Решение по дело №41/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 72
Дата: 25 април 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20237160700041
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№72

гр. Перник, 25.04.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                               СЪДИЯ: Мария Христова

         При секретаря Н.С., като разгледа административно дело № 41/2023г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

         Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. **** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх. № 02-140-2600/727 от 13.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“ /УП/, в частта, с която е намален размерът на заявената сума за финансово подпомагане по заявление с уникален идентификационен номер /УИН/ 14/180521/59078 за кампания 2021, както следва: по Подмярка 13.1/НР 1 /компенсационни плащания в планински райони/ – с 10399, 01 лв.; по СЕПП /схема за единно плащане на площ/ – с 16815,38 лв.; по СПП /схема за преразпределително плащане/ – с 68,55 лв.; по СПК /схема за обвързано подпомагане за протеинови култури/ - с 665,00 лв. и по ЗДП /схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания/ – с 17942,52 лв.

По изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо, поради липсата на фактически и правни основания при издаването му се иска отмяната му, в частта за разликата до пълното изплащане на поисканото финансово подпомагане. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И.В., която поддържа жалбата. Излага подробни съображения за основателността ѝ и счита, че процесното уведомително писмо с което е санкциониран жалбоподателя, следва да бъде отменено в оспорената част. В указания срок не депозира писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не се явява и не е изпраща представител. В молба, депозирана от процесуалния му представител – юрисконсулт Б.М., се оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, като искането му към съда е същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящият съдебен състав след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

„****“ ЕООД е регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер /УРН/ 750059. Дружеството е подало заявление за подпомагане от 07.05.2021 г. с УИН 14/180521/59078 за кампания 2021 по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП  и Подмярка 13.1/НР 1. Към заявлението е приложена в табличен вид информация за използваните парцели 2021 г. и заявените площи по схеми и мерки.

С процесното уведомително писмо, издадено на 13.01.2023 г. от В.К. – заместник изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, по Подмярка 13.1/НР 1 е оторизирана сума в размер на 15937,01 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 26336,02 лв.) с 10399,01 лв., по СЕПП е оторизирана сума в размер на 24874,81 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 41690,19 лв.) с 16815,38 лв., по СПП е оторизирана сума в размер на 4063,65 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 4132,20 лв.) с 68,55 лв., по СПК е оторизирана сума 0,00 лв., като е направено намаление на поисканта сума (от 665,00 лв.) с 665,00 лв. и по ЗДП е оторизирана сума в размер на 8271,18 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 26213,70 лв.) със 17942,52 лв. В уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В Таблица 1 на писмото са посочени по схеми и мерки исканата сума, наложените намаления и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка от колоните, като в колона 3 "Намаления" са посочени пет основания за наложените намаления, без да е уточнено кое основание за намаление за коя схема/мярка се отнася.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства като провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, като е подадена в законоустановения срок. С частта от уведомителното писмо, с която ответникът е извършил намаление на заявените суми за подпомагане, правната сфера на дружеството е засегната неблагоприятно, поради което е налице правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата в оспорената ѝ част е допустима и основателна, по следните съображения:

Процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник -изпълнителни директори на фонда. От приложената по делото Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.22 г., на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ се установява, че на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ – Владислава Илиева Казакова е делегирано правомощие да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното, поради което следва да се приеме, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 146, т. 1 от АПК.

УП е постановено в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата, разписана в закона. В същото обаче липсват конкретни мотиви по отношение на намаляването на размера на оторизираната сума по Подмярка 13.1/НР, СЕПП, СПП, СПК и ЗДП.  Съдът счита, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, тъй като УП е постановено при нарушаване императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя) и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

За да се извърши преценка дали наложената санкция е дължима и правилно определена е необходимо от мотивите на УП да е ясно за кой имот е констатирана недопустимост, на какво основание, както и да е посочена правната норма, на чието основание се налага санкцията и по какъв начин е определен нейния размер. Фактическите и правни основания в тези аспекти би следвало да са изводими от съдържанието на акта, който в по-голямата си част е в табличен вид и разяснения под колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо в таблица 1: оторизирани суми в колона 1 са посочени съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от жалбоподателя суми, в колона 3 извършените от органа намаления, колона 4 – редукции, колона 5 - намаления, поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени оторизираните суми. В таблица 2 към УП са посочени извършените плащания и датите за това.

В конкретния случай административният орган към колона 3 "намаления" е посочил, че се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане пощи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС )№ 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г. За кампания 2021 е в размер на 1,658907%;

- линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. i) от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията;

- линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е) т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

Поясненията към колона 3 и извършените намаления по съответните схеми не покриват според съда изискването за мотивираност на административния акт. Те представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., но не и конкретни такива. Същите въобще не могат да бъдат отнесени към фактическите основания на органа за постановените намаления, т.е. по отношение на наложената санкция е невъзможно е да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. В оспореното УП липсват каквито и да е съображения на административния орган, обосноваващи извършеното намаление, по отношение на кои от имотите е налице несъответствие, кое от посочените правни основания в поясненията към колона 3 "намаления" е относимо в случая. Никъде в писмото не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки и проверка на място са обосновали намалението на исканите от жалбоподателя суми по всяка от тези схеми и мерки. Налагането на санкция следва да бъде съобразено с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за недопустимост, схемата, по която е заявен процесния парцел. Това е необходимо, за да се определи правното основание за налагането й и съответния размер. Всичко това съобразено и с липсата на мотиви изобщо за наложената санкция по основание и размер обуславят извода на съда за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.

Съдът намира, че доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод за правилността и законосъобразността на процесното УП по отношение намаляването на размера на оторизираните суми по съответните схеми и мерки, тъй като в същото няма конкретно изложени съображения защо се намалява финансовото подпомагане по тези схеми и мерки и как точно е определен конкретният размер на намаленията.

Едва в хода на настоящото съдебно производство с писмено становище по жалбата от ответника е направен опит за мотивиране на оспорения акт, което е недопустимо.

Съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и от административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, обосноваващи волята на административния орган не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт.

Действително може да се приеме, че уведомителното писмо е мотивирано със съдържащи по преписката други документи, съставени в производството по издаване на оспорения акт. Представените документи обаче съдържат само индиции за вероятни несъответствия, които биха могли да доведат вероятност за недопустимост на заявените за подпомагане площи, но не могат да се разглеждат като документи, обосноваващи съдържанието на процесното уведомително писмо.

Липсата на посочени фактически основания препятстват извършването на цялостен контрол за законосъобразност на акта. Липсата на мотиви е тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт /Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по адм. дело № 4/2002 г./, тъй като се отразява върху неговата действителност и го прави незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

Непосочването на фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие – намалението в размер на субсидията по отделните схеми и мерки, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за упражняване на това правомощие, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Предвид гореизложеното съдът намира оспореният административен акт за незаконосъобразен. Жалбата е основателна и УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх. № 02-140-2600/727 от 13.01.2023г., следва да се отмени в частта за извършеното намаление на подпомагането, тъй като е издадено при неспазване на установената от закона форма – отменително основание по реда на  чл. 146, т. 2 от АПК. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, то на основание чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне по подаденото от „****“ ЕООД заявление с УИН 14/180521/59078, за кампания 2021г., в частта му на заявеното подпомагане по схеми Подмярка 13.1/НР 1, СЕПП, СПП, СПК и ЗДП за кампания 2021 г., при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за производството, които се доказват пред съда в размер на 50 лева – държавна такса и 600 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие № 30329/2023 г., платими от ответника. Неоснователно се явява направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид обстоятелството, че заплатения такъв е под минимума предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. с изх. № 02-140-2600/727 от 13.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта на извършените намаления на субсидията по схеми и мерки, както следва:  по Подмярка 13.1/НР 1 – с 10399, 01 лв.; по СЕПП – с 16815,38 лв.; по СПП – с 68,55 лв.; по СПК - с 665,00 лв. и по ЗДП – със 17942,52 лв.

ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по Заявление за подпомагане  УИН 14/180521/59078, за кампания 2021 г., подадено от „****“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, съобразно дадените мотиви на настоящото решение, представляващи задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136 да заплати на „****“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Пирдоп“ № сумата от общо 650,00 лв. /шестотин и петдесет/, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

                                                        СЪДИЯ:/п/