СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ
„Б“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през
двехиляди и доветнадесета година, в състав:
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 9095 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Е.М. срещу решение от 11.11.2017г., постановено по
гр. дело № 67340/2014г. на Софийски районен съд, 46 състав, което е отхвърлен предявения
от жалбоподателката отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество „Ч.Е.Б.“
АД сумата 312. 96 лв., начислена по фактура № **********/19.11.2014г. за
периода 27.02.2014г. – 27.05.2014г. за обект с клиентски № 300101669654 и аб. №
**********, находящ се в гр. Перник, ул. Пирдоп 1. С решението са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Въззивницата - ищца поддържа доводи за необоснованост
и неправилност на атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон,
както и на съдопроизводствените правила. Твърди, че не са налице предпоставките
за начисляване на процесната сума при действието на сега действащия чл. 98а ЗЕ
и чл. 43 – 47 ПИКЕЕ, тъй като ответното дружество няма право да извършва
едностранно корекции, както и не е била редовно уведомена за извършената
корекция. Излага съображения, че по делото не е доказано наличие на облигационно
правоотношение между страните, както и извършването на манипулация върху СТИ и
метрологичната годност на електромера. Сочи, че констативният протокол не е
подписан от полицай, по арг. от чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Моли съда да отмени решението като
неправилно и да уважи иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият -
ответник е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения.
Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди,
с присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка на обжалваното
решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е
правилно.
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен за установяване
недължимост на корекционна сума в размер
на 312. 96 лв., начислена съгласно констативен протокол № 3009615/27.05.2014г. по
партида с кл. № 300101669654 за периода 27.02.2014г.
– 27.05.2014г.
По делото е безспорно
установено, че ищцата е наследник по закон на Евтим Манолов Костадинов, който е
бил обвързан с ответното дружество от облигационно правоотношение, породено от
договор за продажба на ел. енергия, сключен при Общи условия /ОУ/. След смъртта
на наследодателя си ищцата не е
уведомила ответника за променения
титуляр на партида, но на същия административен
адрес - гр. Перник, ул. „Пирдоп“ 1, е продължило потребление на електрическа
енергия. Ето защо ищцата има правата и задълженията на
потребител на електрическа енергия, а ответникът- на продавач. Представените по
делото ОУ на договора за продажба на ел. енергия са одобрени от ДКЕВР през
2007г. и са изменени през 2010г.
По делото е установено,
че на 27.05.2014г. е извършена проверка от отдел „НТЗ“ към ЧЕЗ „Разпределение България“ АД на
електромер с фабричен № 02283706 в процесния имот, за което е съставен
констативен протокол № 3009615/27.05.2014г. От съдържанието на приложения по
делото констативен протокол се установява, че проверката е извършена от двама
служители на ответника, като са присъствали и двама свидетели- представители на
Федерацията на потребителите. От съдържанието на протокола се установява, че
проверяващите са констатирали, че липсва пломба на щита на ел. таблото, манипулирани
са фирмената и метрологичната пломби на електромера , холограмният стикер в
ляво на капака на електромера е разлепен и отчита с грешка минус 73. 24 %
токово натоварване. Електромерът е демонтиран и изпратен в плик с пломби на
БМИ. При извършената метрологична експертиза на СТИ в БМИ е констатирано, че на електронната
платка на електромера между точките на свързване на проводниците от вторичната
токова намотка е монтирано допълнително нерегламентирано съпротивление и
електромерът не съответства на изискванията съгласно т.4.1, т.4.3, т.4.4.1,
т.4.6 и т. 5, както и че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера.
Въз основа на съставения
констативен протокол е извършена корекция на сметката на ищцата, за която е
издадена фактура № № № **********/19.11.2014г. за процесната сума 312. 96 лв. с включен ДДС. Ищцата е лично уведомена за
извършената проверка с писмо, връчено й на 03.06.2014г.
В случая е налице корекционна процедура по чл. 48, ал.
1, б. „а“ ПИКЕЕ, която е приложима именно когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. С
изм. на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г. / е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия
да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед
конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на
корекцията. Съгласно мотивите на цитираното решение на ВКС, тази процедура въвежда обективни правила за
измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест
на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира
доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед
намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели въстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. Ето защо всички възражения в тази връзка в жалбата
са неоснователни.
Неоснователен е довода в жалбата, че в случая проверката е следвало
задължително да бъде извършена в присъствие на орган на МВР, с оглед установеното
по делото неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера. В
случая не е налице хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, а констативният протокол
е издаден при спазване предпоставките на
чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ /действащ към момента на извършване на проверката/. В
случая осъщественият нерагламентиран достъп до СТЕ е утановен едва при
извършената метрологична проверка от БМИ, когато е констатиран монтажа на
допълнително съпротивление, а при извършената проверка на 27.05.2014г. само е
било установено съмнение за манипулация вътре в самия електромер, поради което
и проверяващите са демонтирали електромера и изпратили същия за проверка на
компетентния орган за метрологичен надзор. Ето защо в случая не са били налице
предпоставките на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ за подписване на протокола от орган на
МВР, тъй като при проверката на 27.05.2014г. не е била установена промяна на схемата
на свързване.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че обстоятелствата по процесната проверка са недоказани. Констатациите
по процесния констативен протокол от 27.05.2014г. се установяват от
заключението на приетата СТЕ и останалите писмени доказателства, чиято
доказателствена сила не е опровергана, както и показанията на разпитания по
делото свидетел Тодоров.
Възражението относно метрологичната годност на електромера е недоказано,
отделно без значение за крайния извод. СТИ е произведено през 2009г., съгласно
констатациите в протокола за проверка, поради което е подлежало на последваща
периодична проверка след датата на процесната проверка през 2014г.,
констатирала нерегламентиран достъп.
Неоснователен е и довода за липса на основание
за корекция, с оглед неизпълнено
от ответника задължение по чл. 98а, ал.2, т. 6 ЗЕ за приемане на
Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване
на потребителя за извършената корекция /в тази връзка докладчикът по
делото отстъпва от своя предишна практика. В приложимите към исковия период ОУ, /представени по
делото/ е предвидено изрично връчване на констативния протокол за корекцията на
потребителя с клаузите на чл. 17 вр. чл. 49, ал. 2 от същите.
Цитираната норма от ЗЕ в конкретния случай реално е обезпечена от
ответника, тъй като ищцата е надлежно уведомена за корекцията по реда, установен с
горепосочените клаузи на ОУ с представените по делото писмо изх. № NTZ 19334/12.11.2014г., изпратено по пощата с
обратна разписка на адреса, посочен от самия потребител. Нещо повече, дори
и при липсата на уведомяване, за ищцата съществува гарантираната правна възможност да заяви и
докаже своите оспорвания на констатациите в КП в рамките на исковия процес.
Други релевантни оспорвания не са
направени в жалбата.
Предвид съвпадението на изводите на двете
инстанции, жалбата е неоснователна и недоказана и решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемото дружество следва
да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в размер на сумата 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение за СГС.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 11.11.2017г.,
постановено по гр. дело № 67340/2014г. на Софийски районен съд, 46 състав.
ОСЪЖДА
Л.Е.М., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 11.11.2017г.,
постановено по гр. дело № 67340/2014г. на Софийски районен съд, 46 състав. ОСЪЖДА Л.Е.М., да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за СГС.