№ 7537
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110174737 по описа за 2021 година
Производството е образувано по осъдителни искове на ............., които съгласно
депозираната уточнителна молба (л. 41 от делото) са предявени против С. Д. Д. и са за
следните твърдени задължения: 943,55 лв. – претендирани като стойност на топлинна
енергия, доставена в периода 01.05.2017 г. –30.04.2019 г.; ведно със законна лихва от
31.12.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в общ размер от 145,52 лв.
за периода 15.09.2018 г. – 24.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
31.12.2021 г. до окончателното изплащане; 29,53 лв. – за услуга „дялово разпределение”;
6,22 лв. – законна лихва за забава за периода 01.08.2017-30.04.2019 г.
От името на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които и за погасяване по
давност.
От страна на третото лице-помагач ............, конституиран на страната на ищеца, се
представят протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по
силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не
предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на
Заявление-декларация за откриване на партида. Няма основание за друг извод въз основа на
нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за отношения
между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи
1
условия, сключен между доставчика и потребителя), защото ищецът ............. няма
качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Налице е и друго основание за отговорност на ответника. Със задължителните за
съобразяване разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, се прие, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, които не са собственици или титуляри на вещно право на
ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Поради това в случая, макар да не са налице преки доказателства относно правото на
собственост, от страна на ответника не се оспорва правото на собственост или ползването, а
се твърди, че радиаторите са демонтирани, като не е оспорен положения за ответника
подпис в т.нар. Главен отчет – които обстоятелства в обобщение налагат извод, че имотът на
посочения адрес се ползва фактически от ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е клиент на ищцовото дружество поради
това, че отоплителните тела в имота са демонтирани, когато е изключено и отоплението в
общите части. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си), остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. От цитираната норма е видно, че дори и
да са демонтирани радиаторите в жилището и да е изключено отоплението във всички
входове на сградата, то най-малко за топлинната енергия, преминаваща през тръбите на
сградната инсталация се следва отчет и възникване на задължение за етажните собственици.
Освен това основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на
отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и
§1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват
съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна
енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии).
От страна на ответника не са представените от ............ документи, както и съответното на
тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че
задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп за първия отчетен период и
2
отчет за втория.
Относно пъррвия отчетен период, за който ответникът не е осигурил достъп за отчет, следва
да се посочи, че качеството на клиент не отпада с демонтирането на радиаторите. След
демонтирането на радиаторите, ответникът продължава да има задължение да осигури
достъп за проверка и евентуален отчет в имота си. Установява се, че начислените
задължения в хипотеза на неосигурен достъп за отчет са съответни на установените
нормативни правила. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите
на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител, неосигурил
достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от това свое
право.
За втория отчетен период потреблението е определено въз основа на отчетените показания.
Поради изложеното и тъй като от страна на ответника не се твърди да е била заявена
рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по
изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334
от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата
експертиза за обосновано в цялост и кредитира направения с него извод, че действителният
размер на задълженията след края на двата отоплителни сезона само за процесния период и
за топлинна енергия, която включва: служебно начислена за първия отчетен период, а за
втория период – топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата (която е отоплително тяло по
силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни
тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са
конструктивни елементи), за битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация) възлиза
на сумата 943,56 лв., колкото и се претендира.
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията,
изискуеми към 31.12.2018 г. – три години преди подаване на исковата молба. Съгласно
Общите условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за
всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения
срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на потребената
топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима
тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз основа на Таблица 2
към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по
3
давност задължения (за които са издадени фактури като прогнозни задължения) те за
периода 01.05.2017 г. -31.10.2018 г. (за м.10.2018 г. - със срок за плащане до 15.12.2018 г.) –
общо в размер на 393,33 лв.
Не са погасени по давност задължения за периода 01.11.2018 г.- 30.04.2019 г., а именно –
в размер на 550,22 лв. (главница =943,56 – 393,33), за колкото искът за главница за
топлинна енергиясе явява частично основателен.
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху
дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на съответната главница
се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). По тези съображения и при
извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира, че непогасеният по давност
остатък е 84,86 лв. – лихви за забава за периода 16.12.2018-24.09.2020 г.
За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не се представят, но тъй
като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на ............. тази услуга подлежи на заплащане
към ............., а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е
обективно извършена, като липсват доказателства само за калкулирането, по реда на чл. 162
ГПК съдът приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода
претендираната сума 29,53 лв. представлява дължимият размер, като законната лихва е
в размер на 6,22 лв. (по-малко от установеното от ССЕ – 9,96 ЛВ.)
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски е частично основателна - за сумата 596,40 лв. (от общо в
размер на 1000 лв.)
От страна на ответника разноски не се претендират.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на ............. с ЕИК ............: сумата 550,22
лв. – стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.11.2018 г.- 30.04.2019 г.; ведно
със законна лихва от 31.12.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в
общ размер от 84,86 лв. – лихви за забава в периода 16.12.2018-24.09.2020 г., 29,53 лв. –
за услуга „дялово разпределение”, ведно със законната лихва за забава, считано от
31.12.2021 г. до окончателното изплащане; 6,22 лв. – законна лихва за забава за периода
01.08.2017-30.04.2019 г.,както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 596,40 лв. – съдебни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените ............. против С. Д. Д. искове: за главница, претендирана като
стойност на топлинна енергия - за разликата над 550,22 лв. до пълния претендиран
размер 943,55 лв. и за периода 01.05.2017 г.-31.10.2018 г.; както и за лихва върху
4
задължението за топлинна енергия - за разликата над 84,86 лв. до пълния претендиран
размер145,52 лв. и за периода 15.09.2018 г. –15.12.2018 г.
Решението е постановено при участието на ............ като трето лице-помагач на страната на
ищеца ..............
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5