№ 250
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000502974 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 2643 от 27.04.2020г., постановено по гр.д.
№13725/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 14-ти с-в е осъдено дружеството
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Г. Ц. Д. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ
сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (болки и страдания от травматични увреждания), от
ПТП, настъпило на 24.03.2017г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от 03.09.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва
съдебно решение № 2643 от 27.04.2020г., постановено по гр.д. №
13725/2019г. по описа на СГС, I-во ГО, 14-ти с-в за сумата над 3 000 лв. като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на
материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът
не е съобразил правилно всички, представени доказателства, поради което е
присъдено обезщетение в завишен размер.
1
Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно разп.
на чл.52 от ЗЗД както и задължителната съдебна практика при определяне на
размера на обезщетението.
Твърди се, че при определяне размера на обезщетението не са
съобразени като критерий обществено-икономическите условия в страната
към датата на деликта.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за
недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който е пътувал на предна дясна седалка на
автомобила без поставен обезопасителен колан и не е уважил същото.
Оспорва се началната дата на присъждане на претендирана законова
лихва върху присъдената главница, като се твърди, че т.к. ищецът не е
представил исканите от застрахователното дружество документи, то същото
не е изпаднало в забава.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната му част
със законните последици. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна, Г. Ц. Д. депозира писмен отговор. Оспорва
жалбата.
Третото лице-помагач на ответника Т. И. М. не взема становище по
жалбата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани
от страните нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
В конкретния случай по делото се установява от справка от ИЦ на ГФ,
че към датата на процесното ПТП, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС
относно лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ***.
Видно от представения по делото КП за ПТП, на 24.03.2017г. в
гр.Ракитово, на ул.Ал.Стамболийски“ срещу № 24 водачът на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ***, Т. И. М., поради управление на
автомобила с превишена скорост е самокатастрофирал. Пострадал е ищеца
2
Г.Д., който е бил пътник в автомобила, возещ се на предна дясна седалка.
Представени са от ищцовата страна КП за ПТП и ДП ЗМ 170/2017г. по
описа на РПУ-Велинград. От КП и от писмените доказателства, съдържащи
се в ДП е видно, че вина за настъпване на ПТП има Т.И. М., който при
управление на автомобил марка „Форд Фиеста“ с ДК № *** е предизвикал
процесното ПТП, при което лекият автомобил е напуснал пътното платно,
преминал е през тротоара на улицата и се е ударил в къща.
Писмените доказателства, установяващи тези факти, не са оспорени от
страните по делото и съдът изцяло ги цени като надлежни писмени
доказателства, съставляващи официални документи, издадени от длъжностно
лице в кръга на службата му и по установения ред.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно и допустимо /не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
3
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда и наличието на
валидно застрахователно провоотношение. Вината се предполага съгл.
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже
изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая, настоящият съдебен състав приема за сторено.
В първоинстанционното производство е приета, без оспорване от
страните САТЕ, съгл. чието заключение причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който е
управлявал автомобила със скорост, при която е настъпила загуба на контрол
над превозното средство и същото е напуснало платното за движение. САТЕ
дава категорично заключение, че причините за настъпване на ПТП са от
субективен характер и се свеждат до нарушения на водача и несъобразяване
пътната обстановка.
В първоинстанционното производство са приети, без оспорване от
страните СМЕ и КСМЕ.
Видно от заключението на СМЕ, изготвена от в.л. д-р З. Й., ищецът е
получил следните увреди на здравето: лекостепенно мозъчно сътресение без
открита вътречерепна рана, изразяващо се в общомозъчна сиптоматика -
главоболие и повръщане, без отклонение в останалия неврологичен статус и
без загуба на съзнание; рана на горния клепач на лявото око, която е била
хирургически обработена.
Видно от заключението на КСМЕ, изготвена от в.л. д-р Й. и в.л. д-р М.,
4
офталмолог, получената рана на клепача на лявото око е довела до
невъзможност на плътно затваряне на клепача - болестно състояние,
наречено лагофталм. Това е наложило повторна хирургическа обработка -
пластично възстановяване на получения дефект с кожа зад ушната мида. Към
настоящия момент състояние на клепача не е напълно възстановено,
предстои втора пластична операция за пълното възстановяване на
подвижността на клепача. Зрението на ищеца не е било увредено, прогнозите
за пълно възстановяване на подвижността на клепача са благоприятни. От
получените рани и проведените хирургически операции са останали трайни
загрозяващи лицето на ищеца белези.
Възстановителният период за ищеца от полученото мозъчно
сътресение е бил от около 3 седмици, като към кроя на периода ищецът е
бил напълно възстановен здравословно и болките и страданията му са били
напълно отшумели. Ищецът е търпял болки и страдания, изразяващи се
предимно в упорито главоболие и световъртеж, по-интензивни през първите
дни.
Ищецът е търпял болки и страдание и поради получената увреда на
левия клепач. Функцията на клепача и към настоящия момент не е напълно
възстановена, ищецът не изпитва болки, но му предстои повторна пластична
операция.
По делото са събрани гласни доказателства- разпитана е свид. Л. Т.,
майка на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелката,
съобразявайки разп. на чл.172 от ГПК. Същите не противоречат на
заключението на приетата по делото СМЕ. В този смисъл възражението на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения е неоснователно.
По оплакванията във въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС„ АД досежно
размера на присъденото застрахователно обезщетение:
С обжалваното решение е приет за справедлив размер на обезщетение
на претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 25000 лв.
Настоящият съдебен състав намира този размер на обезщетение за завишен.
Предвид съобразените по-горе заключения на СМЕ и КСМЕ, които
настоящият съдебен състав изцяло кредитира се установяват по категоричен
начин причинените на ищеца контузии, съставляващи лекостепенно
5
мозъчно сътресение, без загуба на съзнание или изпадане в коматозно
състояние и нараняване на левия очен клепач, без засягане зрението на
ищеца и на очната ябълка. Контузиите са в пряка причинно-следствена
връзка с преживяното ПТП.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и
обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца, предвид
предстоящата му втора пластична операция.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищеца и неговото увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
младата му възраст.
В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се
превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване
за ищеца.
Ищецът е претърпял една лека телесна повреда (мозъчно сътресение),
както и контузия на левия клепач, нуждаеща се от дъпълнително лечение.
Лечението на мозъчното сътресение е било медикаментозно и е продължило
не повече от три седмици„ раната на клепача е била зашита амбулаторно,
впоследствие се е наложило извършването на пластична операция, за
пълното възстановяване на функциите на клепача е нужна и втора пластична
операция.
Несъмнено ищецът е преживял болки и страдания, като първите 5-6
дни те са били с по-силен интензитет, но и през този период не е
чувствал силен дискомфорт. Болките са продължили за няколко дни. След
първите три седмици месеца, болките и страданията напълно са отшумели,
здравето на ищеца е било напълно възстановено. Към настоящия момент
здравето на ищеца е възстановено, предстои му втора пластична операция на
клепача, като прогнозите са напълно оптимистични. Съдът приема за
доказан факта, твърдян от свидетелката, че ищецът все още изпитва
психически дискомфорт, поради останалия дефект на левия клепач и
белезите по лицето му, както и притеснение при пътуване в автомобил като
пътник.
Определената сума за обезщетение от първоинстанционинят съд в
6
размер на 25 000 лв. е изключително завишена. Със суми от този и по-нисък
порядък за периода на ПТП, са обезщетявани значително по-тежки и трайни
последици. Въпреки преживените травми ищецът е с напълно възстановено
здравословно състояние, без никакви негативни последици. Съдът не
приема за доказан твърдения от ищеца факт, че констатираното отклонение
в еднократно извършено ЕЕГ на ищеца се дължи на преживяната травма и е в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП., още повече че
съгласно заключението на КСМЕ това отклонение в ЕЕГ не доказва болестни
промени в здравето на ищеца.
Към момента на извършване на СМЕ и КСМЕ, ищецът няма отклонения
в зрението или поражения на очната ябълка. Обстоятелството, че левият
клепач не се затваря изцяло към настоящия момент съставлява само дефект,
който не е довел поражения на окото, каквито поражения обаче неминуемо
ще настъпят в бъдеще, ако не бъде извършена и втората пластична операция.
Предвид младата възраст на ищеца и естеството на операцията, СМЕ дава
категорично заключени, че този дефект ще бъде напълно преодолян.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 20000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- месец март 2017г.
и съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия
период, доколкото нормативно определените лимити следва да се
разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в
този см. Решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС,
Решение № 1/2012г. по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по
реда на чл.290 от ГПК.)
По възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния
резултат: това възражение е своевременно направено и настоящата съдебна
инстанция намира, че неправилно не е уважено от първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав приема за доказано обстоятелството, че
ищецът е пътувал на предна дясна седалка в автомобила: това обстоятелство
се твърди от свид. Т., водена от ищцовата страна, това обстоятелство се
доказва косвено и от механизма на ПТП и от характера на получените от
ищеца увреди на здравето.
Съдът приема, че ищецът е пътувал на предна дясна седалка без
поставен обезопасителен колан, видно както от заключенията на САТЕ и на
СМЕ, така предвид липсата на следи от такъв колан. Предвид характера на
удара, нанесъл поражения на здравето на ищеца ( силен челен удар на
автомобил в стена на къща), настоящият съдебен състав приема, че ищецът е
допринесъл в размер на 25% с поведението си за настъпване на вредоносния
за него резултат. Приетият за справедлив размер на обезщетението по-горе
следва да бъде намален с 25% или до размера на 15 000 лв.
7
По възражението на жалбоподателя за недължимост на законна лихва
от 03.09.2017г. - това възражение е неоснователно.
Жалбоподателят твърди, че не е изпаднал в забава, т.к. ищецът не е
изпълнил законовите изисквания за представяне на всички необходими и
изисквани от застрахователя-жалбоподател документи. Това твърдение е
невярно и неправилно.
Началната дата на изискуемост на обезщетението е определена
правилно от първоинстанциониня съд, като е съобразена разп. на чл. 497 ал.1
т.3 от КЗ , съгл. която застрахователят изпада в забава, независимо от
изпълнението, респ. неизпълнението на други предпоставки, а само с
изтичането на тримесечен срок от подаване на молбата на пострадалото лице
за изплащане на обезщетение, ex lege.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му от ЗК «ЛЕВ ИНС» АД част и постановяване на друго, с
което предявения иск да бъде отхвърлен до размера на 15 000 лева.
По разноските: Предвид изхода на делото определените разноски в
първата инстанция следва да бъдат изменени, съобразно уважения размер на
предявения иск. Следва да бъде намален размера на адв. възнаграждение на
пълномощника на ищеца, присъден по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция жалбоподателят ЗК
«ЛЕВ ИНС» АД има право на разноски, съобразно уважената част на
жалбата му и такива следва да му бъдат присъдени на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК
в размер на 200 лв. юристконсултско възнаграждение и 200 лв. заплатена
държавна такса.
Разноски на въззиваемата страна Г.Д. не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №2643 от 27.04.2020г., постановено по
гр.дело № 13725/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 14-и състав в частта, с която
предявения от Г. Ц. Д. иск с правно осн.432 ал. 1 КЗ за обезщетяване на
8
неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 15 000 лв. (
петнадесет хиляди лева) до сумата от 25 000 лв. ( двадесет и пет хиляди лева
) ведно със следващата се законова лихва от 03.09.2017г . до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта му за присъдения на АД „Г. и
партньори“ адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1424,28
лв. за сумата от 444 лв. (четиристотин четиридесет и четири лева) до
размера на сумата от 980 лв. (деветстотин и осемдесет лева) и в частта му,
с която ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено за заплати по сметка на СГС сумата от
950 лв. (деветстотин и петдесет лева) до размера на сумата от 550 лв.
(петстотин и петдесет лева) за сумата от 400 лв. (четиристотин лева) и
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ц. Д. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ***, ул.“ ***“ № 1, адв.С.С. иск с правно осн.432 ал.1 от КЗ във вр.
с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д за сумата над 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от 03.09.2017г. до
сумата от 25 000 лв.(двадесет и пет хиляди лева) ведно със следващата се
законова лихва от 03.09.2017г., присъдена с посоченото решение, като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №2643 от 27.04.2020г.,
постановено по гр.дело № 13725/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 14-и състав
в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Ц. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул.“
***“ № 1, адв.С.С. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д на осн.
чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 400 лв. (четиристотин лева), разноски
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
жалбоподателя-ответник в първата инстанция ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД : Т. И. М. с
ЕГН ********** и с адрес гр.***, ул.“***“ №15.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10