Определение по в. т. дело №430/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 567
Дата: 6 октомври 2025 г. (в сила от 6 октомври 2025 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20253001000430
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 567
гр. Варна, 06.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Георги Йовчев

Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000430 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Х. М., гражданин на
****************, представляван от адвокат С. Ш. срещу решение № 257/17.06.2025
година постановено по търг. дело № 289/2024 година, по описа на Окръжен съд -
Варна, в частта, в която е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми,
дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г.: сумата от 80 879,84 лева /осемдесет
хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ -
главница, представляваща усвоен кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 29.05.2024 година, до
окончателното изплащане на задължението; 26 662,28 лева /двадесет и шест хиляди
шестстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва
към главницата за гратисния период; 8 555,31 лева /осем хиляди петстотин петдесет и
пет лева и тридесет и една стотинки/ възнаградителна лихва за периода 28.11.2022
година до 28.05.2024 година; 972.80 лева /деветстотин седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2022 година до
28.05.2024 година, на основание чл. 17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В обжалваната част въззивното решение се определя като незаконосъобразно и
необосновано, прави се искане за неговата отмяна. На първо място се оспорва да е
налице валидна облигационна връзка, която да обвързва страните. Порокът на
договора е свързан с липса на задължителни реквизити от съдържанието на същия,
което води до нарушение изискванията на чл. 7 ЗКСД, чл. 17, ал. 1 и ал. 4 ЗКСД и чл.
18, ал. 3 ЗКСД. Договорът, на който се основава вземането на банката е
недействителен, понеже банката не е предоставила погасителен план на задълженото
лице. Липса уговорка, заложена в договора, според която да е определен фиксиран
размер на възнаградителната лихва. Общата уговорка постигната в чл. 7 от договора,
съгласно която размерът на лихвата е уговорен като не по-висок от 7 %, не отговаря на
изискването за определяне на конкретен лихвен процент в отношенията между
1
страните. Нарушена е потребителската защита по чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Неправилно смята тълкуването, предложено от първата инстанция, според което
страните по договора са определили лихвен процент от 7 %, поради липса на съгласие
за размер по-нисък от максималния предвиден в договора. Подобен извод смята за
неправилен, доколкото, за да говорим за фиксиран лихвен процент, то той трябва да е
определен по съглашение между страните, такава договорка в процесната хипотеза
липса. Позовава се на относима съдебна практика. При все това клаузата на чл. 7 от
договора намира за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП. На следващо
място, при употребата на термина „капитализира“ поместен в чл. 10.2 от ОУ на
договора, банката е нарушила изискването за предоставяне на договорна информация
на ясен и разбираем език. Позовава се на практика на касационната инстанция и на
СЕС. Нарушени са и правилата на чл. 10 ал. 3 ЗЗД, което води до нищожност на целия
договор за кредит и противоправност на уговорката по чл. 10.2 от ОУ на договора.
Начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се
капитализира годишно, т.е. се прибавя към главницата, увеличавайки нейния размер.
По този начин след изтичане на гратисния период размерът на главницата не е равен
на размера на отпуснатите средства за такси и обучение, както изисква чл.24 ал.1 т.1
от ЗКСД, а обхваща и възнаграждението на банката за този период. От това следва, че
след гратисния период лихвата се начислява и върху тази, начислена по време на
гратисния период. Капитализирането на лихвата води и до неправилно формиране на
приложимия към договора ГПР. Поради това се иска отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на ново, с което процесният договор за кредит
да бъде прогласен за нищожен, евентуално- недействителен и предявеният иск да бъде
отхвърлен за разликата над 80 879,84лв – дължима главница по договора ведно с
всички останали претенции за възнаградителна лихва и лихва за забава.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да не бъде
уважена. Налице е специална цел на кредита, която обуславя различия с общото
потребителско кредитиране и налага съобразяване с нормативната уредба за
студентското кредитиране, т.е. – преценката за валидността на договора следва да бъде
съобразена с разпоредбите на ЗКСД. Тъй като договорът е двуезичен, а
кредитополучателят се е подписал нееднократно, той е можел да се запознае подробно
с него. Договорът е валиден, отговарящ на законовите изисквания за съдържание,
поради което и обвързващ страните. Възраженията по липсата на постигнато съгласие
между страните за размера на фиксираната лихва, намира за неоснователни. Същата е
определена на 7 %, в какъвто смисъл са изводите на първата инстанция. Банката е
изпълнила задължението си по предоставяне на погасителен план. Изпълнено е
изискването на чл. 6, ал. 1 ЗКСД, като информацията за изискваните от закона
обстоятелства е публично достъпна. По тези съображения иска отхвърляне на
въззивната жалба и присъждането на разноски юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от легитимирана за това страна, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при правен интерес от обжалването, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат
повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените нарушения по преценка на
вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното
установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.
По изложените съображения, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивнa жалба подадена от Х. М., гражданин на
****************, представляван от адвокат С. Ш. срещу решение № 257/17.06.2025
година постановено по търг. дело № 289/2024 година, по описа на Окръжен съд -
Варна, в осъдителното произнасяне, с което е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД
следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране
на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г.: сумата от 80 879,84 лева
/осемдесет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/
- главница, представляваща усвоен кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.05.2024 година, до
окончателното изплащане на задължението; 26 662,28 лева /двадесет и шест хиляди
шестстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва
към главницата за гратисния период; 8 555,31 лева /осем хиляди петстотин петдесет и
пет лева и тридесет и една стотинки/ възнаградителна лихва за периода 28.11.2022
година до 28.05.2024 година; 972.80 лева /деветстотин седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2022 година до
28.05.2024 година, на основание чл. 17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 19.11.25г. от 13,30часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до
електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови
заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на
сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и
при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по
делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и
доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера,
определен от съда ще бъде преклудирано.
Да се уведоми въззивника представляван от адвокат С. Ш. през ССЕВ.
Да се уведоми въззиваемата страна през ЕПЕП, на електронен адрес:
**********, според дадено съгласие обективирано на л. 39 и л. 41 от делото на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3