Решение по дело №1047/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. М. О. от С., О., обл.К., чрез представителя му по пълномощие, против определение № 83 от 17.01.2012 г., постановено по гр.д. № 25/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск за сумата от 9 700 лева, с правно основание чл.55 от ЗЗД, с ищец Г. А. М. и ответник – М. М. О., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ УПИ V, с пл.№ * в кв.* от 690 кв.м. по регулационния план на с.З., О., ведно с построената върху него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 81 кв.м., до размера на сумата от 9 700 лева. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. В жалбата се излагат съображения, че към молбата за допускане на обезпечение не са представени убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, за вероятната основателност на бъдещия иск. Освен това допуснатата обезпечителна мярка била неподходяща, като съдът е следвало да задължи ищеца да представи парична гаранция в определен от него размер. Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата за допускане на обезпечение. Претендира направените във въззивната инстанция разноски.

В представен по делото отговор ответникът по частната жалба Г. А. М., чрез своя представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че приложената към молбата декларация представлява убедително писмено доказателство по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се също, че бъдещия ответник живее постоянно в Р. Т., няма друго имущество и целта му вероятно е да продаде имота и да замине окончателно в Р. Т. Счита, че правилно районния съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск и е наложил исканата възбрана, поради което моли да бъде оставена без уважение молбата за отмяна на обжалваното определение. Претендира разноски за двете инстанции.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното:

Производството пред Момчилградския районен съд е образувано по молба на Г. А. М. от С., О., обл.К., за допускане на обезпечение на бъдещ иск против М. М. О. от С., общ. К., обл.К., с правно основание чл.55 от ЗЗД, за сумата от 9 700 лева, претендирана като дадена на неосъществено или отпаднало основание, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ УПИ V, с пл.№ * в кв.* от 690 кв.м. по регулационния план на с.З., О., ведно с построената върху него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 81 кв.м., и чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № *0210/2011 г. на ДСИ при МРС.

Към молбата за допускане на обезпечение е приложено заверено копие от декларация, със заверени от кмета на С. подписи, рег.№ */25.09.2002 г., съгласно която молителят Г. А. М. декларира, че е дал 2700 лева, представляващи част от сумата в размер на 12 000 лева за къща в С. на собственика М. М. О., като последният от своя страна удостоверява, че е получил сумата от 2700 лева. На гърба на цитираната декларация е удостоверено с подписи на Г. А. М., М. М. О., двама свидетели и кмета на С., че на 19.04.2003 г. е доплатена към сумата от 25.09.2002 г. – 3 500 лева.

Приложено е и копие от решение от 22.08.2011 г. по гр.д.№ 35/2011 г. на Момчилградския районен съд, с което Г. А. М. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на М. М. О. на недвижим имот, представляващ УПИ V, с пл.№ * в кв.* от 690 кв.м. по регулационния план на с.З., О., ведно с построената върху него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 81 кв.м. Представено е и копие от нотариален акт № 144/11.07.2003 г. на районен съдия при Момчилградския районен съд, видно от което частният жалбоподател М. М. О. е признат за собственик по давностно владение на посочения по – горе недвижим имот, както и заверено копие от покана за доброволно изпълнение на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № *0210, до длъжника Г. А. М. да изпълни доброволно задължението си за заплащане на посочена сума и предаване владението на горепосочения недвижим имот.

С обжалваното определение № 83 от 17.01.2012 г. по гр.д. № 25/2012 г. Момчилградският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск за сумата от 9 700 лева, с правно основание чл.55 от ЗЗД, с ищец Г. А. М. и ответник- М. М. О., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ УПИ *, с пл.№ * в кв.* от 690 кв.м. по регулационния план на с.З., О., ведно с построената върху него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 81 кв.м., до размера на сумата от 9 700 лева. За да допусне поисканото обезпечение районният съд е приел, че представените писмени доказателства обуславят вероятната основателност на бъдещия иск, както и че ако не бъде допуснато обезпечението, ще се затрудни принудителното изпълнение, поради което съществува интерес от налагане на обезпечението. Приел е, че исканата обезпечителна мярка – възбрана, е допустима и съответна на обезпечителната нужда на молителя.

Определението е неправилно.

Съгласно чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подк­епен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В случая се касае за бъдещ иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.55 от ЗЗД, за сумата от 9 700 лева, претендирана като дадена на неосъществено или отпаднало основание. В тази връзка, по делото не се установява наличието на обстоятелства, даващи основание да се приеме, че без поисканото обезпечение – възбрана върху масивната жилищна сграда на два етажа и дворното място, за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално положително за ищеца решение. Недоказани са в тази насока твърденията в молбата, че ответникът М. О. живее постоянно в Р. Т., като липсват и доказателства, че това е единственото му имущество. Впрочем, данните по делото сочат, че М. О. е с адрес в страната, водил е дело през 2011 г. по цитирания по – горе иск за собственост и е надлежно е упълномощил адвокат да го защитава по повод обжалването на определението на районния съд, с което е допуснато обезпечение.

От друга страна, цитираната по – горе декларация с рег.№ 240/25.09.2002 г. на кмета на С. сочи на получена от М. М. О. на 25.09.2002 г. сума от 2 700 лева, както и сума от 3 500 лева, получена на 19.04.2003 г., доколкото тези обстоятелства са удостоверени с подписите на страните. Същата обаче по никакъв начин не установява получаване през 2009 г. и на сума от 3 500 лева. В тази връзка, предвид направения в отговора довод, следва да се посочи, че не представлява писмено доказателство за това обстоятелство приложеното към молбата решение на Момчилградския районен съд по предявения ревандикационен иск и в частност обсъдените в мотивите на решението свидетелски показания.

Предвид липсата на обстоятелства, сочещи, че без исканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално положително за него решение, като в тази връзка съдът съобрази и размера на сумата, за която бъдещия иск е вероятно основателен на този етап, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана на посочения имот. Ето защо следва да се отмени определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.55 от ЗЗД за сумата от 9 700 лева, чрез налагане на възбрана на посочения имот, като се остави без уважение молбата за обезпечение на иска.

При този изход на делото, с оглед направеното искане, следва да се осъди Г. А. М. да заплати на М. М. О. направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.396 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 83 от 17.01.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 25/2012 г. по описа на Момчилградският районен съд, вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. М. от С., общ. К., М.З., с ЕГН *, за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу М. М. О. от С., О., ул.”Т.” № *, с ЕГН *, с правно основание чл.55 от ЗЗД, за сумата от 9 700 лева, дадена на неосъществено или отпаднало, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ УПИ *, с пл.№ * в кв.* от 690 кв.м. по регулационния план на с.З., О., ведно с построената върху него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 81 кв.м., като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. А. М. от С., общ. К., М.З., с ЕГН * да заплати на М. М. О. от С., О., ул.”Т.” № *, с ЕГН *, направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.