О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 48/7.1.2019г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД 16-ти граждански състав
На седми януари две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Георгиев
гр.д.№ 3461 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова
молба, предявена от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против З. С.А., с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищеца сумата от
167,56 лв. – стойността на консумирана ел.енергия за
периода от 23.11.2015 г. до 23.02.2016 г., както и сумата от 38,83 лв. – лихва
за забава за периода от 26.01.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1952/2018 г. по
описа на ЯРС. Представят се писмени доказателства, не се правят доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от особения представител на ответника.
Съдът, като взе предвид, че исковата молба е
редовна и предявеният иск е допустим, намира, че делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от ищцовата страна писмени доказателства
са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.
С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 21.02.2019 г. от 11.30 часа,
за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ гр.д. № 1952/2018 г. по описа на
ЯРС.
ДОПУСКА
представените от ищцовата страна писмени
доказателства.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
за ДОКЛАД на делото:
В исковата молба се
посочва, че ищеца в качеството си на краен снабдител,съгласно разпоредбата на
чл.98а Закона за енергетиката,продавал електрическа енергия на клиентите си при
публични известни общи условия. През процесния
период действащи били ОУ на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД,одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г.. Съгласно чл.35,ал.1 от ОУ,същите влизали в сила 30 дни след
първото им публикуване,без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. ОУ били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7,т.1
ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обекта на ответника,обект с ИТН 2882048,находящ се в гр.Ямбол,ул.“Акация“ № 35. За ответника бил открит
клиентски номер **********. Същия от своя страна,съгласно чл.11,т.1 ОУ,се задължил
да заплаща всички свои задължения,свързани със снабдяването с ел.енергия,в
сроковете и по начините,определени от същите в чл.18,ал.1 и ал.2.
Съгласно
чл.27,ал.1 ОУ при неплащане в срок на дължимите суми,клиента дължал обезщетение
за забава в размер на законно лихва за всеки просрочен ден.В изпълнение на
задълженията си по ОУ ищцовото дружество доставило на
обекта на З.С.А. за периода 23.11.2015г.-23.02.2016 год. електроенергия на обща
стойност 167,56 лв.,която не била платена. Поради забава в плащанията на
главницата,ответника дължал законна лихва в общ размер на 38,83 лв. за периода
26.01.2016 г.-17.05.2018 г.Законната лихва се дължала за всяка една от
фактурите отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство.Срока за плащане на фактурата бил посочен
в същата,като издадените фактури,техния падеж и период,както и размера и периода
на дължимата лихва за забава били подробно описани в препис-извлечение от
клиентската сметка на ответника.
За дължимите суми
ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 1952/2018
г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
С оглед на това,че
заповедта била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което
ищеца предявява настоящият иск по реда
на чл. 422 от ГПК.
В законоустановения срок ответника,чрез особения си представител
не е депозирал отговор на исковата молба.
Предявените искове са с правни основания по чл.422 вр. чл.415 Граждански процесуален кодекс вр. чл.79 Закон за
задълженията и договорите и чл.318 и сл. Търговски закон и чл.86, ал.1 Закон за
задълженията и договорите.
Съдът
обявява за безспорни обстоятелствата, че: ищецът е краен снабдител съгласно
чл. 98А от Закона за енергетиката, че осъществява дейността си въз основа на
Общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане, които условия са утвърдени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г.,
влезли в сила на 27.06.2008 г., публикувани на сайта на дружеството; че
потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които
са присъединени, както и че съгласно чл. 28, ал.1 от Правилата за търговия с
ел. енергия потребители, одобрени от
ДКЕВР на 23.07.2013 г. присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, следва да заплащат на крайния снабдител всички
мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, утвърдена от ДКЕВР, определена на
база предоставената на клиента мощност за всеки ден в рамките на отчетния
период, че ищецът е следвало да предоставя на ответника ел.енергия, в
качеството му на небитов клиент-търговец по смисъла на §1 от ДР на ЗЕ, че за
периода от 23.11.2015 г. – 23.02.2016 г. ищецът е начислил на ответника цена за
доставена ел.енергия и предоставени мрежови услуги – достъп до
електроразпределителната мрежа в общ размер на 167,56 лв., за което е издал
фактури, както и че ответникът не е заплатил в срок сумите, а при просрочие, съгласно ОУ, се дължи лихва за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, въз
основа на които претендира присъждане на процесните суми,
а именно: че за периода 23.11.2015 г. – 23.02.2016 г. е доставял ел.енергия на обекта на ответника,
както и че за посочения периода обекта на ответника е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на
които основават исканията си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца
се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно
споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ
ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното
заседание.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: