Решение по гр. дело №438/2025 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 103
Дата: 6 октомври 2025 г. (в сила от 6 октомври 2025 г.)
Съдия: Асен Цветанов
Дело: 20255520100438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Раднево, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100438 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД,
действащо чрез пълномощника юрисконсулт Г., срещу С. И. А., с която се
предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК. Ищецът твърди,
че сключил с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние №
**** от 23.08.2024 г., с който му отпуснал кредит в размер на 1600 лв., която
била усвоена от ответника в брой срещу разписка през ИЗИПЕЙ. Твърди, че
сумата била дължима на 24 вноски месечни, първата с падеж 22.09.2024 г. и
първите 23 вноски в размер на 66,67 лв., а последната с падеж 13.08.2026 г. в
размер на 66,59 лв. Твърди, че ответникът погасил само главницата по първите
две вноски и други погашения не е правил. Твърди, че на 24.04.2025 г. на
ответникът му бил изпратен имейл, с който бил уведомен за изцяло
предсрочно изискуем целия размер на кредита съгласно общите условия.
Твърди, че бил уговорен годишен лихвен процент от 40,15 %, като били
подписани общи условия и погасителен план. Твърди, че падежиралата
договорна лихва за периода от 22.09.2024 г. до 20.04.2025 г. е в размер на
274,54 лв. Твърди, че ответникът е платил общо сумата от 357,02 лв. Твърди,
че била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 301/2025 г.
на РС-Раднево, но ответникът не бил открит и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
1
ГПК предявяват установителен иск за вземането на основание чл. 422, ал. 1
ГПК като иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато
вземането му по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 301/2025 г. на РС-
Раднево за главница в размер на 1466,66 лв. и договорна лихва от 274,54 лв. за
периода от 22.09.2024 г. до 20.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.
И. А..
Ответникът С. И. А. е редовно призован за първото съдебно заседание,
като в изпратената призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
Още с исковата молба, а в последствие и с молба вх. №
3677/21.08.2025г., ищцовото дружество, чрез процесуалния пълномощник
юрисконсулт А.Г., е поискало на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение, ако са налице основанията за това, а
именно в случай, че ответникът не депозира отговор на исковата молба, не
депозира молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се яви в
първото по делото съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призован не изпраща
представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане
делото да се разглежда в негово или отсъствие на негов представител. От
приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал.
2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето
защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските и държавните такси:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
2
ищеца направените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в това число за
държавна такса в размер на 69,65 лв. общо за исковото и заповедното
производство, както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
исковото производство, съобразени с фактическата и правна сложност на
производствата, съответно в размер на 50 лв. и 100 лв., или обща сума на
разноските от 219,65 лв. Надвнесената държавна такса подлежи на връщане
при поискване от страната съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси.
Водим от горното и на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в с. ***********, дължи на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, сумата от 1466,66 лв.
(хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и 66 ст.), представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № **** от
23.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.05.2025 г. до пълното й погасяване, сумата от 274,54 лв. (двеста
седемдесет и четири лева и 54 ст.), представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 22.09.2024г. до 20.04.2025г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 186/14.05.2025 г. по ч.гр.д. № 301/2025 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА С. И. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с.
***********, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, вписано в ТР при АВ с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
219,65 лв. /двеста и деветнадесет лева и 65 ст./ , представляваща разноски в
исковото и заповедното производство, от които 29,60 лева - държавна такса за
заповедното производство и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство; 40,05 лева държавна такса за исковото
производство и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
3
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК
пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4