Решение по адм. дело №1751/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.

Образувано е по жалба на О. Н. Ш. от гр.Айтос, ул.“Дядо Стойно“ № 15, ет.1, ап.4, против отказ на НЕТКРЕДИТ ООД, гр.София за предоставяне на копия от документи, в които се съдържат лични данни, обективиран в писмо от 16.09.2025г.

Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен. Посочва, че кредитната институция е администратор на лични данни, а подадената от него молба е във връзка с упражняване на правата му по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Възразява, че полученият по искането отговор, представляващ извадка в табличен вид, не удовлетворява искането му за предоставяне на исканите документи в т.ч. договор за кредит, договор за поръчителство, платежни документи, общи условия и др., като в тази връзка се позовава на практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд. Иска се отмяна на отказа, както и присъждане на разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от негов пълномощник, в която са изложени доводи по съществото на спора.

Ответникът – НЕТКРЕДИТ ООД не изпраща представител. Чрез пълномощник е изпратил становище, видно от което позовава се на практика на СЕС относно това, че за администратора на личните данни не е налице задължение да предоставя цели документи без субектът да е посочил фактите, които налагат предоставянето им, за да прецени администратора дали това е необходимо за упражняване на правата по ОРЗД или е налице прекомерност на искането. Счита, че правото на достъп до лични данни не е абсолютно и на него не кореспондира безусловно задължение на администратора да изпълни искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от постановения отказ и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че на 28.08.2025г., жалбоподателят О. Ш. е подал чрез пълномощник, по електронен път, заявление за упражняване на право на достъп до лични данни съгласно чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, отправено до НЕТКРЕДИТ ООД, в качеството му на администратор на лични данни, с искане да му бъде предоставено на електронен адрес, конкретно посочен, копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, вкл. но не само договор за кредит, договор за цесия, платежни нареждания и др.

Искането е разгледано и с писмо от 16.09.2025г. ответното дружество НЕТКРЕДИТ ООД уведомило жалбоподателя, че намира искането му за основателно, като му е изпратен формуляр, съдържащ извлечение от регистъра с личните данни на финансовата институция, представляващи точна транскрипция на обработваните от администратора лични данни. Посочено е, че тъй като искането не съдържа изложение кои обстоятелства налагат предоставянето на цели документи, указана е необходимостта от представяне на последваща молба, в която да се обоснове тази необходимост.

Отказът да се предоставят копия на исканите документи е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД регламентира, че субектът на данни упражнява правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл.15, §1 от ОРЗД всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така, да получи достъп до данните. По арг. от чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Отказът на достъп до данни по реда на чл.15, §1 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл.5, § 1, б. "а" от ОРЗД.

Не е спорно по делото, че с оглед дейността на НЕТКРЕДИТ ООД дружеството попада в приложното поле чл.4, т.7 от ОРЗД и има качеството на администратор на лични данни, както и че между него и О. Ш. съществуват облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за кредит. Съответно, жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от НЕТКРЕДИТ ООД, а подадената от него молба има характер на заявление по смисъла на чл.37б, ал.2 от ЗЗЛД и съдържа необходимите реквизитите по чл.37в от с.з.

Спорно е дали в обхвата на задължението на администратора на лични данни попада предоставянето на копия от документите - носители на лични данни – договор за кредит, договор за цесия, платежни нареждания и др., които субектът на данни е заявил.

Отговорът на администратора на лични данни е в нарушение на член 15, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Субектът на данни има право да получи точна и разбираема реплика на договора за кредит, за да има възможност да упражни ефективно правата си по регламента.

Съгласно т.21 от Решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС по дело № С-487/2021 доколкото в ОРЗД не е дадено определение на така използваното понятие "копие", следва да се отчете обичайното значение на това понятие, което обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработване, или препращането към категории лични данни, не би отговаряло на това определение. Съгласно т.23 от същото решение "употребата на израза "всяка информация" в определението на понятието "лични данни", залегнало в тази разпоредба, отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че "засяга" съответното лице". В следваща т.31 от решението е посочено, че в член 15, параграф 3 ОРЗД се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението на администратора, като по-специално в първото изречение се посочва формата, под която администраторът трябва да предостави "личните данни, които са в процес на обработване", а именно — "копие".

Действително, правото да се предостави копие на лични данни по смисъла на чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, не се отъждествява с правото да се предостави копие на документите, чрез които се обработват тези данни, в каквато насока е мотивирано писмото за отказ, но в решението си Съдът на ЕС - т.45 изрично приема, че: 1) Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права. Разпоредбите на регламента предоставят права на субекта на данни, които той може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за кредит и именно този договор се явява носител на информация за обработваните лични данни по смисъла на чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

В този смисъл, субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от договора и приложения към него, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали същите се обработват законосъобразно. Отказът на предоставяне е в нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност по арг. от член 5, §1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679).

Оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съобразно този изход на процеса ответникът дължи заплащане на разноските по делото, които съобразно представения договор за безплатна правна помощ те следва да се присъдят в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.8, ал.2, т.10 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа - дело по ЗЗЛД, който определя минимално възнаграждение от 900лв., като в полза на адв.Т. Ц. от Софийска адвокатска колегия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. При определянето му съдът съобрази възражението за прекомерност от ответната страна в контекста на следните обстоятелства: Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно алинея 2 на правната норма размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет, като по отношение на този последен критерий съдът съобрази решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело № С-438/22, съгласно което, ако решаващият съд установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, при определяне на размера на възнаграждението приложими остават критериите справедливост и обоснованост с оглед всички обстоятелства по делото - производството пред съда приключи в едно заседание, в което не се яви пълномощник на жалбоподателя. Извършената от него дейност включва запознаване с преписката, изготвяне на жалбата, депозиране на писмено становище. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическата и правна сложност на спора, обема на извършеното процесуално представителство, и след преценка на критериите - обоснованост и справедливост на адвокатското възнаграждение, съдът счете за такова - възнаграждение в размер на 600лв. Следва да бъдат заплатени и разноски в полза на жалбоподателя в размер на 10лв. за внесената държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на НЕТКРЕДИТ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10, обективиран в писмо от 16.09.2025г., за предоставяне на копия от документи, в които се съдържат лични данни на О. Н. Ш. от гр.Айтос, ул.“Дядо Стойно“ № 15, ет.1, ап.4, вкл. но не само договор за кредит, договор за цесия, платежни нареждания и др.

ИЗПРАЩА преписката на НЕТКРЕДИТ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10, в качеството му на администратор на лични данни, за разглеждане и произнасяне по подаденото от О. Н. Ш. от гр.Айтос, ул.“Дядо Стойно“ № 15, ет.1, ап.4, заявление от 28.08.2025г. за упражняване право на достъп до лични данни, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

ОСЪЖДА НЕТКРЕДИТ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10, с [ЕИК], да ЗАПЛАТИ на адв.Т. Ц. Ц. от Софийска адвокатска колегия, сумата от 600лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА НЕТКРЕДИТ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10, с [ЕИК], да ЗАПЛАТИ на О. Н. Ш. от гр.Айтос, ул.“Дядо Стойно“ № 15, ет.1, ап.4, с [ЕГН], сумата от 10лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.