният извършител на манипулациите по
измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператора да
извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електроенергия.Считат,че са налице предпоставките
описани в чл.52,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ и операторът на разпределителната мрежа е извършил
преизчисление на количеството ел.енергия,при спазаве на инструкциите ,съдържащи се в
чл.52,ал.1,т.1 от ПИКЕЕЕ, като е начислил допълнително електрическа енергия в размер на
876 кВч за период от време – 22 дни от 09.03.2023 г. до 31.03.2023 г. на стойност 572,26 лв
с ДДС и за сумата е издадена фактура № **********/11.04.2023 г. , която е била изпратена
на ищеца с писмо по пощата с обратна разписка. По изложените в жалбата съображения,
намират, че процесната сума е била основателно начислена и молят съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.Претендират заплащането на разноски
за двете инстанции. Релевират и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено,
редуцирано до минималния размер от 300,00 лв. предвиден в чл.36,ал.2 от ЗАдв във вр. с
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендират се разноски по делото, за което е приложен списък на
разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Д. О., АК-
Хасково, като пълномощник на въззиваемата К. М. Я., с който се оспорва подадената
въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Хасково като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. М. Я. с искова молба, с която
срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив е предявен иск с
правно основание чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По делото е установено чрез приетия като писмено доказателство констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № *** от
31.01.2023 г., неоспорен от ищцата, че на 31.03.2023 г. при извършена проверка от
служители на „Електрораздпределение Юг“ на електромер с фабричен № ***, с ИТН *** е
установено, че електромерът отчитащ доставената ел.енергия в недвижим имот
собственост на ищцата, в качеството й на наследник на починалия титуляр М.К.С.,
находящ се в.***, Област - Хасково е повреден с „тъмен дисплей“ и не отчита електрическа
енергия, поради което е бил демонтиран, запечатан е с пломба и е монтиран нов изправен
електромер.За извършените действия е съставен констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № *** от 31.03.2023 г., който е бил
съставен в присъствието на свидетел и на представител на ответника и подписан от
посочените лица в констативния протокол. С писмо от 11.04.2023 г., ищцата е била
уведомена от ответника за извършената проверка, както и че на основание чл.52, ал.1,т.1 отт
ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 09.03.2023 г. до
31.03.2023 г., за 22 дни, чрез допълнително начисляване на сума в размер на 572,26 лв.
Видно от приетата като писмено доказателство сметка за електроенергия и фактура №
**********/11.04.2023 г. вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел.енергия за електромер с фабричен № ***, с ИТН ***, за
периода от 09.03.2023 г. до 31.03.2023 г. на ищцата допълнително е начислена енергия от
общо 876 кВч, на стойност 572,26 лв. с ДДС. Издадена е и фактура №
**********/11.04.2023 г. на стойност 572,26 лв. с ДДС, която ищцата е заплатила на
ответника.
В едномесечният срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Посочва,че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ,
приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на
ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие
върху електромера.Твърди, че в случая точно е била спазена процедурата за корекция на
сметката на електрическа енергия, съдържаща се в ПИКЕЕ,поради което искът бил
неоснователен и следвало да се отхвърли. При проверката било установено, че
електромерът е с изгаснал дисплей, поради което и консумираната ел. енергия не можела да
бъде отчетена.Ответникът възразява, че не съществува законово основание за начисляване
на процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за
установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.3 т. 6 от Закона за енергетиката/. На това основание КЕВР приела
ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX, чл.52 ал.1, т.3 и чл. 56 ал.1 и ал.3 от
3
същите. Цитираните норми били законовото основание за преизчисление на сметката на
клиента.Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца,
което било от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, вр. чл.234в от
НК. Кой е конкретният извършител бил ирелевантен, тъй като посочените законови
разпоредби не съдържали изискване за установяване на виновно поведение на крайния
потребител, като единственото условие за едностранна корекция било установяването по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия.
Предвид изложените съображения, считат предявеният иск за неоснователен и
молят съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло и да му присъди
направените деловодни разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства.
По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата
молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа експертиза.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 31.03.2023 г.,
констатациите от която са били отразени в констативен протокол от същата дата за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. За
извършените действия е съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване № *** от 31.03.2023 г., който е бил съставен в
присъствието на свидетел и на представител на ответника и подписан от посочените лица в
констативния протокол.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактическа обстановка, която приема изцяло. Спорният момент в производството се
свежда до това дали отговорността на длъжника - ищец в производството има виновен
характер и дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без
участие на абоната.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).Крайният
4
потребител, каквато безспорно е ищцата е обвързана от договорно правоотношение с
крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя
и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е.
отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от
общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното
дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа– с случая
ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да
има право да коригира сметката на крайния потребител.Това води до извода на въззивната
инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне
само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно
въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е
доказано в хода на първоинстанционното производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закона
безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на
електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-
малко пък в полза на ответното дружество,което се явява трето лице за договорната връзка
между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и
или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура
излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат
прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и
нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в
тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната
равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до
извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове
възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в
отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и
ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно
поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не
5
въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при
договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието
на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като
във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират
приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до
по-ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата
страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението
на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. За да бъде
основателна една такава корекция на сметка, законът изисква несъмнено да се докажат
конкретно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както
и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от потребителя.
Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен
период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.
Съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл.120 от ЗЕ средството за търговско измерване
на електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и
предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на
отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я
6
модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка
между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на
електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата
на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура е резултат на
извършената проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол. Настоящия състав намира и че дори и
надлежно съставен такъв документ касае само извънсъдебните отношения между страните и
е част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване,
независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по
ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието
на протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване
на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза
да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи
действия/бездействия от страна на купувача на ел. енергия довели до техническите
аномалии, каквато е същината на доказване в настоящото производство. Идентична е и
доказателствената стойност на експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В
тази връзка, дори да се установи спазена процедура по ПИКЕЕ, това не рефлектира върху
крайните изводи на въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.
Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 602/02.10.2023 г. на Районен съд-Хасково,
постановено по гр. дело № 1075/2023 г.по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7