Решение по дело №7764/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2943
Дата: 2 август 2022 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110207764
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2943
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110207764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „*** против Наказателно постановление №
604646-F616878/16.11.2021 г., издадено от директор на офис при ТД на НАП-София, с което, на
основание чл. 273 ДОПК, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 500
лева.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за неправилно определена дата; за
обективна несъставомерност (електронният адрес бил личен, а не - служебен); за субективна
несъставомерност (липса на умисъл); за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
До дружеството-жалбоподател било изпратено искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице, изх. № 1553-06-439#2/02.04.2021 г., с предоставен 7-
дневен срок за изпълнение. Искането било връчено на 05.04.2021 г. на електронен адрес:
***********@***.**. В предоставения от контролния орган срок, документите не постъпили.
На дружеството било изпратено повторно искане – на хартиен носител, изх. № 1553-06-
1
439#2/01.04.2021 г. и било връчено на 28.04.2021 г. на управителя Д. Н. Р.. В определения 7-дневен
срок, изисканите документи не постъпили. Част от тях били предствени на контролния орган на
07.05.2021 г., но в тях липсвали изисканите оборотна ведомост за 2019 г., за 2020 г. и за м.02.2021
г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Галя Михайлова; АУАН; НП; искане за предоставяне на документи и обяснения;
удостоверение за връчване по електронен път; съобщения; опис на представени доказателства;
заявление за подаване на документи по електронен път; заповеди за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.
В отграничение от възражението за липса на надлежно връчване на искането, цитираният
в АУАН и НП електронен адрес е изрично посочен от дружеството, като такъв за осъществяване
на контакт с него, поради което и възражението в тази посока (дали се касае за служебен или
личен адрес) е неотносимо.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
2
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Визираните в
жалбата срокове касаят подаването на ГФО, а конкретният случай касае изпълнение на указания на
контролен орган, скрепени с изричен срок, поради което и възражението за неправилно изчисление
на сроковете е неоснователно.

По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е предоставил изискани
документи от контролните органи, в предоставения за това срок.
Нарушението по чл. 273 ДОПК е формално и е довършено с липсата на дължимо
действие, в предоставените срокове. Същевременно, касателно възражението за липса на вина,
касае се за ангажиране на отговорност на юридическо лице, т.е. обективна и безвиновна такава,
поради което и на възражението не следва да бъде отговаряно, в детайли.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона и подзаконовите актове по прилагането му задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай бездействието на жалбоподателя е застрашило обществените
отношения, свързани с ефективността на последващ контрол върху оборотни ведомости, т. е. на
задължение на лицата, гарантиращо значителна част от републиканския бюджет и обезпечаваща
нормалното функциониране на цялата държава, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на финансовата санкция
3
Съгласно нормата на чл. 273 ДОПК, който не окаже съдействие на орган по приходите
или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с
глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с
имуществена санкция в същия размер, като при повторно нарушение наказанието е глоба или
имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Санкцията е наложена, в предвидения в закона
минимум (съобразен с обстоятелството, че изискани доказателства все пак са били представени,
макар и след срока и само частично), поради което и подробни разсъждения по
индивидуализацията й са безпредметни.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 604646-F616878/16.11.2021 г., издадено
от директор на офис при ТД на НАП-София, с което, на основание чл. 273 ДОПК, на „*** била
наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „***, ЕИК *** да заплати на НАП сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4