№ 1010
гр. Шумен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20253630101837 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Я. Д. от САК, действащ като
пълномощник на Р. К. В. с ЕГН ********** от гр. София, Ч. Л. И. с ЕГН ********** от с.
***, Столична община и К. Л. И. с ЕГН ********** от гр. София, срещу ЗАД „***” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ж.к. ***, бул. „***“ № 1,
представлявано от Б.И. и К.К.. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците е
пострадал при ПТП, заради което с решение № 24 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 131/2023 г. по
описа на ШОС ответникът бил осъден да му заплати 26 000 лв. обезщетение като частичен
иск от 40 000 лв., както и имуществени вреди в размер на 100 лв. като частичен иск от 1000
лв. С решението е възприето, че действителните вреди са в размер на 30000 лв., но съдът е
уважил изцяло частично предявените искове в размер на 26000 лв., разделени поравно
между тримата наследници. Ищците поискали от ответника да им заплати доброволно
остатъка от 4000 лв. от обезщетението, но застрахователят не дал никакъв отговор. Ищецът
моли съдът да осъди застрахователното дружество да заплати сумата от 1333,33 лв. в полза
на всеки един от ищците, представляващи разлика между уважения частичен иск от 26 000
лв. и приетия за справедлив размер на обезщетението от 30 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 29.11.2022 г. до окончателното изплащане.
В хода по същество процесуалният представител на ищеца поддържа така предявения
иск като доказан. Признава извършеното след подаване на исковата молба плащане, но
посочва, че неплатени са останали разноските сторени от ищците в производството, както и
обезщетението за забава от 29.11.2022 г. до окончателното плащане. Моли да бъде присъдено
1
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за защитата на всеки от ищците.
В предоставения на ответника срок не е постъпил отговор.
В хода по същество ответникът представя доказателство за извършено плащане в
размер на претендираната главница. Оспорва претендирания размер на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Между страните е налице влязло в сила съдебно решение – решение № 24 от
15.02.2024 г. по гр. д. № 131/2023 г. на ШОС, в.з.с. на 01.03.2025 г. – с което е прието, че ЗАД
„***” АД дължи на Р. К. В., Ч. Л. И. и К. Л. И., в качеството им на наследници на Л.С. И., по
8699,99 лв. на всеки от тях, от които 8666,66 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на преживени болки и страдания от наследодателят й и
33,33 лв., обезщетение за имуществена вреда, представляваща щета на притежавания от
наследодателя велосипед в резултат на ПТП, станало на 28.10.2022 г., причинено А.И.Б. при
управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“, който е нарушил правилата за движение
при управление на лек автомобил на основание застрахователна полица №
BG/30/122001916277 със срок на валидност от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г. за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
застрахователя 29.11.2022 г. до окончателното му изплащане, както и законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на предявяването му пред
застрахователя 04.11.2022 г. до окончателното му изплащане. Искът за претърпените
неимуществени вреди е бил предявен от пострадалия Л.С. И. за сумата от 26000 лв., като
частичен иск от 40000 лв. След неговата смърт в процеса били конституирани Р. К. В., Ч. Л.
И. и К. Л. И. като негови наследници.
В цитираното решение съдът подробно е изложил мотиви за това как е осъществено
ПТП-то, кой е виновен за неговото настъпване, какви вреди е претърпял Л.С. И. и какъв е
размера на същите, включително по отношение на частично предявения иск за
неимуществени вреди. Съдът е приел, че процесното ПТП е причинено виновно от А.И.Б.,
който при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“, изпълнявайки маневра завой
на ляво в нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП навлязъл в лентата за движение на движещия се
в посока направо велосипед „Драг Кросар“ и пресякъл траекторията в опасната му зона за
спиране, което се дължи на неправилните действия на водача на лекия автомобил. В
конкретната ситуация, с поведението си, велосипедистът не е допринесъл за
осъществяването на ПТП и не е имал възможност да го предотврати. Ударът за лекия
автомобил бил челен, а за велосипеда – ляв страничен удар в областта на задната вилка,
който настъпва в лентата за движение на велосипедиста на разстояние около 3 метра след
навлизане в кръстовището. В резултат на удара, велосипедистът е отхвърлен върху капака и
предното стъкло на автомобила, след което пада на настилката пред автомобила. Установено
е още, че на Л.С. И. са причинени следните телесни увреждания – съчетана травма (глава и
2
крайници) включваща 1) контузия на главата: две разкъсноконтузни рани в областта на
главата и 2) контузия на крайниците: контузия на левия лакът – множествени
кръвонасядания около лакътя; фрактура на главичката на лъчевата кост и короноидния
израстък на лакътната кост на лявата предмишница; ограничени и болезнени движения в
лакътната става. Контузия на левия глезен. Множествени кръвонасядания; оток около
фибуларния малеол; ограничени и болезнени движения. Пострадалият е бил лекуван
консервативно. На левия горен крайник е била наложена гипсова имобилизация.
Прогнозната продължителност на лечението била около 2-2½ месеца.
Ясно в цитираното по-горе решение е посочено, че искът от 26 000 лв. е предявен
като частичен от обща претенция от 40 000 лв. Съдът е изложил и аргументи, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени увреждания възлиза
на 30 000 лв.
С тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. постановено по тълк. дело № 3/2016 г.
на ОСГТК на ВКС върховните съдии са приели, че при уважаване на частичния иск
обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които
правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието
му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска
за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на сила на присъдено нещо
при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата (т.е. остатъкът) от вземането, се касае за същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата
на присъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да
се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със сила
на присъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен,
то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да
се пререшава въпроса дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявения частичен
иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната сила на присъдено нещо на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения
на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
3
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
Горното дава основание на настоящия съд да приеме, че на 28.10.2022 г. А.И.Б. при
управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е нарушил правилата за движение по
пътищата, при което е причинил ПТП с участието на Л.С. И., на когото са причинени
посочените по-горе травматични увреждания. Няма установено виновно поведение на Л.С.
И.. В качеството им на наследници на починалия пострадал ищците са встъпили в правата
му за понесените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди. За всички тези
факти и обстоятелства има сила на присъдено нещо. Единствената задача на настоящия съд
е да прецени дали вземането е основателно за размера над 26 000 лв. до пълния претендиран
размер от 30 000 лв.
В конкретния случай става дума за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, които на основание чл. 52 от ЗЗД се определят от съда
по справедливост. За да прецени справедливото обезщетение съдът прецени характера и
интензитета на причинената травма, получените усложнения, продължителността,
сложността и инвазивността на лечението, както на самата травма, така и на получените в
нейно следствие усложнения, емоционалните и психологични страдания, които ищецът е
преживял в резултат на травмата и процеса на лечение, дискомфорта в битов аспект и
зависимостта от чужда помощ. Предвид това съдът намира, че справедливото обезщетение,
което ще компенсира всички тези негативни преживявания възлиза на 30 000 лв. От тази
сума с решение № 24 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 131/2023 г. на ШОС, в.з.с. на 01.03.2025 г.
съдът вече е присъдил на ищеца обезщетение в размер общо на 26 000 лв. като частичен иск.
Остатъкът до 30000 лв., а именно сумата от 4000 лв. се претендира от ищците в
настоящото производство. Тази сума обаче е заплатена от ответника в хода на процеса на
20.08.2025 г. Платежното е представено на съда на 20.11.2025 г.
Предвид това съдът намира, че искът за заплащане на сумата 4 000 лв. (разликата
между предявения частичен иск от 26 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.)
или по 1333,33 лв. на всеки от ищците, към датата на приключване на съдебното дирене се
явява неоснователен поради извършено плащане в хода на процеса и като такъв следва да
бъде отхвърлен от съда. Ищците претендират и лихва за забава за периода от 29.11.2022 г. до
окончателното плащане. Представеното по делото платежно покрива само размера на
претендираната главница, но не и лихвата за забава. На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът
дължи обезщетение за забава, считано от датата на поканата. Застрахователят дължи лихва за
забава още от първата покана, с която Л.С. И. е поискал заплащане на обезщетение и му е
било отказано, депозирана на 29.11.2022 г. От тази дата застрахователят изпада в забава.
Предвид извършеното на 20.08.2025 г. плащане на главницата, застрахователят дължи
обезщетение за забава само за периода от 29.11.2022 г. до 20.08.2025 г., което изчислена
върху главницата от 4000 лв. възлиза на 1443,44 лв. или по 481,14 лв. на всеки от тях.
Относно разноските:
4
Съдът дължи произнасяне и по направените искания за разноски. Независимо от
изводите на съда за неоснователност на иска за присъждане на главницата ищците имат
право на възстановяване на разноските, които са сторени в производството в пълен размер.
Причината за това, че ответникът е изцяло виновен за завеждане на делото. Той е бил
поканен преди образуване на производството да заплати тези суми, но не е сторил това
преди да получи препис от исковата молба. С извънсъдебното си поведение той е принудил
ищците да потърсят защита на своите права по съдебен ред. След което е заплатил само
дължимата лихва, но не и дължимото и претендирано по делото обезщетение за забава и
сторените от ищците разноски.
По делото всеки от ищците е внесъл по 53,33 лв. държавна такса, която следва да им
бъде възстановена от ответника.
Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищците са
представлявани от свой пълномощник в процеса, на когото не са заплатили хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – оказване на безплатна правна помощ на материално
затруднени лица. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. Възнаграждението според
материалния интерес и правната сложност на делото следва да се определи в близост до
минималния размер. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което е напълно бланкетно, тъй като към него момент адвокатът
не е поискал някакви конкретни суми. Съдът не го и споделя. По съществото си
претендираното възнаграждение от 520 лв. с ДДС за защитата на всеки един от ищците се
приближава до минималния за този вид дела (480 лв. с ДДС). Не са налице основания за
определяне на по-нисък размер. Доколкото текста на нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38,
ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение определено от съда, то
сумата следва да се присъди не в полза на страната, а директно на техния представител.
Общо дължимата от ответника сума в полза на адв. Д. възлиза на 1560 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София,
район ***, ж.к. ***, бул. „***“ № 1, представлявано от Б.И. и К.К., ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. В.
с ЕГН ********** от гр. София, в качеството й на наследник на Л.С. И. с ЕГН **********
от гр. София, сумата в размер на 481,14 лв. (четиристотин осемдесет и един лева и
четиринадесет стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 1333,33 лв. от датата на изпадане в забава на 29.11.2022 г. до
окончателното плащане на същата на 20.08.2025 г., която главница представлява разлика
между уважен частичен иск от 26 000 лв. по решение № 24 от 15.02.2024 г. по гр. д. №
131/2023 г. на ШОС, в.з.с. на 01.03.2025 г. до пълния дължим размер от 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя в
5
резултат на преживени болки и страдания, причинени вследствие на травматични
увреждания от ПТП, станало на 28.10.2022 г., причинено виновно от А.И.Б. с ЕГН
**********, който е нарушил правилата за движение по пътищата при управление на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Н 5154 КА, на основание застрахователна полица № №
BG/30/122001916277 със срок на валидност от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата от 53,33 лв.
(петдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи сторени от ищеца разноски
за платена държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София,
район ***, ж.к. ***, бул. „***“ № 1, представлявано от Б.И. и К.К., ДА ЗАПЛАТИ на Ч. Л.
И. с ЕГН ********** от с. ***, Столична община, в качеството му на наследник на Л.С. И. с
ЕГН ********** от гр. София, сумата в размер на 481,14 лв. (четиристотин осемдесет и
един лева и четиринадесет стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 1333,33 лв. от датата на изпадане в забава на 29.11.2022
г. до окончателното плащане на същата на 20.08.2025 г., която главница представлява
разлика между уважен частичен иск от 26 000 лв. по решение № 24 от 15.02.2024 г. по гр. д.
№ 131/2023 г. на ШОС, в.з.с. на 01.03.2025 г. до пълния дължим размер от 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя в
резултат на преживени болки и страдания, причинени вследствие на травматични
увреждания от ПТП, станало на 28.10.2022 г., причинено виновно от А.И.Б. с ЕГН
**********, който е нарушил правилата за движение по пътищата при управление на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Н 5154 КА, на основание застрахователна полица № №
BG/30/122001916277 със срок на валидност от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата от 53,33 лв.
(петдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи сторени от ищеца разноски
за платена държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София,
район ***, ж.к. ***, бул. „***“ № 1, представлявано от Б.И. и К.К., ДА ЗАПЛАТИ на К. Л.
И. с ЕГН ********** от гр. София, в качеството му на наследник на Л.С. И. с ЕГН
********** от гр. София, сумата в размер на 481,14 лв. (четиристотин осемдесет и един
лева и четиринадесет стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 1333,33 лв. от датата на изпадане в забава на 29.11.2022
г. до окончателното плащане на същата на 20.08.2025 г., която главница представлява
разлика между уважен частичен иск от 26 000 лв. по решение № 24 от 15.02.2024 г. по гр. д.
№ 131/2023 г. на ШОС, в.з.с. на 01.03.2025 г. до пълния дължим размер от 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя в
резултат на преживени болки и страдания, причинени вследствие на травматични
увреждания от ПТП, станало на 28.10.2022 г., причинено виновно от А.И.Б. с ЕГН
**********, който е нарушил правилата за движение по пътищата при управление на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Н 5154 КА, на основание застрахователна полица № №
6
BG/30/122001916277 със срок на валидност от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата от 53,33 лв.
(петдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи сторени от ищеца разноски
за платена държавна такса в производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. В. с ЕГН ********** от гр. София, срещу ЗАД „***”
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ж.к. ***, бул. „***“
№ 1, представлявано от Б.И. и К.К., иск за заплащане на сумата от 1333,33 лв.,
представляваща разлика между уважен частичен иск от 26 000 лв. по решение № 24 от
15.02.2024 г. по гр. д. № 131/2023 г. на ШОС, в.з.с. на 01.03.2025 г. до пълния дължим размер
от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
наследодателя в резултат на преживени болки и страдания, причинени вследствие на
травматични увреждания от ПТП, станало на 28.10.2022 г., причинено виновно от А.И.Б. с
ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение по пътищата при управление на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 5154 КА, на основание застрахователна полица № №
BG/30/122001916277 със срок на валидност от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради извършено от ответника
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. Л. И. с ЕГН ********** от с. ***, Столична община,
срещу ЗАД „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, район ***,
ж.к. ***, бул. „***“ № 1, представлявано от Б.И. и К.К., иск за заплащане на сумата от
1333,33 лв., представляваща разлика между уважен частичен иск от 26 000 лв. по решение №
24 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 131/2023 г. на ШОС, в.з.с. на 01.03.2025 г. до пълния дължим
размер от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
наследодателя в резултат на преживени болки и страдания, причинени вследствие на
травматични увреждания от ПТП, станало на 28.10.2022 г., причинено виновно от А.И.Б. с
ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение по пътищата при управление на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 5154 КА, на основание застрахователна полица № №
BG/30/122001916277 със срок на валидност от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради извършено от ответника
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Л. И. с ЕГН ********** от гр. София, срещу ЗАД
„***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ж.к. ***, бул.
„***“ № 1, представлявано от Б.И. и К.К., иск за заплащане на сумата от 1333,33 лв.,
представляваща разлика между уважен частичен иск от 26 000 лв. по решение № 24 от
15.02.2024 г. по гр. д. № 131/2023 г. на ШОС, в.з.с. на 01.03.2025 г. до пълния дължим размер
от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
наследодателя в резултат на преживени болки и страдания, причинени вследствие на
травматични увреждания от ПТП, станало на 28.10.2022 г., причинено виновно от А.И.Б. с
ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение по пътищата при управление на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 5154 КА, на основание застрахователна полица № №
7
BG/30/122001916277 със срок на валидност от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради извършено от ответника
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ЗАД „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София,
район ***, ж.к. ***, бул. „***“ № 1, представлявано от Б.И. и К.К., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.
Д. Д. от АК - София, сумата от 1560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева),
представляващи адвокатско възнаграждение за защита по делото на тримата ищци, дължимо
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8