Р Е Ш Е Н И Е
№ /…..04.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П. Танев
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 6762 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.А., срещу П.Г.М., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 1009,74 лв., от които 417,07 лв. – главница по сключен между П.М. и „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, 41,96 лв. – платена и дължима на „Ф.Б.“ ООД договорена възнаградителна лихва за целия срок на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и 550,71 лв. – начислени такси, които суми са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за прехвърляне на вземания.
Твърди се следното: На 13.07.2016г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „Ф.Б.“ ООД, като цедент и „Е.Д.м.“ ООД, като цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил в полза на цесионера вземането си срещу ответника в пълен размер към момента на сключване на договора. Прехвърленото вземането произхожда от следните обстоятелства: „Ф.Б.“ ООД е дружество, което предоставя гаранции в полза на потребители, ползващи финансовите услуги на „Ф.Б.“ ЕООД. „Ф.Б.“ ЕООД е небанкова финансова институция, вписана в ТР на РБългария с основен предмет на дейност – предоставяне на краткосрочни потребителски заеми от разстояние. Сочи се, че всеки потребител, който желае да сключи договор за заем с дружеството следва да попълни ел. форма за регистрация – заявка за отпускане на заем, намираща се в сайта на дружеството. За да се пристъпи към сключване на договор за заем е необходимо дружеството да е одобрило отпускането на заем на кандидата и да го е информирало по един от следните начини: чрез СМС или изпращане на условията на заема на ел. адрес. Излага се, че кандидатът следва да изпрати СМС със съответно съдържание или да въведе изпратения му код за потвърждение на интернет адреса на дружеството, който код има роля на електронен подпис. Релевира се, че този механизъм е спазен при постъпване на искането за отпускане на заем от страна на ответника П.М.. На 11.12.2014г. в ел. система на „Ф.Б.“ ЕООД е постъпило искане за отпускане на кредит от ответника в размер на 700,00 лв. Искането е било одобрено, като потребителят се задължил да върне получения паричен заем, ведно с договорените възнаградителни лихви на 6 вноски, първата от които на 10.01.2015г. За падеж на заема, ведно с договорената лихва е определена дата 11.03.2015г. За падеж на таксата за учредената гаранция е уредена дата 09.06.2015г. Общият размер, който заемателят се задължил да върне, съгласно договора е в размер на 783,93 лв., като сумата от 83,93 лв. представлява възнаградителна лихва за целия период на заема. В тази връзка е било уредено, че при изпадане в забава на длъжника, последният дължи заплащането на допълнителна такса. Начислена е такава в общ размер на 440,00 лв. На 12.12.2014г. между длъжника П.М. и „Ф.Б.“ ООД е сключен договор за гаранция, по силата на който дружеството се задължило да отговаря солидарно с длъжника за заплащането на всички дължими по сключения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние суми. За предоставената гаранция ответникът се задължил да заплати на дружеството гарант сумата от 403,81 лв. П.М. е направил плащания по дълга си в размер на общо 618,00 лв. Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията си „Ф.Б.“ ООД е заплатило изцяло дълга на ответника в размер на 605,93 лв., поради което е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. С оглед на това сумата, която ответникът дължи на „Ф.Б.“ ООД, е в общ размер на 1009,74 лв., прехвърлена на ищеца с договор за цесия. Сочи се, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, като връчването на книжата за отговор е редовно на осн. чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения заверен препис на информация за заявка за кредит, че П.Г.М., с ЕГН **********, е заявил размер на искания кредит от 700,00 лв. Посочен е срок на кредита от 180 дни.
Видно от представения заверен препис на договор с номер 218468 за
предоставяне на потребителски кредит на 11.12.2014г. между „Ф.Б.“ ЕООД и П.М. е
сключен договор за потребителски кредит при следните условия: отпуснат заем в
размер на 700,00 лв., размер на погасителна вноска – 130,66 лв., брой вноски –
6, първа падежна дата – 10.01.2015г. Установява
се, че уговореният лихвен процент е 11,99%., а ГПР е 49,05%. От договора се установява още, че
кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ ООД, в полза на
кредитора.
Установява се от представения договор за гаранция (поръчителство), че е начислена такса за предоставяне на поръчителство в размер на 403,81 лв., дължима от заемополучателя на „Ф.Б.“ ООД.
По делото е представен документ за извършена цесия на парични вземания
на осн. чл. 99 ЗЗД, от който се установява, че „Ф.Б.“
АД е прехвърлило на „Е.Д.М.“ ООД вземането си спрямо П.Г.М. в размер на 1009,74
лв. Вземането произтича от всички дължими главници, лихви и такси, произтичащи
от Договор за потребителски кредит номер 218468, сключен на 11.12.2014г., между
П.М., като заемополучател, и „Ф.Б.“ ЕООД, като
заемодател, както и от свързания с него договор за гаранция, по силата на който
„Ф.Б.“ АД е встъпило във всички права на заемодателя срещу П.М., съгласно ЗЗД.
Установява се от
представеното уточнение, подадено от ищеца, че с вноски в общ размер от 618,00
лв., ответникът е погасил следните вземания: за главница – 282,93 лв.; за
договорна лихва – 41,97 лв. и такси, съгласно чл. 10 ОУ в размер на 293,10 лв.
От така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
В настоящото производство ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно сключено договорно правоотношение между „Ф.Б.“ ЕООД и ответника и между „Ф.Б.“ ООД и ответника, валидно сключен договор за прехвърляне на вземанията, както и настъпване на изискуемостта на задължението.
От установената фактическа обстановка безспорно се установи, че в действителност между „Ф.Б.“ ЕООД и П.М. е сключен договор за потребителски кредит номер 218468 от 11.12.2014г. при следните условия: отпуснат заем в размер на 700,00 лв., размер на погасителна вноска – 130,66 лв., брой вноски – 6, първа падежна дата – 10.01.2015г. Установи се и че е сключен договор за гаранция (поръчителство) между „Ф.Б.“ ООД и П.М., като дължимата сума по този договор е в размер на 403,81 лв. Установи се и че между „Ф.Б.“ ООД и настоящия ищец е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията спрямо ответника са били прехвърлени на „Е.д.М.“ ООД.
Не се установи обаче, че в действителност „Ф.Б.“ ООД е встъпило в правата на „Ф.Б.“ ЕООД. В представения по делото договор за гаранция е уредено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора, съобразно ЗЗД за изпълнение на всички задължения, произтичащи от сключения договор за потребителски кредит. В т.2.3. от договора е посочено, че ако клиентът не изпълни задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит, гарантът ще заплати дължимата сума на кредитора при първото негово поискване. Уредено е, че с изпълнение на паричното задължение гарантът встъпва в правата на кредитора срещу клиента, съгласно ЗЗД. По делото не се представиха доказателства, че гарантът „Ф.Б.“ ООД е изпълнил задължението си, произтичащо от договора за гаранция за заплащане на сумите по кредита, отпуснат на ответника. Предвид това не се доказа изпълнение на паричното задължение по договора за кредит от гаранта, поради което и съдът намира, че „Ф.Б.“ ООД не е встъпило в правата на кредитора „Ф.Б.“ ЕООД спрямо вземанията към ответника и кредитополучател.
Установи се обаче, че задължението на ответника, произтичащо от сключения между него и „Ф.Б.“ ООД договор за гаранция е в размер на 403,81 лв. Договорът за гаранция е породил правно действие. След неговото сключване гарантът се е задължил при поискване от кредитодателя да изпълни вместо кредитополучателя. Предвид това за същия са се породили задължения от сключването на договора, поради което и задължението за заплащане на сумата от 403,81 лв. от ответника също съществува в правния мир. Именно в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил своите задължения по договора за гаранция. Не се представиха доказателства в тази насока.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове са частично основателни до сумата от 403,81 лв., представляваща начислена такса – задължение по сключен договор за гаранция. Именно и само за тази сума договорът за цесия е породил правно действие. Останалите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото не се установи встъпване в правата на „Ф.Б.“ ЕООД от страна на „Ф.Б.“ ООД.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и в заповедното
производство в размер на 79,98 лв., включващи в себе си държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.А., срещу П.Г.М., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 417,07 лв., представляваща главница по сключен между П.Г.М. и „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с номер 218468 от 11.12.2014г., която сума е прехвърлена на ищцовото дружество с договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Ф.Б.“ ООД и „Е.Д.М.“ ООД, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер 10061/07.12.2017г. по ч.гр.д. № 18593/2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.А., срещу П.Г.М., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 41,96 лв. – платена и дължима на „Ф.Б.“ ООД договорена възнаградителна лихва за целия срок на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние с номер 218468 от 11.12.2014г., сключен между П.Г.М. и „Ф.Б.“ ЕООД, която сума е прехвърлена на ищцовото дружество с договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Ф.Б.“ ООД и „Е.Д.М.“ ООД, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер 10061/07.12.2017г. по ч.гр.д. № 18593/2017г.
ОСЪЖДА П.Г.М., ЕГН **********, да заплати на „Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 403,81 лв., представляваща начислена такса, включваща в себе си задължение, произтичащо от сключен между П.Г.М. и „Ф.Б.“ ООД договор за гаранция, във връзка с погасяване на задължения по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с номер 218468 от 11.12.2014г., сключен между П.Г.М. и „Ф.Б.“ ЕООД, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер 10061/07.12.2017г. по ч.гр.д. № 18593/2017г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за разликата от 403,81 лв. до пълния претендиран размер от 550,71 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА П.Г.М., ЕГН **********, да заплати на „Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 79,98 лв., представляваща сторени ищеца разноски в исковото производство и по ч.гр.д. № 18593/2017г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................