Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 25.04.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и девети март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3690/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на *– *, в която се излагат твърдения, че на
04.04.2017г. на републикански път *, при навлизане в *, на около 50 метра от табелата за начало на населеното
място, водачът Д.Т.Т. при управление на лек автомобил *, собственост на *,
преминал през дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са
причинени имуществени вреди изразяващи се в повреда на задна дясна джанта. Ищецът
изтъква, че в качеството си на застраховател по договор за застраховка „Каско”
с *от *по отношение на
горепосочения автомобил, е образувал застрахователна преписка *за причинените вреди.
Навежда твърдение, че след извършен оглед на автомобила ищецът е оценил щетите
на 122,86 лв., която сума на 25.01.2018г. е изплатена на собственика на превозното
средство. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника,
който съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата следва да ремонтира и
поддържа републиканските пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е
създал предпоставка за настъпване на произшествието от 04.04.2017г.
Ищецът изтъква, че на основание чл. 410 от КЗ
е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало правото да
претендира от ответника платеното застрахователно обезщетение. С оглед
гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 122,86 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва исковата
претенция като счита същата за неоснователна. Изтъква се, че пътнотранспортното
произшествие е станало в участък от пътя, който е сигнализиран с пътен знак за
неравности по пътното платно, с който водачът на автомобила е следвало да
съобрази скоростта си на движение, за да не допусне настъпването на вредите. Алтернативно
счита, че при наличие на недостатъци по пътното платно вина
за произшествието има и водачът на лекия автомобил, който се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост. С оглед гореизложеното, отправя искане
за пълно или частично отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *между ищеца и * е сключен договор за застраховка „Каско” с *по отношение на лек
автомобил *, със срок на действие от *. На 04.04.2017г. автомобилът
се управлявал от Д.Т.Т. по републикански път * в участък преди *, сигнализиран с
пътен знак А12 „Неравности по платното за движение” с допълнителна табела Т2
„13000 м” поради наличието на множество дупки по платното за движение. На около
50 метра
след табелата за начало на населеното място автомобилът преминал със задното си
дясно колело през дупка на платното за движение, в резултат на
което се реализирал удар и настъпила повреда по задната дясна джанта.
Последвало уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, по повод на което е образувана застрахователна преписка *.
Застрахователят оценил вредите на 122,86 лв. и на 25.01.2018г.
ги заплатил по банков път на собственика на автомобила, след което изпратил регресна покана на ответника. От
заключението на допуснатата съдебно - техническа експертиза се установява, че
причина за настъпване на произшествието е както наличието на дупки по платното
за движение, така и неправилната преценка от водача на превозното средство за
вида и размера на препятствието, а оттам и за възможността да премине през него
вместо да преустанови движението си или да го заобиколи, за което е имал
възможност и време. Вещото лице е констатирало, че мястото на произшествието представлява
прав пътен участък намиращ се територията на *, който е част от републикански
път * с
ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч., който е сигнализиран с пътен знак А12.
Установено е, че при движение в светлата част на денонощието с максимално
допустимата скорост и при опасна зона на спиране от 31 метра, водачът е имал
възможност да забележи препятствието върху платното за движение, да прецени
реално пътната обстановка и да вземе адекватно решение за недопускане на
произшествието чрез намаляване скоростта и преустановяване движението на
автомобила. В заключението е посочено, че констатираните от застрахователя
деформации по джантата на автомобила е възможно да бъдат получени при
преминаване през дупка на платното за движение. Пазарната стойност на
причинените имуществени щети на автомобила е определена на 129,19 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410,
ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. В разглеждания случай е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по отношение на превозното средство към момента
на причиняването на вредите, както и изпълнение от страна на застрахователя на
задължението му по договора за изплащане на обезщетение на застрахования за
настъпилото събитие. Вредите на процесния лек автомобил са причинени от
преминаване през дупка на платното за движение по републикански път *, в участъка намиращ се в *, на около 50 метра
от табелата за начало на населеното място. С
оглед гореизложеното, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 1,
б. „б” от Правилника за прилагане на Закона
за пътищата, за причинените вреди отговорност носи ответникът, на когото е поверено управлението на
републиканските пътища, включващо извършване на дейности по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане. Тази дейност ответникът е бил задължен да извършва и по
отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населени места с население до 100000 души, какъвто е и разглежданият случай. Последният не е изпълнил задължението си да поддържа процесния пътен участък, за да осигури необходимите условия за безопасно движение
по смисъла на пар. 1, т. 14 от Закона
за пътищата, и със своето бездействие е създал
предпоставки за увреждане на процесния автомобил. Горепосочените
обстоятелства, обаче не са довели до освобождаване на водача на автомобила от
задължението му по чл. 20, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата след като в конкретната ситуация
обективно е могъл да възприеме правилно
пътната обстановка и да предприеме адекватни
действия, за да не допусне възникване на произшествието. Наличието на пътен
знак А12 с допълнителна табела Т2 е следвало да провокира поведение у водача да
се движи с повишено внимание и да намали скоростта с оглед опасността от неравности
по платното за движение. За да допусне произшествието същият не се е съобразил
с тази опасност като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост,
увеличаваща опасната зона за спиране преди препятствието. С оглед
гореизложеното и предвид характера на регресното право на застрахователя,
претендираното обезщетение следва да бъде намалено, съобразно приноса на водача
на автомобила за настъпване на вредите. Предвид обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, съдът намира по справедливост че приносът на водача
на превозното средство е в степен 1/2 спрямо приноса на ответника, поради което
предявеният иск по 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането се явява основателен и следва да бъде уважен само за
сумата от 61,43 лв. и отхвърлен за разликата до
122,86 лв. От забавата за изпълнение на главницата, на
основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, е възникнало и правото на кредитора да търси и обезщетение
в размер на законната лихва за периода от подаване
на исковата молба – 30.11.2018г.,
до окончателното изплащане на задължението.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 237,50 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Внесеният от ищеца
депозит за свидетели не е изплащан поради нередовното им призоваване и не
следва да се включва при присъждане на разноските. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 112,50 лв.,
представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и
за възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, да заплати на *– ***, сумата
от 61,43 лв. /шестдесет и един лева
и четиридесет и три стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с *от *за причинени щети на лек
автомобил * от
пътнотранспортно произшествие на 04.04.2017г. на републикански път *, в участъка намиращ се в *, на около 50 метра
от табелата за начало на населеното място, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, като
отхвърля иска по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането в частта за разликата от 61,43
лв. до 122,86 лв.
Осъжда
*, да заплати на *, ***, сумата от 237,50 лв. /двеста
тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Осъжда
*, ***,
да заплати на *, сумата от 112,50 лв. /сто
и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: