Решение по дело №519/2020 на Административен съд - Ловеч

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     №……

 

               гр. Ловеч, 24.02.2022 г.

 

               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 519/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от  Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от В.Н.Б. – мл. инспектор, младши автоконтрольор I степен в група  Охранителна полиция към Районно управление Луковит при ОДМВР Ловеч с постоянен адрес:***  чрез адвокат Р.М.  М. ***, против Заповед № 295з-2333/27.11.2020 г., издадена от Директора на ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за  срок от шест месеца.

Изложени са доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди се, че акта е издаден при нарушение разпоредбите на АПК, ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни актове и заповеди. Сочи се, че е ограничено правото му на защита, тъй като от заповедта не може да се установи еднозначно какви нарушения му се вменяват, липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, като излага също, че процесната заповед не съдържа всички задължителни реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят твърди, че не е осъществил твърдяното дисциплинарно нарушение. По така изложените доводи се иска отмяната за оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата.

Ответникът по делото – Директорът на ОДМВР Ловеч – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че с писмо с рег. № 7855р-7105/12.08.2020 г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ (л. 184-205) директорът на ОДМВР Ловеч е уведомен за изпратени съобщения във „Вайбър“ група, съдържащи данни за неетично поведение и евентуално изтичане на служебна информация от служители на ОДМВР Ловеч за извършване на проверка и вземане на отношение по компетентност. Със Заповед № 295з-1546/18.08.2020 г. на Директора на ОДМВР Ловеч (л. 183) е била назначена проверка на изложеното в писмото и приложените към него данни, като със Заповед № 295з-1762/15.09.2020 г. (л. 206) е бил удължен срока на проверката до 16.10.2020 г. Били са снети сведения от съответните служители, включително от мл. инспектор Б. (л. 236), който заявил, че на 14.02.2020 г. е бил по график на работа, както и че телефонен номер ********** се използва от него, той използва мрежата „Вайбър“, но няма спомен да е членувал в група, от която да е публикувана служебна информация.

За резултатите от проверката е била изготвена справка с рег. № 295р-14459/25.09.2020 г. (л. 207-226), с която е било предложено да се образува дисциплинарно производство против оспорващия и други негови колеги.

Със Заповед № 295з-1914/29.09.2020 г. на Директора на ОДМВР Ловеч (л. 56-64) е било образувано дисциплинарно производство срещу държавните служители, посочени в справката, сред които и мл. инспектор Б., назначена е била и комисия като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Служителите били запознати със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, за което са се подписали саморъчно на нея и жалбоподателят е получил копие на 13.10.2020 г., за което е бил съставен протокол от същата дата (л. 154).

Със Заповед № 295з-2124/29.10.2020 г. (л. 65-67) Директорът на ОДМВР Ловеч е удължил срока за работа на ДРО до 19.11.2020 г. и е сменил двама от членовете на комисията поради заболяване на титулярите. Новите членове са били запознати със събраните до момента материали на 30.10.2020г. и 02.11.2020г., за което подписали протоколи (л. 104-105).

С писмено обяснение рег. № 295р-15643/15.10.2020 г. (л. 98) жалбоподателят е посочил, че към момента не може да даде обяснения, като при необходимост ще даде такива на по-късен етап.

За резултата от дисциплинарното производство е била изготвена обобщена справка рег. № 295р-16602/03.11.2020 г. (л. 77-86). В справката по отношение на жалбоподателя е било посочено, че на 14.02.2020 г. е изпратил съобщения във  „Вайбър“ група за местонахождението си за контрол на скоростта с техническо средство – „Луковит TFR посока Плевен б-я Петрол“, като на тази дата е бил на работа. Комисията приела, че мл. инспектор Б. е публикувал служебна информация, с което е нарушил т. 71, предл. 2 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения в закона ред”. В справката изрично е било посочено, че служителите са запознати с Етичния кодекс и измененията му, както и е било анализирано какво е „служебна информация“ и „други лица“ по смисъла на т. 71, предл. 2 от Етичния кодекс. Направен бил извод, че В.Н.Б. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.

На 02.11.2020 г. на мл. инспектор Б. е била връчена покана за запознаване със справката и всички събрани по преписката доказателства и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО (л. 88).

Жалбоподателя е бил запознат с обобщената справка на 06.11.2020 г. срещу подпис (л. 86).

В протокол рег. № 295р-17051 от 11.11.2020 г. (л. 147) е било отразено, че не са постъпили допълнителни възражения от мл. инспектор Б. във връзка с образуваното дисциплинарно производство.

ДРО е изготвил становище рег. № 295р-17211/16.11.2020 г. до Директора на ОДМВР Ловеч (л. 68-76) с предложение на мл. инспектор Б. да бъде  наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

На 24.11.2020 г. на жалбоподателя е била връчена покана с рег. № 295р-17519/23.11.2020 г. (л. 50) да се яви на изслушване при Директора на ОД на МВР Ловеч или да представи писмени обяснения. Жалбоподателят не се явил и не подал в предоставения му срок писмени възражения, удостоверено в Протокол рег. № 297р-22278/26.11.2020 г. по описа на РУ Луковит (л. 31). С декларация рег. № 295р-17608/25.11.2020 г. (л. 42) Б. е заявил, че не желае да дава допълнителни сведения и да бъде изслушван от Директора на ОД на МВР Ловеч.

Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната Заповед № 295з-2333/27.11.2020 г. (л. 8-9), с която на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР Директорът на ОДМВР Ловеч е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за нарушение на т. 71, пр. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, прието за нарушение на служебната дисциплина. ДНО  е описал нарушението – на посочена дата и час в група във „Вайбър“ от мобилен номер **********, ползван от В.Б., същият е предоставил служебна информация на други лица не по предвидения от закона ред, която се отнася до времето и мястото на разположение на техническото средство за контрол на скоростта на МПС. В заповедта освен подробното излагане на мотиви, фактически и правни основания, изрично ДНО е обсъдил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното му поведение – награди и наказания до момента, поради което наложил наказание в минималния законов размер.

Към административната преписка е приложена кадрова справка на жалбоподателя УРИ 295р-15820/20.10.2020 г. (л. 116).

От ответника са представени по делото и протоколи за запознаване на служителите в ОДМВР Ловеч с Етичния кодекс и неговите изменения и протоколи за запознаване с Вътрешните правила за организацията на документооброта в МВР, от които се установява, че жалбоподателят е запознат с тези документи. Представени са и доказателства за ползвателите на мобилните номера от справката, протоколи от използване на АТСС на процесните дати и справка кои служители са били на работа на тези дати.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят В.Н.Б. ***. Видно от Удостоверение УРИ-295р-18972/21.12.2020 г. (л. 376) със Заповед № 295з-486/02.04.2015 г. на Директора на ОДМВР Ловеч, считано от 15.04.2015 г. Б. е назначен на длъжност мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, като продължава да служи на същата длъжност и до момента на издаване на удостоверението. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарна власт по отношение на държавния служител. От представеното Удостоверение рег. № 295р-18976/21.12.2020 г. (л. 375) е видно, че издателят на обжалваната заповед ст. комисар М.М. е назначен на ръководна длъжност Директор II степен на ОДМВР Ловеч, считано от 20.01.2017 г. и продължава да служи на същата длъжност към момента на издаване на удостоверението.

Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности. Според чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от директор. С оглед на това Директорът на ОДМВР Ловеч се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма. Тя е мотивирана.  В нея са посочени  фактически и правни основания. Съдържа реквизитите, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения във формата на акта – че от заповедта не може да се установи еднозначно какви нарушения му се вменяват, липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, а самите обстоятелства на нарушението не са ясно описани, заповедта не съдържа и всички задължителни реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В мотивите на заповедта органът е описал подробно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, действията на жалбоподателя и самото нарушение – предоставяне на служебна информация на други лица не по предвидения от закона ред, като в диспозитива е наложил съответстващото му дисциплинарно наказание.

Съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила в производството по издаване на оспорения административен акт.

Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 е регламентирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В случая дисциплинарното производство е приключило с изготвената обобщена справка с рег. № 295р-16602/03.11.2020 г. (л. 77-86). В нея се съдържат необходимите данни, позволяващи на ДНО да установи всички релевантни обстоятелства, имащи отношение към извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, за да може ДНО да извърши преценка налице ли са основания за налагане на дисциплинарно наказание. Следователно от постъпване на справката на 03.11.2020 г. е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 27.11.2020 г. - в рамките на този срок.

Настоящият съдебен състав приема, че в  проведеното дисциплинарно производство е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в който е регламентирано, че ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.

В оспорената заповед изрично е отразено от ДНО, че служителят не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения, за което е съставен протокол рег. № 297р-22278/26.11.2020 г. Преди налагане на наказанието му служителят е подписал и декларация УРИ295р-17608/25.11.2020 г., в която изрично е заявил, че не желае да бъде изслушван от ДНО.

Съдът счита, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Дисциплинарната отговорност на държавните служители от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Те са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.

В хода на дисциплинарното производство е изяснена фактическата обстановка по случая. Установени са по ясен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение.

Данните, събрани в хода на дисциплинарното производство са безпротиворечиви и от тях може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, подробно описано в обжалваната заповед. В последната в достатъчна степен са конкретизирани нарушените разпоредби. В същото време не са представени от жалбоподателя доказателства, опровергаващи констатираното от ДНО дисциплинарно нарушение.

Мл. инспектор Б. е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, а именно за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Като такова нарушение е прието неспазването на т. 71, предл. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр.67 от 12.08.2014г.). Съобразно тази разпоредба „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред”. В случая, от доказателствата по делото се установява, че Б. е бил на работа на 14.02.2020 г. и е осъществявал дейности по контрол на скоростта с АТСС, че ползва мобилен телефонен номер **********, и че от този номер в група на приложението „Вайбър“ на тази дата е публикувана информация за времето и мястото на разположение на техническото средство за контрол на скоростта на МПС и ограничението на скоростта – на 14.02.2020 г., 13:11:42 ч. -  02:11 Луковит TFR посока Плевен б-я Петрол. От приложения протокол за използване на АТСС (л. 325) също безспорно се установява, че на 14.00.2020 г. за времето от 13:00 до 13:50 ч. техническото средство TFR 1М № 568 е било разположено в гр. Луковит на ул. „Възраждане“, с посока на движение на МПС от София към Плевен, като и че мл. инспектор Б. е бил в наряда, извършващ контрол на скоростта с това АТСС.

Б. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и неговите изменения, както и с Вътрешните правила за организацията на документооброта в МВР, като се е подписал лично в съответните протоколи (л. 158 и л. 383-384).

С оглед горното, настоящият съдебен състав приема за установено, че противно на възраженията в жалбата с гореописаните действия оспорващият е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната дисциплина, съставляващо нарушение на т. 71, предл. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – предоставяне на служебна информация на други лица не по предвидения от закона ред.

Съдът намира, че ДНО е съобразил изискването  на чл. 206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. От кадровата справка на жалбоподателя е видно, че по време на службата си той няма наказания.

Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Последното е съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че обстоятелства на нарушението и самото нарушение не са ясно описани, и че не е доказано неговото авторство. Публикуваната от Б. от ползвания от него мобилен телефон информация в групата „Вайбър“ се отнася до времето и мястото на разположение на техническото средство за контрол на скоростта на МПС, когато той е бил в наряд и е работил със съответното АТСС и е разполагал с тази информация, т.е. безспорно последната попада в дефиницията за служебна информация – създадена е по повод дейността на органите на МВР, осъществяващи контрол на скоростта и отговарящи за безопасността на движението на МПС.

В чл. 22, ал. 2 от ЗМВР е регламентирана изрична забрана за предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред – не само служебна, а всякаква информация. За публикуването на процесната информация във „Вайбър“ група с достъп на всякакви лица не само че не е разписан законов ред, напротив – съществува изричната забрана по чл. 22, ал. 2 от ЗМВР и т. 71, предл. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че заповедта е издадена в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и че е налице недоказаност на вмененото нарушение, защото се опровергават категорично от доказателствата по делото.

Спазена е и целта на закона – при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.

    Имайки предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че оспорването е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

    По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР, съдът

Анотирана съдебна практика

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.Н.Б. - мл. инспектор, младши автоконтрольор I степен в група Охранителна полиция към Районно управление Луковит при ОДМВР Ловеч, с постоянен адрес:***, чрез адвокат Р.М.М. ***, против Заповед № 295з-2333/27.11.2020 г., издадена от Директора на ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за  срок от шест месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

                                                           

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:

 

 

 

Анотирана съдебна практика