Присъда по дело №1213/2023 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 28 февруари 2025 г. |
| Съдия: | Калина Кръстева Филипова |
| Дело: | 20231720201213 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 юли 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №7/28.02.2025 г. ПО НОХД № 1213/2023 г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура- Перник обвинителен
акт срещу подсъдимата С. И. К., с ЕГН:**********, за това, че в периода от 27.12.2021 г. до
10.01.2022 г. в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление, противозаконно
присвоила чрез теглене от банкова сметка с IBAN ************************ в „Банка
ДСК“ ЕАД, използвайки банкова карта № ****************, издадена на името на А. Б. А.,
чужди движими вещи, които владее - парична сума в общ размер на 8000 /осем хиляди/ лева,
собственост на А. Б. А., както следва:
1. Ha 27.12.2021 г. в гр. Перник, от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр.
Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, противозаконно е присвоила чрез теглене от
банкова сметка с IBAN ************************ в „Банка ДСК“ ЕАД, използвайки
банкова карта № ****************, издадена на името на А. Б. А., чужди движими
вещи, които владее - парична сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, собственост на
А. Б. А.,
2. На 29.12.2021 г. в гр. Перник, от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр.
Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, противозаконно е присвоила чрез теглене от
банкова сметка с IBAN ************************ в „Банка ДСК“ ЕАД, използвайки
банкова карта № ****************, издадена на името на А. Б. А., чужди движими
вещи, които владее - парична сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, собственост на
А. Б. А.,
3. На 02.01.2022 г. в гр. Перник, от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр.
Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, противозаконно е присвоила чрез теглене от
банкова сметка с IBAN ************************ в „Банка ДСК“ ЕАД, използвайки
банкова карта № ****************, издадена на името на А. Б. А., чужди движими
вещи, които владее - парична сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, собственост на
А. Б. А.,
4. На 03.01.2022 г. в гр. Перник, от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр.
Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, противозаконно е присвоила чрез теглене от
банкова сметка с IBAN ************************ в „Банка ДСК“ ЕАД, използвайки
банкова карта № ****************, издадена на името на А. Б. А., чужди движими
вещи, които владее - парична сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, собственост на
А. Б. А.,
5. На 05.01.2022 г. в гр. Перник, от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр.
Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, противозаконно е присвоила чрез теглене от
банкова сметка с IBAN ************************ в „Банка ДСК“ ЕАД, използвайки
банкова карта № ****************, издадена на името на А. Б. А., чужди движими
вещи, които владее - парична сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, собственост на
А. Б. А.,
6. На 06.01.2022 г. в гр. Перник, от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр.
Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, противозаконно е присвоила чрез теглене от
банкова сметка с IBAN ************************ в „Банка ДСК“ ЕАД, използвайки
банкова карта № ****************, издадена на името на А. Б. А., чужди движими
вещи, които владее - парична сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, собственост на
А. Б. А.,
7. На 08.01.2022 г. в гр. Перник, от АТМ устройство с № *********, находящо се в гр.
Перник, пл. „Кракра“ № 1, противозаконно е присвоила чрез теглене от банкова сметка
с IBAN ************************ в „Банка ДСК“ ЕАД, използвайки банкова карта №
****************, издадена на името на А. Б. А., чужди движими вещи, които владее
1
- парична сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, собственост на А. Б. А. и
8. На 10.01.2022 г. в гр. Перник, от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр.
Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, противозаконно е присвоила чрез теглене от
банкова сметка с IBAN ************************ в „Банка ДСК“ ЕАД, използвайки
банкова карта № ****************, издадена на името на А. Б. А., чужди движими
вещи, които владее - парична сума в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, собственост на
А. Б. А.- престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството протече по общия ред, като с протоколно определение от 23.05.2024
г., влязло в сила на 31.05.2024 г. като необжалвано, е оставено без уважение искането за
конституиране в производството като частен обвинител и граждански ищец на А. Б. А. чрез
пълномощника адв.Н. Ц. от АК-Перник, при съобразяване критериите на чл. 144, ал. 2, т. 5
от НПК и депозираното заключение на вещо лице по ДП №59/2022 г. по описа на ОД МВР-
Перник, че същият не може да бъде годен участник в наказателния процес.
В хода на съдебните прения представителят на РП-Перник поддържа
повдигнатото обвинение, като счита, че същото е доказано по несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Поддържа, че деянието е извършено от подсъдимата при
пряк умисъл и в условията на продължавано престъпление, като всяко от деянията,
предмет на обвинението, осъществява състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината, и всяко
следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Навежда, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява
между А. и подс.К. да е съществувала уговорка последната да се разпорежда със
средствата в банковата му карта като благодарност за положените грижи, като в тази
връзка набляга на краткия времеви период, в който са били направени тегленията, след
настъпилото влошаване на здравословното състояние на А. А.. Предлага подсъдимата
да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като пледира да се
определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца,
изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три
години.
Защитникът на подсъдимата С. И. К.-адв.С. А. от АК – Перник, акцентира върху
положените от подсъдимата грижи за А. Б. А. след смъртта на неговата съпруга Р. К.
/сестра на подсъдимата/, за период от 26 месеца. Поддържа, че двамата са имали устна
уговорка, която не са афиширали пред външни хора- подсъдимата да тегли пари от
дебитната му карта, с които да покрива както ежедневните му разходи, така и като
благодарност, че полага грижи за него. Желанието на А. било подсъдимата да се
грижи за него, докато е жив. Поддържа, че А. е искал да подпишат с подсъдимата
договор за издръжка и гледане, по силата на който той да й предостави собствеността
върху къщата, в която е живял, срещу задължението й да го гледа, докато е жив, с
което подсъдимата не се съгласила. Поддържа, че при предаването на дебитната карта
на А. от подсъдимата на св.Д. М. на 17.01.2022 г., К. й дала отчет за остатъка от
сумите. В хода на разговора св.М. помолила подсъдимата да продължи да полага
грижи за вуйчо й и след заболяването му, предлагайки й да взема цялата му пенсия
като възнаграждение, но подсъдимата не се съгласила и поради това св.М. подала
сигнал срещу нея. Оспорва деянието да е осъществено от подсъдимата при изискуемия
от хипотезата на правната норма пряк умисъл, като поддържа, че същата е
осъществявала с дебитната карта на пострадалия действия съобразно дадените от него
устни разпореждания. В тази връзка моли за постановяване на оправдателна присъда.
2
Подсъдимата С. И. К. в правото си на лична защита не се признава за виновна.
Поддържа, че след излизането си от болницата А. е бягал от дома на сестра си и
племенницата си и е идвал пред нейното жилище, защото продължавал да иска тя да
полага грижи за него. Навежда, че не е искала да му навреди, а му е помагала и му е
спасила живота с навременното осигуряване на адекватно лечение.
С последната си дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С. И. К., с ЕГН **********, е родена на ******** г. в с. Д., общ. Р.,
с постоянен адрес в гр. Перник, кв. „***. Същата е българка, с българско гражданство,
със средно образование, разведена, пенсионер, неосъждана.
В период от около 30 години пострадалият А. А. се намирал във фактическо
съпружеско съжителство с Р. К., поради което се познавал и поддържал добри
отношения и с нейната сестра -С. К.. А. нямал собствени деца, а Р. К. имала син от
предишен брак- св. Б. Д.. След смъртта на Р. К. на 24.01.2020 г., подс.С. К. започнала
да помага на А. в домакинството, като чистила жилището му, готвела, пазарувала и
плащала текущите сметки. Подсъдимата полагала грижи за него в ежедневните битови
дейности, тъй като след смъртта на сестра й живеел сам. А. живеел в гр.Перник, на
ул.***. Неговата сестра- свидетелката Д. С., живеела в гр.Перник, на ул. ***, а дъщеря
й –св.Д. М., живеела в чужбина. А. посещавал сестра си, имал и лек автомобил, който
шофирал, но тя рядко ходела в дома му, тъй като била по-възрастна и здравословно не
била добре. Подсъдимата се грижила и за градината на А. А. заедно със св.Г. П., с
когото живеели заедно в периода от 2020 г. до края на 2021 г. Подсъдимата се грижела
още за закупуването на лекарствата на А., купувала му храна, плащала битовите му
сметки. А. имал открита на 19.01.2018 г. в „Банка ДСК“ ЕАД банкова сметка с IBAN
************************, към която имало издадена съответна дебитна карта №
****************, със срок на валидност до 31.08.2024 г. Тази дебитна карта А.
предоставил на подс.К., съобщил й ПИН - кода за нея и й казал да тегли пари, като
подсъдимата ползвала дебитната карта с негово знание и съгласие. Неколкократно А.
молел пред свидетели подсъдимата да сключат договор за издръжка и гледане, като й
прехвърли собствеността върху притежаваната от него част от къщата, срещу
задължението да полага грижи за него, докато е жив, но тя отказвала. Тъй като искал
подсъдимата да продължи да се грижи за него, А. й предлагал също така да тегли пари
от дебитната му карта като благодарност за положените грижи. През месец декември
2021 г. здравето на А. значително се влошило, започнал да пада, което наложило
подсъдимата и св.Д. да го заведат на преглед при невролог, а на 05.01.2022 г. бил приет
в МБАЛ „Рахила Ангелова“ с тежка черепно - мозъчна травма, която наложила
оперативно лечение. Подсъдимата, заедно със св.Б. Д., закарала А. в МБАЛ „Рахила
Ангелова“, където му била поставена диагноза Хематома субдуралис синистра. По
време на престоя му в болницата подсъдимата се грижела за А., носела му храна,
купувала му лекарства, памперси, тъй като се възстановявал трудно. Подсъдимата се
свързала със сина на св.Д. М., който подписал декларация за информирано съгласие за
наложилата се оперативна интервенция на А.. Поради влошеното му здравословно
състояние на 16.01.2022 г. в България се прибрала и неговата племенница Д. М.. В
периода от 27.12.2021 г. до 10.01.2022 г., подс. К., разполагайки с дебитната карта на
А., изтеглила от АТМ устройства суми, както следва: на 27.12.2021 г. от АТМ
устройство с № *******, находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 -
сумата от 1000 лева; на 29.12.2021 г. от АТМ устройство с № *******, находящо се в
3
гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 - сумата от- сумата от 1000 лева, на
02.01.2022 г. от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр. Перник, ул.
„Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000 лева; на 03.01.2022 г. от АТМ устройство с
№ *******, находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000
лева; на 05.01.2022 г. от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр. Перник, ул.
„Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000 лева; на 06.01.2022 г. от АТМ устройство с
№ *******, находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000
лева; на 08.01.2022 г. от АТМ устройство с № ********, находящо се в гр. Перник, пл.
„Кракра“ № 1 - сумата от 1000 лева и на 10.01.2022 г. от АТМ устройство с № *******,
находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000 лева. На
17.01.2022 г. А. бил изписан от МБАЛ „Рахила Ангелова“. До 29.01.2022 г. А.
продължил лечението си в неврологично отделение, а след това неговата сестра- св.Д.
С., го приела в дома си. На изписването на 17.01.2022 г. присъствали неговата сестра -
св. Д. Б. С., и племенницата му св.Д. П. М.. Дошла и подс.С. К., която предала на св. Д.
М. дебитната карта на А. и й казала ПИН - кода за нея. Подс.К. дала на св.М. също
така и сумата от 500 лева в брой, изтеглена от нея на 17.01.2022 г. от АТМ устройство
с № *******, находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ №1, както и 3 бр.
разпечатки от банкомат за изтеглените от нея суми от картата на А., съответно от дата
27.12.2021 г., дата 29.12.2021г. и дата 17.01.2022 г. и бележки за заплатени режийни
разходи на обща стойност около 70,00-80,00 лева. Общата сума от 8000 лева, изтеглена
от нея в периода от 27.12.2021 г. до 10.01.2022 г. подсъдимата заявила, че ще задържи
за себе си, тъй като А. й е разрешил да тегли пари от дебитната му карта като
благодарност, че е полагала грижи за него, и съобщила на свидетелката М., че по
банковата сметка на вуйчо й към момента има остатък от 4000 лева. Св.Д. М.
предложила на подсъдимата да продължи да се грижи за вуйчо й, но подсъдимата
отказала. Тогава свидетелката С. подала жалба в полицията, че подсъдимата е
присвоила парите на брат й.
От приетите в хода на разследването от „Банка ДСК“ ЕАД извлечение от сметка
за извършени транзакции за банкова сметка с IBAN ************************,
открита на името на А. Б. А. и след представено от А. А. съгласие по реда на чл.62 ал.5
от ЗКИ се установява, че за инкриминирания период с дебитна карта
№**************** са извършени тегления на суми, както следва: на 27.12.2021 г. от
АТМ устройство с № *******, находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ №
1 - сумата от 1000 лева; на 29.12.2021 г. от АТМ устройство с № *******, находящо се
в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 - сумата от- сумата от 1000 лева, на
02.01.2022 г. от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр. Перник, ул.
„Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000 лева; на 03.01.2022 г. от АТМ устройство с
№ *******, находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000
лева; на 05.01.2022 г. от АТМ устройство с № *******, находящо се в гр. Перник, ул.
„Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000 лева; на 06.01.2022 г. от АТМ устройство с
№ *******, находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000
лева; на 08.01.2022 г. от АТМ устройство с № ********, находящо се в гр. Перник, пл.
„Кракра“ № 1 - сумата от 1000 лева и на 10.01.2022 г. от АТМ устройство с № *******,
находящо се в гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1 - сумата от 1000 лева.
В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно-психиатрична
експертиза на А. А., от която се установява, че същият страда от психично заболяване
с диагноза „Съдова деменция с остро начало“, като към датата на изготвяне на
заключението и към датата на дадените от него свидетелски показания на 24.06.2022 г.
4
същият не е бил в състояние правилно да възприема фактите от значение за делото и
не може да дава достоверни показания, нито да ръководи постъпките си.
Видно от заключението на изготвената и приета в хода на съдебното следствие
повторна съдебно-психиатрична експертиза на основание чл.144 ал.2 т.5 от НПК, се
установява, че освидетелстваният А. Б. А. страда от психично заболяване с диагноза
„Съдова деменция с остро начало“, като придружаващо заболяване е органично
разстройство на личността, причинено от прекарано следоперативно лечение през
януари 2022 год. с диагноза: Вътремозъчен кръвоизлив в хемисфера. Субкуртикален
хематом след оперативно лечение по повод мозъчен кръвоизлив. Дискординационен
синдром на хематома субдуралис синистра. Вещото лице посочва, че това постепенно
е довело до задълбочаване и спад в нервно, психичното и мнесгичното състояние на
А., характеризиращо се с нарушено ниво на паметовото функциониране и развитието
на дементен синдром, който се влошава постепенно, развива и се усложнява. А. не се
води на отчет към Психиатрично отделение -гр. Перник, липсват данни за предходно
психиатрично лечение. Според посоченото от вещото лице, наличните данни от
прегледа и медицинската документация дават основание да се приеме наличието на
напреднал тежък дементен процес. Установеното по отношение на А. психично
заболяване е от около три години, развило се остро. Пораженията са тежки и трайни, с
необратим характер на мозъчните увреди и нарушаването на психичните функции.
Вещото лице поддържа, че психотичните и невротичните включвания напълно
нарушават възможността на А. А. да разбира свойството и значението на постъпките
си, както и да ги ръководи. Освидетелстваният не може да се грижи сам за себе си, не
може да ръководи постъпките си и не може да определя своите интереси. Според
вещото лице специализираното изследване е потвърдило у освидетелствания
наличието на снижени паметови функции, както и нарушени емоционално -
поведенчески отклонения, дължащи се на психичното му заболяване и органичната
личностова промяна. Така развиващото се патологично състояние е оказало влияние
върху мнестичните и интелектуалните способности на А., като е налице
несъответствие на интелекта и личностовото развитие спрямо възрастта му. Вещото
лице поддържа, че към момента на изготвяне на заключението А. не е в състояние
правилно да възприема фактите от значение за делото и не може да дава достоверни
показания, нито да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимата С. К., както и от събраните на съдебна и досъдебна фаза доказателствени
материали, а именно, показанията на свидетелите З. П. Д., Б. В. Д., Н. И. П., С. В. П., Г.
К. П., Ж. Н. М., св.Д. Б. С. и св.Д. П. М., дадени в хода на съдебното следствие, както
и приобщени от досъдебна фаза по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК,
извлечение от сметка, съдебно-психиатрична експертиза, справки за съдимост и др.
С оглед на депозираните заключения на вещите лица по СПЕ и доколкото
разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 5 НПК предвижда именно експертизата като способ за
установяване годността на свидетелите правилно да възприемат фактите, настоящата
инстанция приема, че показанията на А. А., дадени в качеството му на свидетел по ДП
№59/2022 г. по описа на ОД МВР-Перник и обективирани в протокол за разпит на
свидетел от 24.06.2022 г. /л.27 от ДП/ не са годно доказателствено средство, поради
което и не следва да бъдат съобразявани при съвкупния анализ на доказателствата по
делото. В тази връзка с протоколно определение от 17.01.2025 г. съдът е заличил А. Б.
А. като свидетел по НОХД №1213/2023 г. по описа на РС-Перник.
5
По отношение на останалите събрани гласни доказателства съдът намира, че
същите следва да бъдат разделени в две основни групи.
В първата такава следва да се отнесат показанията на свидетелите Д. Б. С.- сестра
на А. А., и Д. П. М.- негова племенница, от чиито показания се обуславя и тезата на
обвинението.
Във втората група гласни доказателства следва да се поставят обясненията на
подсъдимата и показанията на св. З. П. Д., Б. В. Д., Н. И. П., С. В. П., Г. К. П. и Ж. Н.
М..
Изминалият сравнително дълъг период от време несъмнено се е отразил на
възможността някои от свидетелите да възпроизведат факти, свързани с конкретиката
по делото, поради което бяха приобщени показанията им от досъдебна фаза по реда на
чл. 281, ал. 5 НПК, с което доказателственият дефицит в тази насока бе успешно
преодолян.
И двете групи свидетели безспорно установяват, че след смъртта на сестра си Р.
К., настъпила на 23.01.2020 г., подсъдимата поела грижите за А. А., от които същият се
нуждаел с напредването на възрастта. Изложеното от двете групи свидетели се
разминава досежно твърденията за пълнотата и адекватността на положените грижи,
като св.С. и св. М. последователно поддържат, че подсъдимата не полагала добри
грижи за А., че още преди да се разболее, той се хранел при сестра си, която го и
перяла, подсъдимата не му носела редовно храна, а при едно от посещенията на св.С.
на 02.01.2022 г. намерила брат си легнал на студено, без запалена печка и оставена
храна. В показанията си другата група свидетели безпротиворечиво поддържат, че
подсъдимата чистила, готвела, пазарувала и плащала текущите сметки и полагала
всички грижи за А. в битов план. Св. С., св.М., св.Б. Д. и св.М. безпротиворечиво
установяват, че при внезапното влошаване на здравословното състояние на
пострадалия именно подсъдимата е тази, която е организирала приемането му в
болница, като за това й съдействал св. Б. Д.. С оглед предмета на повдигнатото
обвинение съдът намира за ирелевантни изложените от св. С. и св. М. твърдения за
лошо качество на полаганите от подсъдимата грижи за пострадалия, които не намират
подкрепа и в останалите доказателства по делото, в т.ч. в разпитите на св. Н. П., св. С.
П. и св. З. Д.- съседи на пострадалия и на подсъдимата, св. Б. Д.- племенник на
подсъдимата, и св. Ж. М.- неин син, които безпротиворечиво информират, че след
смъртта на Р. К. именно подсъдимата е поела грижите за А., готвела му, пазарувала,
перяла и плащала текущите сметки, като двамата се разбирали много добре. Следва да
се отбележи в тази връзка и че никой от разпитаните свидетели не информира А. да се
е оплакал от предоставените от подсъдимата грижи. Изцяло противоположни са
показанията на св. С. и св. М. по отношение обстоятелството дали пострадалият сам е
предоставил на подсъдимата дебитната си карта и ПИН-кода за нея, като в
показанията си свидетелките поддържат, че тя я е взела без негово съгласие, но и двете
не твърдят да са присъствали на разговор между подсъдимата и А., касаещ теглене на
пари от сметката му. От друга страна, св. Ж. М. и св. З. Д. са категорични, че А.
доброволно е предоставял дебитната си карта на подсъдимата и същата многократно е
теглила пари във връзка с необходими за А. покупки на храна и лекарства, както и за
плащане на битови сметки. Показанията на първия свидетел съдът кредитира,
независимо от възможната му заинтересованост като син на подсъдимата, доколкото
същите са логични, взаимосвързани и безпротиворечиви и се подкрепят от
показанията на св.З. Д. и св.П.. От показанията на св.М. се установява, че същият е
присъствал на разговор между А. и подсъдимата, в която А. й е предлагал да тегли
6
пари от дебитната карта като благодарност за положените грижи, за да не остане сам.
Показанията на този свидетел логично кореспондират с изложеното от св. З. Д. и св. Г.
П. за проведени по различно време разговори между подсъдимата и А., при които той
й предлагал да сключат договор за издръжка и гледане с прехвърляне на собствеността
върху неговия дял от къщата, в която живее, срещу задължението й да полага грижи за
него както досега, на което тя му отказала. Разгледани в съвкупност, показанията на
втората група свидетели са показателни за отношенията на доверие между
подсъдимата и А., който е бил доволен от полаганите от нея грижи за него, както и се
е стремил по различни начини да си осигури съдействието й и занапред. В тази посока
са и обясненията на подсъдимата, които, независимо от тяхната двояка природа на
средство за защита и доказателствено средство, чиято истинност и достоверност
следва да бъдат проверени, съпоставени с показанията на втората група свидетели, се
отличават със собствена логичност и вътрешна убедителност. Следва да се посочи, че
обясненията на К. в голяма степен са идентични с показанията на св. Г. П. и св. З. Д.,
които изрично посочват изразените и пред тях от пострадалия А. намерения да
обвърже подсъдимата с договор за издръжка и гледане, за да продължи да се грижи за
него и за в бъдеще, като св. М. посочва, че е присъствал на разговор, в който А. й е
предложил да тегли пари от сметката му за благодарност за положените грижи. Никой
от другите разпитани свидетели не посочва да е присъствал на различни уговорки
между А. и подсъдимата, поради което и, доколкото не може да се установи с
категоричност обхвата на действителните уговорки между двамата по отношение на
сумите от дебитната карта, с които А. е предоставил на К. възможност да се
разпорежда, се налага извод за наличие на една фактическа обстановка, различна от
тази, приета от прокурора в обвинителния акт. В тази връзка не следва да се
пренебрегва и посоченото от св.С. и св. М., че след проведеното оперативно лечение
на А. те също са предложили на подсъдимата да продължи да полага грижи за него,
като нейният отказ е причина св. С. да депозира срещу нея жалба в РП-Перник.
От правна страна:
Съгласно чл. 206, ал. 1 НК, противозаконното присвояване на чужда вещ от лице,
което я владее или пази, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
Настоящият състав приема, че паричните средства могат да бъдат предмет на
престъплението „обсебване“ /в този смисъл са решение № 384 от 29.10.2009 г. на ВКС
по н. д. № 320/2009 г. III н. о. НК, решение № 534 от 14.01.2010 г. на ВКС по н. д. №
599/2009 г., II н. о. НК, решение № 419 от 27.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 384/2000 г. III
н. о., решение № 88 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3161/2011 г. I н. о. НК, както и
редица други/.
"Обсебване" е налице, когато определено физическо лице получи на някакво
правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес.
Физическото лице може да бъде и "длъжностно", по смисъла на чл. 93 НК, но връзката
му с чуждото имущество трябва да е вън от кръга на служебните му правомощия. "Да
владее или пази" означава, че вещите са предоставени на дееца на някакво правно
основание - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване.
Що се отнася до собствеността на вещите, за да е налице престъпно обсебване,
същественото е деецът да не е техен собственик или поне да не е единствен такъв.
Присвояването на чуждите вещи предполага недвусмислено манифестиране на
промяна на отношението към тях като към свои, което се обективира не само когато
деецът не отчете получени суми, защото ги е разходвал, но и когато откаже да ги
7
върне.
От обективна страна за наличието на осъществен състав на обсебване, законът
изисква да се установи кумулативно наличието на следните предпоставки: от една
страна у дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да се
пази или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се
разпорежда с вещта без съзнанието на собственика й. Същевременно вещта следва да
се намира у лицето на някакво правно основание, т. е. владението върху тази вещ
следва да е било законосъобразно придобито. На следващо място следва това лице да
промени отношението си към вещта и да започне да извършва действия с нея, които би
могъл да извършва само собственикът, т. е. следва да започне да владее вещта като
своя и да не признава, че вещта е чужда собственост или да се разпореди с нея в своя
или чужда полза. Възможно е също така да се оспорва собствеността и чрез
бездействие, като например да не се връща вещта на собственика при изрично искане
за това.
От субективна страна деянието следва да е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимият е следвало да съзнава общественоопасния характер на
деянието си, факта че присвоява чужди вещи и започва да ги владее като свои.
В конкретния случай, за да се приеме, че подсъдимата К. е извършила това
престъпление, следва от доказателствата по делото да се установява, че в посочения в
обвинителния акт период тя е извършила разпоредителни действия с тези вещи или
пък е отказала да ги върне на собственика – А. А.. Тезата на прокурора, заложена в
обвинителния акт, не почива на събраните доказателства, тъй като не се установиха
преки или верига от косвени доказателства, които да обосноват еднозначния извод, че
подсъдимата неправомерно се е разпоредила с процесната сума, доколкото от
доказателствата по делото не може да се установи еднозначно съдържанието на
устните уговорки между подсъдимата и А. досежно предоставената й възможност да
се разпорежда със сумите по банковата му сметка. Обратният извод не следва и от
кратките интервали, през които са осъществявани тегленията на инкриминираните
суми, доколкото очевидно намеренията на подсъдимата са били да се откаже за в
бъдеще от поетия ангажимент да полага грижи за А. А..
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано
по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да
почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно
авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.
В този смисъл разпоредбите на чл. 16 и чл. 303, ал. 2 НПК ясно и категорично
провъзгласяват принципа за невиновност на подсъдимия до завършване на
наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да
бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се
установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че не е
извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен (в този смисъл
ППВС № 6 от 04.05.1978 г.).
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се
оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде призната С. К. за виновна в извършване
на повдигнатото й с обвинителния акт престъпление. За да отговори на един от
8
основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно извършено ли е било
престъплението, за което подсъдимият е бил привлечен да отговаря, съдът обсъди
всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за
установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови
извод за несъмнена доказаност на обвинението срещу К. в осъществяване на основния
състав на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК. При така изложената и установена
фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал,
съдът намира, че не се доказа подсъдимата да е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
На практика констатацията на съда, че подс. К. не е извършила деянието от
обективна страна, обезсмисля задължението на съда да изследва и да излага своите
съждения за наличието на субективна страна.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че деянието, за което е обвинена
подсъдимата С. К. е обективно и субективно несъставомерно, поради което съдът я
призна за невиновна и оправда по така повдигнатото обвинение на основание чл. 304
от НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита,
неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл. 6 от КЗПЧОС. От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е
извършил престъплението и след изчерпване на всички процесуални средства за
доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен.
Съдебният състав прие, че настоящата хипотеза е именно такава, поради което
постанови оправдателна присъда.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9