№ 135
гр. Русе, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:П. Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря ТодоР. Недева
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20254500600409 по описа за 2025 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Инициирано е от въззивна жалба от адв.Т. Н. (в качеството му на
защитник на подс.Д. К. К.), срещу Присъда № 11/23.01.2025г., постановена по
НЧХД № 189/24г. по описа на Районен съд – Русе, с която К. е призната за
виновна в това, че в периода 05.02.2022 г. - 16.10.2022 г., в гр.Русе, в условията
на продължавано престъпление, на тринадесет пъти, като родител на Д. Т. Р.,
умишлено не изпълнила съдебно решение - Определение № 3404/08.05.2013 г.
по гр. дело № 1505/2013 г. по описа на Районен съд - Русе, в сила от
08.05.2013г., относно личните контакти с детето Д. Т. Р., поради което и на
основание чл.182, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК й е наложено
наказание ПРОБАЦИЯ, изразяващо се в пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА с периодичност ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева.
Постановено е и подс.К. да заплати съответен размер на разноски,
направени от частния тъжител Р. в наказателното производство.
1
С въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на
присъдата, поради незаконосъобразност и необоснованост, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание. Навеждат се твърдения за
нарушения както на матеР.лния закон, така и основните принципни правила
при изследване на фактическите обстоятелства и доказателствата
(доказателствените средства, което ги обективират). Сочи се, че
първаоинстанционният съд е тълкувал едностранно събраните в хода на
производството доказателства, като не е отчел обективни факти и
обстоятелства от съществено значение за установяване на обективната истина.
Прави се искане за отмяна на присъдата и и постановяване на нова –
оправдателна от въззивната инстанция, алтеР.тивно – искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.
С допълнение към въззивната жалба, се акцентира на липсата на мотиви
във връзка с изтъкнатото нарушение на принципа „ne bis in idem”. Твърди се,
че постановявайки присъдата си, обосновавайки се само и единствено с
действията на К. първаоинстанционният съд е достигнал до неправилни
правни изводи, водещи до порок в така постановената присъда. Също така се
навежда довод, че съдът не е подложил на преценка възражения досежно
факта, че за периода 16.07.2022г., 01.08.2022г. 17.09.2022г. 01.10.2022 и
15.10.2022г. на К. са наложени глоби от ДСИ и поради тази причина същата
вече е била наказана за неизпълнение на съдебно решение. Районен съд – Русе
не бил анализирал и не съпоставил фактите и обстоятелствата по делото,
поради което бил извел необосновани изводи, неподкрепени по надлежния и
категоричен начин с доказателствената съвкупност. Сочи се, че не са изяснени
напълно обстоятелствата по чл.102, т. 1-3 НПК, а обвинението не е доказано
по категоричен и безспорен начин от обективна и субективна страна.
В съдебно заседание представителят на тъжителя счита жалбата на
защитника на подсъдимата за неоснователна, като изразява становище, че
първаоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и
следва да бъде потвърдена.
В съдебното заседание защитникът – адв. Т. Н. поддъР. изцяло
въззивната жалба. Подс.К. поддъР. въззивната жалба и изложените в нея
оплаквания.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
2
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК
правилността на първаоинстанционния съдебен акт, прие за установено
следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
настоящата контролна инстанция констатира, че в хода на
първаоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно
доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз
основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни
фактически изводи.
Доколкото с атакуваната присъда действително не бил даден отговор на
развитите съображения относно несъставомерност, касателно предпоставките
на принципа „ne bis in idem” и същото се явява нарушение (свъР.но с липса на
мотиви) с характер на съществено, същото може да бъде изправено от
въззивната инстанция с обсъждане на възражението, отделно от което
поначало допуснатото нарушение, в случая не би могло да обуслови връщане
на делото на първата инстанция, предвид ограничението, наложено от чл.335,
ал.3 от НПК.
Съответно на събраните доказателствени източници и в съгласие
сизложеното по фактите от първата инстанция, от фактическа страна се
установява, че с Присъда № 260065/02.06.2021г., по НЧХД № 1815/2020г.на
Районен съд - Русе, в сила от 10.12.2021г., подс€К. била призната за виновна в
това, че през периода 19.05.2018г.- 15.09.2018г., в гр.Русе, в условията на
продължавано престъпление, на осем пъти, като родител на Д. Т. Р., не е
изпълнила съдебно решение - Определение № 3404/08.05.2013 г. по гр.дело
1505/2013 г. по описа на Русенски районен съд, влязло в законна сила на
08.05.2013 г. относно личните контакти на Т. Р. Р. с детето им Д. Т. Р., като е
освободена от наказателна отговорност за извършеното по чл.182, ал.2, вр. с
чл.26, ал.1 от НК престъпление, като с приложени института по чл.78а от НК
било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Подс.К. и частният тъжител са родители на детето Д. Т. Р., родена на
02.10.2011г. Двамата не живеели заедно от дълго време. Поради тази причина
3
по гражданско дело № 1505/2013 г., на 08.05.2013 г. Районен съд – Русе е
одобрил споразумение, с което упражняването на родителските права спрямо
тахната дъщеря Д., били предоставени на подсъдимата и местоживеенето на
детето било определено при нея. Гражданският съд определил на бащата
режим на лични отношения, както следва : срещи всяка първа събота и
неделя от месеца, без преспиване (от 10:00 до 17:00 часа), 30 дни през лятото
(когато майката не е в отпуск), и половината от всички национални празници,
както и коледните и новогодишните празници на ротационен принцип. За
2013 г. детето е трябвало да бъде при бащата за Нова година, а през
следващата година – при майката. След навършване на 4 години на детето,
режимът на лични отношения е променен на всяка първа и трета събота и
неделя от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, докато
режимът за празничните дни остава същият.
Поради неспазване на постановеното от съда определение, тъжителят
провокирал наказателно производство от частен характер пред Районен съд
Русе, в резултат на което подс. Д. К. била призната за виновна и осъдена с
горепосочената Присъда № 260065/02.06.2021г., по НЧХД № 1815/2020г.
Независимо от това подс.К. продължила до обективира поведение в
противоречие на установения законов ред и постановеното съдебното
определение, като създавала пречки за прилагането и изпълнението му. На
съответните дни в началото на 2022г. ( първа и трета съобота и неделя от
месеца ) бащата – Р. на 05.02, 19.02, 05 03, 21.03 и 02.04 направил неуспешни
опити да осъществи личен контакт с дъщеря си като посещавал адреса на К. в
гр. Русе. Поледната не се оТ.вала но позвъняванията, нито извеждала дъщеря
им пред блока, за да я предаде на тъжителя. Наложило се последният да се
снабди с изпълнителен лист и образувал против нея изпълнително дело №
20224520402005 по описа на ДСИ при РС Русе.
Аналогични били и резултатите от усилията на тъжителя за дните 04.06,
02.07, 16.07, 01.08 и 20.08. същата година. Тъжителя Р. отново посещавал
адреса на подсъдимата, придружен от познат св.Д., като при позвънявания на
входа на блока и на входната врата на апартамента (при едно-две влизания до
апартамента на К.) подсъдимата отново не отваряла и не предоставяла детето
за среща с бащата.
Това обусловило необходимостта от допълнително съдействие на
4
съдебния изпълнител, който с постановление от 09.09.2022 г., наложил на
подсъдимата глоба на основание чл.527 от ГПК относно контактите на 16 и
17.07 2022 г. Със същото постановление и на същото основание подс.К. била
санкционирана и относно режима на лични отношения през летния период,
считано от 01.08.2022г., когато подс.К. декларирала пред съдия - изпълнителя
желание да предаде детето в негово присъствие, като довела дъщеря си в
кантората на съдебните изпълнители, но без да е подготвена за престой с баща
си, а дететто отказало да тръгне с тъжителя, обяснявайки, че ще ходи на
предверително планирана почивка с майка си на море.
На 17.09, 01.10 и 15.10. 2022 г., тъжителят Р. отново посетил адреса на
подс.К., за да вземе дъщеря си за осъществяване на режим на лични
отношения. Никой не е отговорил на позвъняванията му, въпреки че тези дати
са били през първа или трета седмица от съответния месец, както било
посочено в съдебното решение. Съдия-изпълнител св.Д. М., бил сизиран за
пореден път, като с постановления от 22.11.2022 г. На подс.К. били наложени
три нови глоби, на основание чл.527 от ГПК. С отделно постановление от
същата дата, било изрично указано на подсъдимата, че трябва да съдейства за
изпълнението на съдебното решение и при необходимост да ползва безплатно
социална услуга.
При тази фактическа обстановка и събраните във връзка с
установяването й доказателства, законосъобразно и правилно Русенският
районен съд е приел, че инкриминираните в частната тъжба деяния на подс. К.
осъществяват, обективните признаците на състава на престъплението
по чл.182, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като в периода 05.02.2022 г.-
16.10.2022 г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на
тринадесет пъти, като родител на Д. Т. Р., умишлено не изпълнила съдебно
решение Определение № 3404/08.05.2013 г. по гр.дело № 1505/2013 г. по описа
на Районен съд- Русе, в сила от 08.05.2013г., относно личните контакти с
детето Д. Т. Р..
Подсъдимата е майка на детето – Д., спрямо което са регламентирани
лични контакти с другия родител и като такава е субект на престъплението по
чл.182,ал.2 от НК, който може да носи наказателна отговорност за неговото
извършване.
Законосъобразно Русенският районен съд е приел, че от субективна
5
страна деянието, с което са осъществени признаците на продължаваното
престъпление по което подс. К.. е призната за виновна са извършено виновно,
при фоР. на вината - пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасният му
характер, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целяла
настъпването на престъпния резултат – засягане на реда, регламентиращ
съответните отношения и мотивирана от лични разбирания за отношенията си
с бащата на детето си, е целяла настъпването на тези неблагоприятни
последици. първаоинстанционният съд адекватно е отчел и обстоятелството ,
че подсъдимата вече е осъждана за такова деяние в сравнително кратък
предхождащ период в сравнение с инкриминирания по настоящото дело.
Подс.К. съзнавала какви задължения произтичат за нея като майка на Д. и
доколкото умишлено е целяла да продължи да не спазва указаното от закона,
бездействала в периодите от време, когато следвало да изпълни задълженията
си като родител, но който са предоставени родителските права с
произтичащите последици. Извършеното обуславя правно квалифициране
като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК. Деянията,
които го съставляват са осъществени при сходна, дори идентична фактическа
обстановка, при еднаква фоР. на вина и за непродължителен период от време,
където всяко покледващо деяние, се явява от обективна страна продължение
на предходното.
Въззивната инстанция намира за неоснователен довода относно
постановяване на атакуваната присъда /в частта й за съответните дяния/, в
нарушение на принципа „ne bis in idem”. В конкретния случай подобно
оплакване не може да бъде споделено. Наложените на подс. К. глоби от ДСИ
в хода на производството по принудително изпълнение на постановеното
съдебно решение са за други по вид и правна природа действия и не
съответстват на обективните и субективни елементи от състава на
престъплението , за което същата е призната за виновна. Касае се за санкции
по реда на чл. 527 от ГПК, където са уредени предоставени на съдебния
изпълнител способи, при принудително изпълнение на определено действие,
като проява на дъР.вна принуда, гарантираща гражданското изпълнение на
съдебното решение. Същите не съответстват на обективните и субективни
елементи на състава на престъплението по чл.182, ал.2 от НК, заради което не
е налице ситуация на санкциониране в повече от един път за едно и също
нещо. Ако се допусне противното , би се стигнало до нелогичнта ситуация, в
6
която липсата на изпълнение на длъжник в хода на изпълнителния процес да
дерогира неговата наказателна отговорност и да му предоставя за
благоприятна последица избягването й, което не може да се приеме за
състоятелно.
Неоснователни се явяват и оплакването за прекомеР. строгост на
наложените наказания и съответно претенцията за тяхното намаляване.
Необходимо да се подчеР.е, че наложеното от първаоинстанционния съд
наказание – пробация при следните пробационни мерки: -задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност три пъти
седмично ; -задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от шест месеца, представляват възможният минимум съобразно чл.42а, ал.3,
т.1 от НК, т.е. в най-леката си фоР. по вид и размер, като освен
задължителните пробационни мерки, съдът не е налагал някои от другите по
чл. 42а,ал.2, т.3-6 от НК. Същото се отнася и за кумулативно предвиденото
наказание – глоба , което в наложения размер от 2000.00лв. е в мининума на
санкцията на чл.182, ал.2 от НК. При тези обстоятелства
първаоинстанционния съд е проявил максимално възможната по закон
благосклонност към подсъдимата при така възприетата фактическа
обстановка и съответстващите й правни изводи за осъщественото от
обективна и субективна страна престъпление, поради което не е налице
основание за изменение на присъдата в обсъждания смисъл.
При извършената цялостна служебна провеР. на делото,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
производство или при първаоинстанционното съдебно разглеждане
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на
матеР.лния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна на
обжалваната първаоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
С оглед изложеното, на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/23.01.2025г., постановена по
НЧХД № 189/24г. по описа на Районен съд – Русе.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8