№ 2660
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110203162 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХ, с ЕИК *********, срещу наказателно постановление №
7/09.01.2023г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите -
София (РИОСВ) инж. И. П., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 155, ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) на „ХХХХХ, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за
извършено нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 155, ал. 1 от ЗУО.
Подадена е жалба от санкционираното юридическо лице, в която се прави искане за отмяна
на така издаденото наказателно постановление. Изтъква се, че наказателното постановление
е неправилно, тъй като е следвало да се приеме, че случаят е маловажен. Твърди се, че
санкционираното дружество е съгласувало дейността си с дружество „ХХХХХ по начин с
дейността си двете дружества да не надвишават капацитета на площадката относно
разрешените количества третирани отпадъци за година. Изтъкват се ползите от извършеното
третиране на отпадъци и издадената Директива 2000/53/ЕО, която предвижда насърчаване
на дейностите, касаещи повторна употреба и рециклиране на отпадъци. Иска се отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – Директор на РИОСВ, редовно призована, се представлява в
съдебното заседание от юрисконсулт Бозов, който оспорва жалбата. В дадения ход по
същество той пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата
отхвърлена като неоснователна. Излага аргументи, че с оглед значителното превишение на
даденото разрешение липсват основания да се приеме, че извършеното е маловажен случай.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление, датата на връчване
на същото /16.01.2023г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /30.02.2023г./ съдът
приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява, че служителите на от МОСВ на 10.08.2022 г. е
извършена проверка на площадка, стопанисвана от „ХХХХХ на адрес гр. София, район
„Кремиковци“, ул. „Свети Георги Победоносец“ № 1А. При проверката е представен
Годишен отчет за оползотворявале/обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни
средства (ИУМПС) за 2021 година, същият подписан и подаден в Националната
информационна система за отпадъци (НИСО), в който са вписани данни за общо количество
приети и третирани ИУМПС през отчетната година/тон/ - 18502.416 т., с което дружеството
е превишило разрешеното количество от 10 000 т./год.
Реализирайки посоченото превишаване, „ХХХХХ е нарушило разрешеното количество за
приемане и третиране на отпадък с код 16 01 04*, определено в разрешението по чл. 35, ал.
1, т. 1, издадено с Решение № 12 - ДО - 1455 - 01/ 13.10.2021 г. на директора на РИОСВ -
София.
На 20.10.2022 г. бил съставен АУАН на дружеството жалбоподател от свидетеля И. М..
Въз основа на цитирания АУАН, е издадено процесното наказателно постановление №
7/09.01.2023г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите -
София (РИОСВ) инж. И. П., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 155, ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) на „ХХХХХ, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за
извършено нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 155, ал. 1 от ЗУО.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а именно:
показанията на свидетеля И. М., както и писмените доказателства по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
Депозираните от свидетеля показания са последователни и логични, допринасят за
установяване на обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата
констатации, и в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
2
районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят
по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин
изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на
извършването му. Ето защо, съдът намира, че административнонаказващият орган не е
извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът констатира, че описаното в АУАН и НП представлява административно нарушение,
както и е правилна дадената му квалификация.
Разпорредбата на чл. 71, ал. 3, предл. 2 от ЗУО предвижда „Компетентният орган по чл.
67 се произнася с решение в срок до два месеца от получаване на заявлението или от
отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация, или
от изтичането на едномесечния срок по чл. 70, ал. 3, като издава или мотивирано отказва
издаването на разрешение. В разрешението по ал. 1 се посочват:….., количеството,… на
отпадъците, които ще се третират“. В случая несъмнено се установява превишение на
разрешеното количество в почти двоен размер.
Доколкото е ангажирана отговорност на юридическо лице не са налице предпоставки за
обсъждане на въпроса за субективната страна на нарушението.
Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗУО предвижда: „За други нарушения на този закон, които
не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните
лица се наказват с глоба от 500 до 3000 лв., а на юридическите лица или на едноличните
търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 6000 лв.“
Съдът намира, че наложената санкция е наложена в предвидения от закона минимум, поради
което не са налице основания за нейното намаляване.
Съдът намира, че извършеното нарушение не следва да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради обема на третираното количество отпадъци,
който надвишава почти двойно разрешения такъв. Съдът намира за несъмнени ползите за
околната среда в случаи на рециклиране на отпадъци. В случая, обаче, следва да се
отбележи, е отговорността на санкционираното дружество не е ангажирана за замърсяване
на околната сред, а за неспазване ограниченията на установения разрешителен режим по
отношение на извършваната от дружеството дейност. Наличието на смекчаващи
обстоятелства е отчетено при определяне на наказанието в най-ниския предвиден размер.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно
3
и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7/09.01.2023г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ) инж. И. П., с което на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 155, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на
„ХХХХХ, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 2, предл.
2 във вр. с чл. 155, ал. 1 от ЗУО, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4