РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Благоевград, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Янев
при участието на секретаря Мария Г.
Исидорова
като разгледа докладваното от Георги Янев
Административно наказателно дело №
20221210201527 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М-*******, с
ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр.Б*******, ж.к. „Е********,
представлявано от Ф* М* - управител,
подадена чрез адв. П. С*, със съдебен адрес
1
гр.Б*, ул. „С* против Наказателно
постановление № 42-0002445/11.08.2022 г. на
Директора на РД "АА" София, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на
чл. 7а, ал.2, пр. последно от ЗАвПр, вр. чл.8,
ал.1 от Наредба №36/2006г. на МТ, на
основание чл. 96г, ал.1, предл. 2 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено
административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 3000 лева.
С жалбата дружеството жалбоподател
чрез своя процесуален представител оспорва
НП, счита същото за незаконосъобразно,
навежда доводи за процесуални нарушения,
моли съда да отмени Наказателното
постановление, оспорва извършването на
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и иска
отмяна на наказателното постановление, като
излага доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство,
излага и доводи за липсата на нарушение.
Претендира разноски.
Административнонаказаващия орган,
редовно и своевременно призовани, не
изпращат представител и не изразяват
становище по същество, в придружително
писмо правят възражение за прекомерност на
разноските.
Районна прокуратура гр.Благоевград,
редовно призовани, не изпращат представител
2
и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и след като
анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 10.06.2022г. свидетелите Д. и Х. -
инспектори при РД"АА" София, на адреса на
дружеството, находящ се в гр.Благоевград, ул.
„Иван Михайлов” № 1, ет. 5, офис 3,
извършили комплексна проверка на
дружеството-жалбоподател.
В хода на същата и въз основа на
направена справка в ИА "Автомобилна
администрация", както и представените
документи, включително ЧМР и тахографски
лист е установено, че превозвачът „М*******
е разпоредил на водача С*Н* П* да извърши
международен превоз на товари на 15.02.2022
година в Република Германия с МПС – влекач
от категория N3 с рег. № ******, ведно с
разпечатка от картата на водача, който не
отговаря на изискването за психологическа
годност по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. За
периода 01.05.2021 година до 01.04.2022
година водачът е без удостоверение за
психологическа годност, установено след
извършена справка в ИА „АА“ София и ЧМР.
С оглед констатираното свидетелите
приел, че дружеството - жалбоподател, като е
допуснал този водач да управлява посоченото
МПС на 15.02.2022 г. е осъществил
нарушение на чл. 7а, ал.2, пр. последно от
ЗАвПр, вр. чл.8, ал.1 от Наредба №36/2006г.
3
на МТ, за което на същата дата, свидетеля Д.
в присъствието на свидетеля Х. съставил
АУАН №324532 на дружеството-
жалбоподател. Актът бил съставен в
присъствието на Р., упълномощен
представител на фирмата, която го подписала
с възражения, че не е изискано с известие за
проверката и не е изискуемо, съгласно
европейското законодателство.
Въз основа на съставения акт и след като
приел възраженията за неоснователни на
11.08.2022 г. Директора на РД"АА" София, е
издал атакуваното НП№ 42-0002445, с което
за административно нарушение на чл. 7а,
ал. 2, пр. последно от ЗАвПр, вр. чл.8,
ал.1 от Наредба №36/2006г. на МТ на
основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е
наложил на дружеството жалбоподател
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
НП е връчено на упълномощен представител
на дружеството на 07.09.2022г.
В хода на съдебното производство са
разпитани свидетелите Д. и Х., които чрез
показанията си възпроизвеждат възприетата в
наказателното постановление фактическа
обстановка, чрез показанията си установяват
извършената проверка, установеното в хода
на същата и процедурата по съставяне на
АУАН.
4
Тази фактическа обстановка се доказва от
анализа на събраните по делото писмени
доказателства за тяхното установяване, а
именно: Заверени копия на Търговски
регистър на лист 15-18 от делото, Лиценз №
9394 за международен автомобилен превоз на
товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, пощенски плик с пощенско
клеймо, АУАН № Серия А-2012 №
324532/10.06.2022 година, АУАН на лист 23
от делото, Известие за доставяне, Известие с
рег. № 52-00-56-6217/26.08.2022 г.,
Пълномощно, Пълномощно, Дебитна фактура
№ *********/9/9/2022 г., Справка за актуално
състояние за действащите трудови договори
на лист 37 от делото, Справка от дигиталния
тахограф на лист 38-40 от делото, Справка от
Регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо
изследване – 2 бр., Заповед № РД-08-
5
30/24.02.2020 г., Заповед № 110/01.04.2022 г.,
пощенски плик с пощенско клеймо,
легализиран превод на СУМП на лист 54 от
делото, Легализиран превод на български език
на международна товарителница за товарен
автомобил с ДКА № *********,
Международна товарителница №7532,
Фактура № *********, Президентски Указ
51/2012 г., писмо рег. № 10.00-56-
680/05.12.2022 г. на РДАА - София,
констативен протокол № 14- 00-56-
372/17.06.2022 г., заповед № РД-12-
1788/08.06.2022 г. на РДАА - София, известие
рег.№ 14-00-56-372/03.05.2022 г. на РДАА -
София, копие на пощенски плик.
При направения анализ и оценка на
показанията на свидетелите на наказващия
орган, разпитани по делото, съдът не отчете
вътрешно противоречие, непоследователност,
заинтересованост или преднамерено излагане
6
на изопачени факти. Свидетелите описват
обстоятелствата около извършената проверка
на дружеството и констатираното от тях.
Техните показания досежно посочените факти
в пълна степен кореспондират и на
приобщените по делото писмени
доказателства, поради което съдът им дава
вяра като подкрепящи фактическите
констатации, отразени в Акта за установяване
на административно нарушение.
В хода на съдебното следствие е допуснат
и разпитана св.Р*, която чрез показанията си
установява своето участие в проверката, както
и какви документи е представила и как е
протекла проверката. От показанията на
същата се установява още, че в рамките на
процесната проверка са съставени множество
актове на дружеството, за идентично
нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка
7
съдът прие за установено въз основа на
приложението по делото писмени
доказателства, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели, чиито
показания съдът кредитира относно
обстоятелствата, изложени в АУАН , относно
извършената проверка и тези, свързани с
неговото съставяне, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни. Същите се основават на
преки и непосредствени впечатления,
досежно изнесените факти, поради което
съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка
и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо
от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в
установения от закона 14-дневен срок от
8
връчване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с
императивно установената за това процедура
и от компетентен орган, за което по делото са
представени безспорни доказателства, поради
което възраженията в обратна насока са
неоснователни. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно
нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и
ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския
закон - име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за
да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57
ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса
се касае за констатирано административно
нарушение, осъществено от ЕООД. В
конкретния случай АУАН е съставен от св. Д.,
на длъжност “инспектор”, който се явява
материално компетентен за това и дава пълно
описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока
са и показанията на свидетеля Х., който е
участвал при извършване на проверката и
констатиране на нарушението. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на обжалваното НП.
При съставянето на акта за установяване на
9
административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити.
Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на
административнонаказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател не са
допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, поради което неоснователно
се явява възражението на жалбоподателя в
тази насока. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови
съставомерни признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението,
индивидуализиран в достатъчна степен е и
извършения превоз, като са посочени и
доказателства, които го установяват.
Съответна на фактическото описание на
нарушението е и посочената в АУАН и НП
правна квалификация. В конкретния случай
не може да бъдат споделени изложените
доводи, че липсвала дата и място на
нарушението. Видно от приложените АУАН и
НП, в същите е посочен, кога е извършен
превоза, а именно 15.02.2022г. и къде, а
именно Германия. Ето защо съдът приема, че
на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от
фактическа и правна страна кога, къде и какво
10
административно нарушение е извършено и
не са допуснати сочените от жалбоподателя
нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. Не могат да бъда възприети и
доводите, че акта е съставен в нарушение на
чл.43 от ЗАНН, доколкото акта е съставен в
присъствие на свидетел на установяване на
нарушението, в който случай не е необходимо
да има и втори свидетел. По отношение на
доводите, че били съставени множество
актове за идентично нарушение, съдът
намира, че също са неоснователни.
Действително по делото са представени
доказателства, че по отношение на
дружеството жалбоподател са съставени НП
за нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр, но
видно от същите касаят други водачи и
извършени превози на други дати, поради
което наказващия орган в случая е спазил
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. С оглед на
изложеното, неоснователно се явява
твърдението за допуснати в производството
по реализиране отговорността на дружеството
нарушения, които да са съществени и да
предпоставят отмяната на санкционния акт на
това основание.
При формална законосъобразност на НП
обаче, според настоящия състав в случая
неправилно е приложен материалния закон и
вмененото на жалбоподателя нарушение не е
извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2 от
ЗАвПр „Лицензираните превозвачи, лицата по
чл. 24е и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват
11
превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал.
3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата “.
Жалбоподателят, като лице притежаващо
лиценз на общността за извършване на
международен превоз, се явява задължено
лице по смисъла на чл. 7а, ал.2 от ЗАвПр.В
конкретния случай при извършена проверка
от инспектори на РД"АА" - София е
установено, че дружеството-жалбоподател,
като превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на международен
превоз е допуснал на 15.02.2022 г в Република
Германия да се извърши международен
превоз на товари с МПС – влекач от категория
N3 с рег. № *****, управляван от С* Н* П*,
за който е прието от проверяващите, че към
датата на превоза е без валидно
удостоверение за психологическа годност. В
случая от представеното ЧМР се установява
по безспорен начин, че на процесната дата с
посочения автомобил, собственост на
жалбоподателя е извършен превоз в
Германия, както и че е осъществен от П****.
В този смисъл са и събраните гласни
доказателства чрез показанията на св.Д. и Х.,
както и констативен протокол за извършена
проверка, поради което доводите в обратна
насока са неоснователно, видно от
приложените документи в превод е посочен
рег.№ на процесното МПС.
12
Настоящият състав обаче намира, че в случая
неправилно е прието, че към процесната дата
водачът осъществил превоз не притежава
удостоверение за психологическа годност.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари /чл. 58.
(1)Водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на
пътници и товари, трябва да отговаря на
следните изисквания: 3. да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата ;.. /,
водачът на превозното средство, извършващо
международен превоз на пътници и товари,
трябва да отговаря на следните изисквания: да
притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно § 5 от ДР на НАРЕДБА № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, същата се издава
на основание чл. 7, ал. 3 чл. 25, ал. 2, чл. 29,
ал. 2, чл. 31, ал 2 и § 4а от ЗАвтП.
Видно от § 4а от Заключителните Разпоредби
на ЗАвтП за прилагането на този закон и на
ратифицираните международни договори в
областта на автомобилните превози
министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията издава наредби и
инструкции.
Съобразно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 1 от
ЗДвП/чл. 152. (1) Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията:
13
2. Определя изискванията за психологическа
годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за
психологическото изследване на: б). на
водачите, извършващи обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или
товари, както и на председателите на изпитни
комисии; /- министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа
годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за
психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари.
Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 година
за изискванията за психологическата годност
и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на
кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии за издаване на удостоверение за
регистрация за извършване на
психологически изследвания, съгласно § 2 от
ПЗР на същата.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. ал. 2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 година изискваше
при всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници
или товари, както и за председател на изпитна
комисия, лицата да представят удостоверение
14
за психологическа годност, което е валидно за
срок от три години от датата на неговото
издаване с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна
възраст на лицето, и на случаите изрично
посочени в Наредба № 36, в които
удостоверението е валидно за срок от една
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 вр.
чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от
01.10.2002 година за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, срокът на
валидност на свидетелството за управление на
моторни превозни средства за категории С,
СЕ, С1, С1Е, D, DE, Dl, DIE, Т е 5 години, а
също така като условие за издаване на
свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, Cl, D, D1,
Ттм(трамвайна мотриса) е необходимо
представянето на копие на удостоверение за
психологическа годност за издаване на
свидетелство за управление на МПС.
Същият срок за валидност на свидетелството
за управление на моторни превозни средства
за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE, Dl, DIE, Т
е предвиден и в чл. 51, ал. 4 от "Закона за
българските лични документи".
Според чл. 7 § 3б. "б" от Директива
126/2006/ЕО.... "Доказателство за наличието
на съответствие на водачите на превозни
средства, които се използват за транспорт на
пътници или стоки с минималните стандарти
за физическа и умствена годност за
15
управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това. Този редовен контрол
съгласно националните правила за
съответствие с минималните стандарти ще
допринесе за свободното движение на хора,
ще избегне нарушаването на конкуренцията и
по- добре ще вземе предвид специфичната
отговорност на водачите на такива превозни
средства. На държавите - членки следва да се
позволи да налагат медицински прегледи като
гаранция за спазване на минималните
стандарти за физическа и умствена годност за
управление на други моторни превозни
средства. Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата
за управление и поради това трябва да се
определят от срока за валидност на
свидетелството".
Съгласно разпоредбата на чл. 7 § 2б"б" от
Директива 126/2006/ЕО. считано от 19 Януари
2013 година. свидетелствата издадени от
държави членки за категории С. СЕ. Cl. С1Е.
D. DE. Dl, DIE имат срок на административна
валидност 5 години.
В разпоредбата на чл. 7 § 3б. "б" абзац
четвърти. шести и седми от същата Директива
126/2006/ЕО е регламентирано. че държавите-
членки могат да ограничат срока на
административна валидност. постановен в § 2
на свидетелства за управление на превозни
средства за нов водач от всички категории. за
да прилагат специфични мерки към такива
водачи. с цел подобряване на пътната
16
безопасност. На следващо място държавите -
членки могат да ограничат срока на
административна валидност. постановен в § 2
на индивидуалните свидетелства за
управление на превозно средство за всички
категории. ако счетат за необходимо да
прилагат увеличена честота на медицински
проверки или други специфични мерки. като
ограничения за нарушители на пътното
движение.
И на трето място държавите - членки могат да
намалят срока за валидност постановен в § 2.
на свидетелства за управление на превозни
средства на притежатели. които пребивават на
тяхна територия и са достигнали 50" годишна
възраст. за да прилагат увеличена честота на
медицински проверки или други специфични
мерки. като опреснителни курсове. Този
намален срок на валидност може да се
прилага само при подновяване на
свидетелството за управление на превозно
средство.
Разпоредбата на чл. 7 § 2б. "б" от Директива
126/2006/ЕО е транспонирана в българското
законодателство в чл. 51. ал. 4 от "Закона за
българските лични документи".
Въз основа на изложената нормативна рамка
и предвид дадената в Директива 126/2006/ЕО
правна регламентация се НАЛАГА извод, че
щом водачът на моторно превозно средство
има валидно свидетелство за управление на
МПС/СУМПС/ за съответната категория той
следва да се счита за психически и физически
годен да управлява МПС от тази категория за
срок на валидност на същото това
17
свидетелство за управление на МПС, който за
посочените по- горе категории е пет години и
съответно не следва да се явява на преглед за
физическа и психологическа годност в този
срок.
Това условие се потвърждава изрично от
съдържанието на § 9 от Преамбюла на
Директива 126/2006/ЕО/., а именно, че поради
причини, свързвани с прозрачността тези
прегледи следва да съвпадат с подновяване на
свидетелството за управление и поради това
да се определят от срока на валидност на
свидетелството.
Предвид факта, че на процесната дата водачът
е извършвал превоз на товар то очевидно е
разполагал към онзи момент с валидно
СУМПС от съответната категория в противен
случай не би могъл да извърши превоза.
Липсва и твърдение от контролните органи в
тази насока, тъй като при проверката същите
не са установили, че към момента на превоза
водача не притежава валидно СУМПС за
съответната категория, а и по делото бе
представено доказателство в тази насока.
Въз основа на изложената по-горе
настоящият състав прилагайки горецитирана
нормативна рамка счита, че НЕ е налице
извършено административно нарушение от
страна на настоящият жалбоподател, което да
доведе до ангажиране на административно
наказателната му отговорност.
Нещо повече, съдът отчита и фактът, че
предвиденият /към момента на осъществения
превоз в чл. 8. ал. 2 от "Наредба № 36 от
15.05.2006 година на министъра на
18
транспорта", 3 тригодишен срок на валидност
на удостоверението за психологическа
годност, което удостоверение се издава при
положително заключение от
психологическото изследване на изследваното
лице, не съвпада със срока на валидност на
свидетелството за управление на моторно
превозно средство, който е 5-пет години,
което влиза в разрез с изискванията, които са
посочени в Директива 126/2006/ЕО, която в
случая има директен ефект.
На следващо място, дори и да не бъдат приети
горепосочените изводи, съдът намира, че в
случая предвид настъпилата промяна в
разпоредбата чл.8 от "Наредба № 36 от
15.05.2006 година на министъра на
транспорта" вмененото на жалбоподателя
нарушение не е съставомерно и са налице
предпоставките на чл. 3 от ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление е
издадено на 11.08.2022 г. Същото не е влязло
в законна сила по смисъла на чл. 64 от ЗАНН,
тъй като е обжалвано от жалбоподателя.
С Държавен вестник бр. 84 от 2022 г. в сила
от 21.10.2022 г.) е последвала законодателна
промяна, като в разпоредбата на чл.8 е
премахнат срока на валидност на
удостоверенията за писхологическа годност,
като в ал.2 на същия текст е посочено, че
същите са безсрочни.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват
промени в приложимата материалноправна
норма, прилага се тази, която е по-
19
благоприятна за нарушителя. Процесното
наказателно постановление съгласно чл. 64,
б."в" ЗАНН, не е влязло в сила към момента
на влизане в сила на изменението на чл.8, ал.2
от посочената наредба, поради което съдът
намира, че следва да приложи по-
благоприятния закон.
Визираната в чл. 3, ал.1 и 2 ЗАНН хипотеза
цели защита правата и интересите на лицата.
За всяко нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила при извършване на
нарушението, но това не означава, че ако
впоследствие законът е отменен и последва
констатиране на извършване на нарушение,
трябва да се приложи предвидената санкция
по отменения закон, ако в последващия закон
деянието вече не е квалифицирано като
нарушение, водещо до ангажиране на
отговорността на субекта.
С изменение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от
от "Наредба № 36 от 15.05.2006 година на
министъра на транспорта" вече не се
предвижда срок за валидност на
удостоверение за психологическа годност,
поради което и при наличието на такова,
както е в настоящия случай на практика
липсва нарушение. Изложеното обуславя
извода, че извършеното деяние от
жалбоподателя към момента, не осъществява
състав на административно нарушение
/нарушения/, поради което преценено и в този
аспект, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно.
По отношение на доводите, че такъв документ
не е искан с известието, съдът намира, че това
20
обстоятелство, макар и установяващо се от
приложеното известие не изключва
отговорност, тъй като жалбоподателят не е
санкциониран за непредставяне на документи,
изложеното по-горе обаче обуславя отмяна на
атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Предвид приетото от съда, че с НП
незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя е
безпредметно да се обсъждат доводите за
маловажност.
По отношение искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение съдът намира
следното
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че
с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя,
като с цел да установи правото си, същия е
ползвал адвокатски услуги, за които е
заплатил сумата в размер на 590 лв.,
установимо от приложено по делото
пълномощно и платежно. От друга страна е
направено изрично искане за присъждане на
разноски. Съдът като съобрази изложеното,
предвид изхода на делото, в който случай
безспорно се касае за незаконосъобразен акт
намира, че РД “Автомобилна
администрация“, Благоевград следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 590
лв., като възражението за прекомерност е
неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
21
възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № 42-
0002445/11.08.2022 г. на Директора на РД
"АА" София, с което на „М-*******, с ЕИК
***** със седалище и адрес на управление
гр.Б*****, ж.к. „Е*****, представлявано от
Ф* М* - управител, за нарушение на чл. 7а,
ал.2, пр. последно от ЗАвПр, вр. чл.8, ал.1 от
Наредба №36/2006г. на МТ, на основание чл.
96г, ал.1, предл. 2 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвП/ е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на
3000 лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“
София да заплати на „М-******, с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление
гр.Б******, ж-к.”Е********, представлявано
от Ф* М* -управител сторени от дружеството
разноски за адвокат в размер на 590 лв
/петстотин и деветдесет лева/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при
Районен съд –_______________________
Благоевград:
22