Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 03.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 968 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове по чл.108 от ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на ищците В.Ц.Г.,
ЕГН ********** *** и И.Ц.Г., ЕГН ********** ***, срещу Е.В.Г., ЕГН ********** и К. Ц. К. ***.
Предявен
е иск за защита на собствеността с правно основание чл.109 от СК - за осъждане
на ответниците да предат ключовете и държането на имота – втори жилищен етаж от
двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар 1751/ от кв.185 по плана на
Велинград и гаража построен в същото дворно място.
Ищците твърдят,
че са собственици при равни права и на по ½ ид. част от имота,
представляващ Втори жилищен етаж от двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар
1751/ от кв.185 по плана на Велинград с административен адрес гр.Велинград,
ул.”Т.Каблешков” № 2, както и на обзавеждането на етажа, както и на дворното
място и гаража. Собствеността върху дворното място и гаража ищците придобили по
наследство от своите родители-Ц. и М.И.. А собствеността върху етажа придобили
по дарение от своите родители при равни права на двамата. Освен това ищеца В.Г.
бил собственик на 4/6 ид. части от Първия етаж от западната половина на къщата,
която собственост придобил по силата на НА № 248/18.07.2010г. за гледане и издръжка
на майка им М.И.. От своя страна ответника Е.Г. бил собственик на 1/3 ид.част
от първия етаж на къщата по силата на НА №198/2016г. за дарение, но нямал
собственост във Втория етаж, а го държал без основание. Ответницата К.К. изобщо
не притежавала собственост в имота.
Твърдя
още, че ответниците Е.Г. и К.К., живеели на семейни начала в имота собственост
на ищците имот, без да притежават право на собственост, а и ползвали
собствените на ищците вещи, с които втория етаж от къщата бил обзаведен без да
имат правно основание за това. По този начин възпрепятствал ищците и ги
лишавали от възможността да ползват собствеността си. Освен това поканили
ответниците с нотариални покани от 20.04.2016 и от 15.04.2016г. , според които
те трябвало да се явят при нотариуса на 19.05.2016г. за да заявят ще освободят
ли имота или ще заплащат наем за ползването му, или в 30 дневен срок да го
освободят и предадат ключовете и владението. Те обаче не се явили на указания в
нот.покана ден и в дадения срок не освободили имота и не заплащали наем. А от
тогава изминали четири месеца, което обосновавало и правния им интерес от
предявения иск.
Въз
основа на така очертаната обстановка, съгласно уточнението на искова молба
отразено в протокол от о.с.з. проведено на 06.07.2017г., се иска осъждане на
ответниците да предат ключовете и държането на имота – втори жилищен етаж от
двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар 1751/ от кв.185 по плана на
Велинград и гаража построен в същото дворно място.
В срока
по чл.131 ГПК да е постъпил писмен отговор от ответника Е.Г., в които оспорва
иска. Твърди той да е собственик на 1/3 от подробно описания имот, ведно с
полагащите се общи части от сградата. А описаните движими вещи били придобити
по време на брака на неговите родители. След бракоразводното им дело не била
извършвана делба на вещите придобити от майка му и баща му. А и майка му била
взела само една чанта с лични вещи – дрехи. Относно основателността на
ползването на имота от него твърди следното: От раждането си и до момента
живеел в тази къща. След като навършил 18 години продължил да я ползва с
намерение на добросъвестен владелец, а от 8 години и плащал консумативите за
цялата къща. Поради това и счита, че е придобил имота, като погасителната
давност на ищците е изтекла. Освен това твърди, че баща му живеел и ползвал
неговата 1/3 ид.част от имота, а ответника от своя страна ползвал две стаи от
неговия дял от собствеността. Водил разговори с баща си да се разменят и всеки
да ползва своя дял, но се стигнало до разбирателство. Поради това и счита
претенциите за наем за неоснователни. По тези съображения се иска отхвърляне на
исковете.
В срока
по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К.К..
В о.с.з.
ищците лично и чрез пълномощника си адв.П., а в последствие и чрез пълномощника
адв.Христова, подържат иска си и иска уважаването им. Оспорват и представения
от ответника констативен НА за собственост на името на ответника, по
съображения той да касае чужда собственост. Твърдят също да са завели искова
молба за оспорването му, по която е образувано гр.д.№ 688/2017г. на ВлРС.Претендират
разноски.
В о.с.з. ответниците,
от тях лично Е.Г., и чрез пълномощника си адв.Калпазанова подържат възраженията
си искат отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 109 от ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че
целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта според нейното предназначение, поради което и предпоставките
за уважаването му са наличие на смутено право на собственост или ограничено
вещно право на ищеца, действие на ответника, за което няма основание и причинна
връзка между тях. Неоснователното действие следва да е такова, че да създава
пречки за ползване на собствената вещ.
Страните
не са формирали спор относно факта, че ответника Е.Г. е във владение на
процесния имот втори жилищен етаж от двуетажна къща построена в УПИ V-3521
/стар 1751/ от кв.185 по плана на Велинград и гаржа построен в него, както и в
този имот да живее и той да се владее от него и от ответника К.К.. Поради това е и налице една
от предпоставките на иск по чл. 109 от
ЗС, а именно владение на имота от двамата ответници. Няма спор и по това, че
ответника Е.Г. е във владение на гаража построен в дворното място.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
От представените
НА № 283/20.02.1975г., се установява собственика Ц.И. Г. да е дарил на синовете
си –ищците В.Ц.Г. и И.Ц.Г. при равни права следния имот: Втори етаж от къща
цялата на 80 кв.м. без мястото, застроена в УПИ V-1751 в
кв.185 по план на гр. Велинград.
Собствеността
на дарителя Ц.И. Г. върху този имот се установява от представения НА
№ 331/1968г. за покупко-продажба, по силата на който е закупен имота –дворно
място съставляващо им.№ 1751 с площ от 640 кв.м., за който е отредено УПИ V-1751 в кв.185 по план на гр. Велинград
и в което дворно място е построена двуетажна жилищна сграда. От представените
Скица-Виза за строителство на две гаражни клетки УПИ V-1751 в кв.185 по план на
гр. Велинград, Разрешение за строеж № 164/07.08.1997г. и Протокол № 73/07.08.1997г.
за строителна линия и ниво, се установява те да са издадени на собственика Ц.И.
Г.. Респективно последния да е построил законно в собственото си дворно място
въпросните две гаражни клетки.
В
резултата на прехвърлителата сделка обективирана в НА № 283/20.02.1975г., както
и от удостоверение за наследници на Ц.И. Г.– починал на 23.04.1997г. и оставил
след смъртта си за свои наследници съпруга М.Г.И. /починала 08.01.2003г./ и
двама сина, се установява в резултат на дарение ищците да са станали
собственици на процесния имот Втори етаж от къща цялата на 80 кв.м. без
мястото, застроена в УПИ V-1751 в кв.185 по план на гр. Велинград, при равни
право и по 1/2 ид част по този имот –втори жилищен етаж от къща- за всеки от
ищците.
По
силата на НА №248/18.06.2000г. М.Г.И. е прехвърлила срещу задължението за
издръжка и гледане собствените си 4/6 ид. части от Първи етаж на двуетажна къща
на 80 кв.м., застроена в УПИ V-1751 в кв.185 по план на гр. Велинград на сина
си В.Ц.Г..
С НА за
дарение № 198/13.05.2016г. собственика Ц.И.Г. е дарила на сина си – ответника Е.В.Г.
имота – 1/3 ид. части от Първи етаж на двуетажна къща на 80 кв.м., застроена в
УПИ V-1751 в кв.185 по план на гр. Велинград.
Дворното
място съставляващо УПИ V-1751 в кв.185 по план на гр. Велинград и построените в
него две гаражни клетки не са били предмет на прехвърлителни сделки.
До
колкото се установи, че собственик на двете гаражни клетки е бил Ц.И. Г., а те
представляват самостоятелен обект на собственост, то и след неговата смърт тази
собственост е наследена от неговите наследници – съпруга и двама сина. А след
смъртта и на съпругата М.Г.И. /починала 08.01.2003г./ собствеността е преминала
към наследниците по закон синовете им – ищците В. и И. Ганчеви.
От
удостоверение за идентичност на имоти №170/24.03.2017г. издадено от
общ.Велинград, се установява, че УПИ V-3521 в кв.185 по сега действащия план на гр. Велинград е идентичен с УПИ V-1751
в кв.185 по обезсиления план на гр. Велинград от 1966г.
По
делото е представен и план за строителство на жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж и два жилищни етажа, за което строителство има одобрени
строителни книжа от 16.03.1970г. Според представените скици тази сграда е заснета
в плана като „2мж“
От своя
страна ответникът В.Г. твърди, че е собственик и се легитимира като такъв по
силата на констативен НА № 47/07.03.2017г. за собственост по давностно владение
на имотите- втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 80кв.м., съставляващ западна
половина от къща двойник и едноетажна сграда Гараж със ЗП от 20 кв.м., който е
западен гараж от три гаража, които сгради са построени в УПИ V-3521 в кв.185 по
план на гр. Велинград.
С
влязло в законна сила от 07.01.2019г. съдебно Решение № 8/05.01.2018г.
постановено по гр.д.№ 688/2017г.е разрешен спорът относно собствеността върху втори
етаж от двуетажна къща със ЗП от 80кв.м и Гараж със ЗП от 20 кв.м., построени в УПИ V-3521
в кв.185 по план на гр. Велинград, като
е признато, че ответника Е.В.Г. не е собственик тези имоти, а на осн.
чл.537 от ГПК е отменен НА № 47/07.03.2017г. за собственост по давностно
владение на имотите- втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 80кв.м.,
съставляващ западна половина от къща двойник и едноетажна сграда Гараж със ЗП
от 20 кв.м., който е западен гараж от три гаража, които сгради са построени в
УПИ V-3521 в кв.185 по действащия план на гр. Велинград – тоест титула за
собственост на ответника.
При
тези данни съдът намира за безспорно, че собственици на процесния втори етаж и
гараж, построени в УПИ V-1751 в кв.185 по план на гр. Велинград от са ищците В.
и И. Ганчеви, а ответника Е.Г. не техен собственик. По отношение на ответника К.К.
няма данни, а няма и твърдения тя да е собственик на процесните имоти.
И тъй
като се установи, че ответниците ползват имота - втори етаж от двуетажна къща
със ЗП от 80кв.м., съставляващ западна половина от къща двойник и едноетажна
сграда Гараж със ЗП от 20 кв.м., който е западен гараж от три гаража, които
сгради са построени в УПИ V-1751 в кв.185 по план на гр. Велинград, който е собственост
на ищците, без да имат законово основание за това.
Видно
от представените 2 бр. нотариални покани, изпратени до ответниците В.Г. и К.К.
и получени от тях на 22.04.2016г., с тях са поканени в 30 дневен срок да
освободят процесните имоти и да предадат ключовете и владението им или да
заплащат наем. Ответниците не оспорват факта,
че и до момента обитават втория етаж на къщата и ползват гаража. Нещо повече в
съдебно заседание предлагат и да ги освободят, но да им се определи срок за
това. И тъй като по този начин пречат на собствениците да упражняват своето
право на собственост, то и искът по чл.109 от ЗС е основателен и като такъв ще
се уважи.
Предвид изхода на делото ищците има право на разноски,
като са представили доказателства за направени разноски в размер на общо 380лв.,
съобразно списък по чл.80 ГПК. При което и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК имат право
на разноски в размер на 380лв., която и сума ще се осъдят ответниците да
заплатят на ищците.
С оглед изхода от спора ответниците нямат право на
разноски, а направените от тях такива остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.
109 ЗС, Е.В.Г., ЕГН ********** и К. Ц. К. ***,
да предат ключовете и държането на имота – втори жилищен етаж от двуетажна къща построена в УПИ V-3521 /стар 1751/
от кв.185 по плана на Велинград и гаража построен в същото дворно място, на В.Ц.Г., ЕГН ********** *** и И.Ц.Г.,
ЕГН ********** ***.
Осъжда Е.В.Г., ЕГН ********** и К. Ц. К. ***, да заплатят на В.Ц.Г., ЕГН ********** ***
и И.Ц.Г., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 380,0
лв. /триста и осемдесет лева/ - разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................