Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен, 05.07.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 689 по описа за
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.К.Е. срещу
НП № F449148/27.12.2018 г. на Директор Офис - Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с
което на основание чл. 355 ал.1 от КСО на жалбоподателката й е наложено
адм.наказание – глоба в размер на 50 лв.,
за нарушение на чл. 5 ал. 4 т.1 от КСО, вр. чл. 3 ал.1 т.2 б. „а” от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и самоосигуряващите се лица, издадена от МФ, с която иска НП да
бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.
В с.з. жалбоподателката, редовно
призована не се явява и не се представлява.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, чрез своя
процесуален представител – юриск. Динева, иска НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.11.2018 г.
инспектор по приходите при ТД на АП -
Бургас, офис Сливен констатирал, че жалбоподателката в качеството си на
осигурител по смисъла на чл.5 ал. 2 от КСО не е изпълнила задължението си да подаде в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен
данни с декларация образец № 1 - „Данни
за осигуреното лице” в законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т.2 б.”а” от Н-ба №
8/29.12.2005 г. , а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните.
Декларация образец №
1 за м.
За извършеното нарушение на
жалбоподателя бил съставен АУАН № F449148/27.11.2018
г., с който извършеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 5 ал. 4 т.
1 от КСО във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 2 б.”а” от Наредба Н-8/29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Акта е бил предявен на упълномощено от жалбоподателката
лице, която след като се е запознала със съдържането му не е направила възражение.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП № F449148/27.12.2018 г., с което й е
наложено посоченото по-горе наказание.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № F449148/27.11.2018 г. и НП № F449148/27.12.2018 г., кредитира
показанията на разпитаните по делото актосъставител М.К.К.-М. и свидетелите М.Д.Д.
и Д.И.К..
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Действително
жалбоподателката не е изпълнила свое правно задължение – да подаде в
компетентната ТД на НАП данни с
декларация по утвърден образец в законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т.2 б.
„а” от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от МФ. Нарушението извършено от
жалбоподателката е формално, такова на простото извършване, с неподаването в
определения срок на декларацията, то е осъществено. Процесната декларация е
подадена на 27.11.2018 г., а е следвало да се подаде до 25.03 и тя е изпаднала
в забава с около 8 месеца. АНО законосъобразно и справедливо е определил
размера на наложеното наказание отчитайки, че това е първо нарушение и налагайки и минималния размер на глобата предвидена
в нормата на чл. 355 ал.1 от КСО.
Деянието не може да
се квалифицира като маловажен случай. За
да е то маловажен случай следва от него
да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена
опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай когато
степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много
ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е
строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените
обществени отношения, така също и от личността на дееца,на пострадалия, както и
от сферата на самите обществени отношения които се засягат. Необходимо е да се
изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца
при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя деяние не следва да
се квалифицира като такова представляващо маловажен случай т.к. не е налице
нито едно обстоятелство което да го прави такъв.
Ето защо съдът
намира, че НП следва да потвърди НП изцяло.
Мотивиран от
посоченото съдът,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № F449148/27.12.2018 г. на Директор
Офис - Сливен на ТД на НАП - Бургас, с което на М.К.Е. с ЕГН ********** й е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., на осн. чл. 355
ал. 1 от КСО, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: