№ 219
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110207966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ИВ. К. Г. против Наказателно постановление № 21-4332-
007564/13.04.2021 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
175, ал. 1, т. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 4 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДП – „глоба”, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДП.
Били му отнети и 8 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на административното обвинение; за наличие
на процесуални нарушения (липсващи реквизити на атакуваното НП); за неправилно определена
санкционна норма. Моли се за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, се явява и се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира делводни разноски.
Административнонаказващият орган не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.03.2021 г., около 12:10 ч. жалбоподателят И.Г. бил на работа като автомонтьор към
сервиз, находящ се в гр. София, бул. „Илиянци” № 58. Същият извършвал диагностика на лек
автомобил Б*** който не бил с монтирани регистрационни табели, като се намирал в превозното
средство. Покрай няго преминал полицейски патрул и му извършил проверка, в рамките на която
се установило, че Г. не носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на св.
Николай ***; АУАН; НП; постановление на СРП; трудов договор; картон на водач; заповеди за
компетентност; протокол за оглед на ВД; диск.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В конкретния случай, разпит на актосъставителя не е извършен, поради резултата
от огледа на представеното от жалбоподателя веществено доказателство: от същия се становява,
че процесното МПС не е било в движение и няма как да е било установено от проверяващия екип,
като такова, респективно – жалбоподателят не е бил негов водач, по смисъла на закона (личността
на заснетото лице се установява от показанията на разпитания свидетел ***).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
В отграничение от възраженията на жалбоподателя, налице са твърдения за всички
обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, както и касателно нарушените законови норми,
поради което и при липса на детайлни доводи в тази насока позволява бланкетен отрицателен
отговор на поставения от жалбоподателя въпрос.
Правилността на санкционната норма не следва да бъде коментирана в детайли, поради
липсата на извършени нарушения (която ще бъде обсъдена в слдващия раздел на настоящото
2
изложение).
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са данни за пътно превозно средство, с демонтирани
регистрационни табели, наохдящо се на инкриминираното място. От друга страна, обаче, от
доказателствата по делото не се установява – жалбоподателят да го е управлявал, т.е. да е имал
качеството „водач на МПС”, а оттам – и задълженията да обезпечава наличието ан регистрационни
табели и на СРМПС. Това обстоятелство има пряко отношение към обективната страна на
изпълнителното деяние, поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже
тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение
№ 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. №
2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение
от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение
№ 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. №
11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение
№ 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. №
2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение
№ 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и
застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я
обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение №
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009
г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение №
5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно
субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, доказателствата за
напарвени деловодни арзноски и отправената изрична претенция, в тежест на въззиваемата страна
е – същите да бъдат репарирани (прекомерност се прилага, само при изрично направено
възражение, пред съответната инстанция).
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-007564/13.04.2021 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДП, на ИВ. К. Г. била
наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 4 месеца, за
3
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДП – „глоба”, в
размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДП, както му били отнети и 8 контролни
точки.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ИВ. К. Г., ЕГН ********** сумата от 1 500 лева –
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4