Решение по дело №1759/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 243
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20191720101759
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 243 / 29.1.2020г.                                29.01.2020г.                              Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На двадесети януари                                                                   Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                   Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №01759 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

          Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу В.Г.Н., с ЕГН: ********** и адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 21.07.2017г., сключен със “Сити кеш”ООД,  сумата от 564,61 лв., представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 85391 от 29.08.2016 г., сключен със „Сити кеш“ ООД, сумата от 35,35лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2016 г. до 19.12.2016 г., сумата от 216 лв., представляваща  неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, дължима за периода от 12.09.2016 г. до 19.12.2016 г., сумата от 163,19 лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, сумата от 122,62 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.10.2016 г. до 30.102018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5694/02.11.2018г. по ч.г.д.№07580/2018г. по описа на ПРС.

            В законоустановения срок ответникът В.Г.Н., чрез своя особен представител адв. Х., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът оспорва валидността на процесната цесия, с която се твърди, че ответникът е придобил процесните вземания. Ответникът твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Ответникът оспорва наличието на разбираеми клаузи  и погасителен план. Ответникът прави възражение за нищожност на клаузите по чл.6 и чл.8 от процесния договор поради противоречие с добрите нрави. Ответникът оспорва кредитът да е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове за признаване за установено, че се дължат сумите, за които е издадена Заповед №5694/02.11.2018г. по ч.г.д.№07580/2018г. по описа на ПРС, поради което и производството по делото е допустимо.

По основателността:

Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, че с Договор за паричен заем № 85391 от 29.08.2016г., сключен със „Сити кеш“ ООД, ответникът е получил кредит в размер на 600,00лв. Съгласно същия договор ответникът се е задължил да погаси кредита на 16 равни седмични вноски от по 40,00лв. по погасителен план, като първата вноска е с падеж 05.09.2016г., а последната вноска е с падеж 19.12.2016г. Съгласно Договора ответникът се е задължил да върне на кредитора сума в общ размер 639,96лв., от които главница в размер на 600,00лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 39,96лв. Кредитът е усвоен от ответника изцяло в брой с подписване на договора, който има силата на разписка за предадената сума.

Съгласно чл.7, ал.4 от Договора при настъпване на предсрочна изискуемост заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост до 20 % от дължимата сума, поради което и в процесния случай е начислена неустойка в размер на  163,19лв.

Съгласно чл.14, ал.2 от Общите условия ако в тридневен срок от сключването на договора заемодателят не представи поне две от обезпеченията, предвидени по чл.9,ал.2 от договора, то същият дължи неустойка в размер на 230,40лв., която също е разсрочена на 16 равни вноски по 14,40лв.

Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, ответникът е платил по процесния договор сума в общ размер на 54,40лв., с които е осчетоводено плащане но една погасителна вноска.След това ответникът е преустановил плащанията си. Поради това и ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Това обстоятелство обаче е без правно значение доколкото към настоящия момент е настъпил крайния срок на договора, а съгласно Тълкувателно решение №8/2017 ОСГКТ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен  за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С Приложение №1 към Договор за цесия от 21.07.2017г., сключен със “Сити кеш”ООД, ищецът е придобил процесното вземане. С  договора за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника заедно с приложенията към исковата молба.

Съгласно задължителната практика на ВКС  законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално  изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.  

Съдът намира, че процесният договор за кредит е сключен на 29.08.2016г., поради което и са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г.) Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между „Сити кеш“ ООД и ответника, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК, а именно:

1.В процесния договор е посочена абсолютна стойност на  лихвения процент-  40,08 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

2.В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора.

3.В процесния договор е  посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им. Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 49,06 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи  се включват в посочения процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

4.Съдът намира, че на практика в процесния договор липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението:главница, лихва, застраховка, такси и др.

5. Съгласно императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че процесните две неустойки за предсрочна изискуемост и за неосигуряване на предвидено в договора обезпечение са нищожни поради противоречие на императивните правила на чл.33 ЗПК.  Съдът намира, че отговорността на длъжника за   сочените неустойки и такси възниква не от възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава, тоест, изключена е превантивната функция на неустойката и се касае само и единствено до санкционни парични клаузи, което в директно противоречие с коментираната норма на чл. 33 от ЗПК. Това също така означава , че кредиторът няма право да договаря изначално суми, платими  при забава или пълно неизпълнение на задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от главницата.

В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл.24 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът следва да отговаря само за главницата по процесния кредит. Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, ответникът е платил по процесния договор сума в общ размер на 54,40лв., с които е погасил част от дължимата се главница от общо 600,00лв.

Поради това и съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 545,60лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 85391 от 29.08.2016г., като следва да отхвърли като неоснователен иска, с който се иска признаване за установено, че се дължи и разликата до пълния предявен размер от 564,61лв.

На основание чл.8 ЗЗД се  дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца и сумата от 35,35лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2016 г. до 19.12.2016 г., сумата от 216 лв., представляваща  неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, дължима за периода от 12.09.2016г. до 19.12.2016г., сумата от 163,19 лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, сумата от 122,62 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.10.2016г. до 30.10.2018г.

Съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съдът намира, че част от клаузите на процесния договор противоречат на самостоятелно основание и на ЗЗП, който също е приложим към процесния договор, тъй като ответникът като потребител разполага и със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 830,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 411,02лв.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО     по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу В.Г.Н., с ЕГН: ********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 21.07.2017г., сключен със “Сити кеш”ООД,  сумата от 545,60лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 85391 от 29.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5694/02.11.2018г. по ч.г.д.№07580/2018г. по описа на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ установителните искове за разликата до пълния предявен за установяване размер на иска за главница от 564,61 лв., както и исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 35,35лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2016 г. до 19.12.2016г., сумата от 216 лв., представляваща  неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, дължима за периода от 12.09.2016г. до 19.12.2016 г., сумата от 163,19 лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, сумата от 122,62 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда 30.10.2018г.

ОСЪЖДА В.Г.Н., с ЕГН: ********** и адрес:г***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, със снети данни, сумата от 411,02лв., представляваща направени разноски за  държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№07580/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: