№ 687
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212237 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. М. ТР., с ЕГН **********, срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 4749743, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани оплаквания за недоказаност авторството на
предявеното нарушение, включително с твърдението, че не е заснет
автомобилът, движещ се с превишена скорост, а този в близост до камерата.
Като процесуален порок на издадения фиш е посочено отсъстващо описание
на точното място на деянието. Формулирана е молба за цялостната отмяна на
издадения електронен фиш.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.04.2021г., в 11:05 часа, в гр. София, на бул.”Н.Й.В.”, в района до
№ 47, с посока на движение от бул.“Ч.В.“ към бул.“С.Ш.“, при ограничение
на скоростта от 40 km/h, въведено с пътен знак В26, пораждащо действие за
населено място, лек автомобил марка „Т.Л.К.“, модел „150 СЕРИЯ“, с рег.
№САХХХХТВ, се движел със скорост от 63 km/h, установена след отчитане
на допустима грешка в полеви условия 3 %. Направена била справка на
заснетото МПС, видно от която собственик било дружество „Г.К.ЕАД, с
едноличен собственик на капитала и представляващ Р. М. ТР.. Извършено
било засичане на скоростта и заснемане с мобилна система за видеоконтрол -
автоматизирано техническо средство тип „TFR1-M”, с радар № 619. Заснетото
нарушение било онагледено в клип № 20001. Същата била монтирана на
патрулен автомобил с рег. № СА ХХХХ ММ. Отчетено било превишение от
23 km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.
С оглед така констатираното нарушение на основание чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП бил издаден електронен фиш серия К №4749743,
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
въззивника Р.Т., ЕГН **********, в качеството й на представляващ
дружеството, чиято собственост е процесният лек автомобил, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за
извършеното нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП
Т. не подала декларация по чл.188 от ЗДвП, в която да посочи друг водач на
моторното превозно средство към процесната дата. Видно от писмен отговор
от ОПП - СДВР наказващият орган не разполага с доказателства за датата на
връчване на електронния фиш, поради което и следва да се приеме, че
2
постъпилата срещу него жалба е депозирана в установения от закона 7-дневен
преклузивен срок.
Мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с радар № 619 е
вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, видно от публичен регистър на одобрените типове средства за
измерване, администриран от Български институт по метрология и
удостоверение. Периодичността на проверките за техническо съответствие е
през една година и последващата проверка, валидна и за 2021г., е извършена
на 08.07.2020г., видно от протокол № 2-39 - 20/08.07.2020г.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на
етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: снимков материал към нарушението – извлечение от клип № 20001,
справка за собственост на процесния лек автомобил – извлечение от
електронен регистър към ОПП - СДВР, протоколи от проверки №2-39-
20/08.07.2020г., протокол №8-38-21/07.07.2021г., №2-39-19/31.05.2019г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
извлечение от регистър на издадени електронни фишове, Заповед №8121з-
931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, протокол за използване
на автоматизирано техническо средство от 20.04.2021г. и снимков материал
към него, ежедневна форма на отчет на наряда на ОПП – СДВР за
20.04.2021г., писмо рег.№3286р-12416/12.03.2020г. от Заместник – директора
на ГДНП – МВР, писмен отговор от ОПП- СДВР, рег.№433200-
97227/21.09.2021г. с приложения – протокол за периодична проверка, справка
– картон на представляващия дружеството- Т., справка за собственост на
МПС, копие от инструкция за експлоатация, справка от Български институт
по метрология изх. № 57-00-193-1/24.09.2021г. с приложение инструкция за
употреба към удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка
от Столична община, изх.№ СОА21-ДИ11-14521/21.09.2021г., с приложена
схема на пътната сигнализация, които следва да бъдат кредитирани без
резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху
приложените по делото удостоверение за одобрен тип система, протоколи за
метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени
в хода на контролната дейност – часови график на нарядите, протокол за
3
използване на АТСС, снимков материал – извлечение от заснетия с
техническото средство клип. Липсват данни, дискредитиращи достоверността
на така обсъжданите доказателствени източници. От снимковия материал се
фиксира еднозначно извършеното нарушение, автомобилът, при
управлението на който то е допуснато, респ. величината на установената
скорост, включително географските координати, позволяващи
идентифициране на мястото на простъпката, последното напълно съвпадащо с
приложения от Столична община проект на пътна организация в процесния
участък, от който са видни и действащите ограничения. От представените
документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в частност
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протоколи за проверка
на техническо средство, а така също и приложения снимков материал, се
извеждат характеристиките, респ. фактът на тариране на ползвания
измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. От така
изброените доказателствени източници съдът черпи и сведения относно
автомобила, на който е било монтирано техническото средство, респ.
персоналния състав на патрула, който е реализирал посредством него
контролната дейност и вида на техническото средство. Категорично
установена е и засечената скорост на движение, като същата е фиксирана
съобразно допустимия толеранс, предвиден за случаите, в които се ползва
техническо средство за контрол.
Типът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в
протокола за ползване на АТСС, като съвпадение се разкрива и между
вписаните в него часовете и датата, когато е извършено измерването,
идентично отразени и във фиша. Фигурира и обозначение, че техническото
средство е мобилно, съвпадащо с характеристиките на уреда, описани в
приложение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
представено от БИМ, което е прието за допустимо и от действащите
понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Разкрива се
съответствие и между идентификационния номер на устройството, посочен в
протокола за периодична проверка и този, който е вписан във фиша като
средство, с което е извършено измерването. Не се откриват пороци и върху
приложеното под формата на снимков материал извлечение от заснетия клип
на нарушението. В него са видими индивидуализиращите белези на
процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е
4
засечена. В тази връзка отсъства основание да се коментира, дали
регистрираната стойност може да се адресира към друго МПС, основен довод
за което се съдържа в инициираща настоящото производство жалба. В кадър
на приложената по преписката снимка други превозни средства извън
автомобила на жалбоподателя не се наблюдават. Пореден аргумент в полза на
този извод съдът прави и въз основа на прочита на приобщеното към делото
приложение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
допълнено с обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип,
представен на хартиен носител по делото и инструкцията за експлоатация.
Налага се извод, че камерата засича скорости на превозни средства,
придвижващи се в посоката, за която предварително е настроена. В случая
изрично върху извлечението от клипа се наблюдава посоката, в която се
контролират превозните средства, като в обсега на камерата е попадал
единствено л.а. „Т.Л.К.“, с рег. №САХХХХТВ. Последното недвусмислено
сочи, че именно скоростта на този обект е регистрирана от
високочувствителната техника за контрол.
Съдът няма основание да се съмнява и в правилността на
предоставената от Столична община – стопанин на пътя, актуална към датата
на нарушението схема на организация на движението, респ. наличното
знаково стопанство в района на заснемане на нарушението. Следва да се
отбележи, че в случая се касае за простъпка, извършена в рамките на
населено място, където ограничението от 40 км/ч на скоростта е въведено с
пътен знак В-26.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
5
жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в
разпоредбата на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и
съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със
заповед образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл.189,
ал.4, изр. последно ЗДвП.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от
закона задължителни реквизити са налице в пълнота, а именно - посочване на
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точен час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на заснетото МПС, лицето, чиято отговорност се
ангажира, описание на нарушението. От своя страна същите данни, а и
останалите от посочените по-горе, са инкорпорирани и в приложения като
веществено доказателствено средство съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП снимков
материал, изготвен с процесната радарна система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
Издаденият в конкретния казус електронен фиш отговаря на
поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано
съдържание и отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по
съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното
приложение), като действието му е приравнено съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП
едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция. От
правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно
6
нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш (в този смисъл ТР № 1/2014
г. на ВАС). Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр.2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписват датата и името на издателя
му и негов подпис, а само мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението. Отделно от това, електронният фиш по дефиниция не следва да
съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за
компетентността на определено лице в тази насока въобще не подлежи на
разглеждане. Следва да бъде отразена само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, което в случая е
сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, областните
дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават
съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му
правна квалификация. От съдържанието на фиша недвусмислено се извежда
ограничението на скоростта, въведено за населено място посредством
пораждащ действие в съответния пътен участък пътен знак В26, както и
скоростта на движение на лекия автомобил. Не спада към задължителното
съдържание отразяването на предвидения с оглед техническите параметри на
измервателния уред и възможното отклонение при измерването толеранс.
Прилагането на същия обаче е установимо от представения клип- извлечение
от паметта на системата, видна от който е реалната скорост, измерена преди
намалението, от която след просто математическо изчисление и изваждане на
3% се получава стойността именно на възприетата в издадения фиш.
Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и
неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на
нарушението и автомобилът, като става ясно, че санкцията се налага на Р. М.
ТР. именно в качеството й на представляващ собственика – дружество
„Глобъл Кансалтинг“ЕАД, последното съобразено и с нормата на чл.188, ал.1
от ЗДвП, доколкото тя не е посочила лице, на което на дата 20.04.2021г. е
7
предоставила за ползване превозното средство.
Съдът не споделя и възражението за отсъстващи във фиша
пространствените параметри на деянието, доколкото данните, въведени в тази
насока в текстовото оформление на санкционния акт, очертават в достатъчна
степен мястото, където е извършено нарушението.
По изложените съображения тази съдебна инстанция не намира, че
правото на защита на нарушителя е ограничено, доколкото въведените във
фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на
нарушението и проверка състоятелността на „административното обвинение”
посредством допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата
видеорадарна система е преминала през първоначален изискуем тест и е
вписана в регистъра на одобрените средства за измерване. Нарушението е
констатирано, след като конкретното техническо средство е преминало и през
надлежна последваща периодична проверка – видно от приложения протокол
от проверка №2-39-20/08.07.2020г., поради което са спазени и изискванията
на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Разпечатката от заснетото превозно
средство, с датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния
номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което въз основа на
нея може да се установи извършеното нарушение. В нея са налични данни за
процесното автоматизирано техническо средство, посредством което е
установено нарушението.
Тук следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР на
8
ЗДвП дава яснота относно предметния му обхват. Съгласно цитираната норма
се касае за „уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес". В тези хипотези средството за измерване функционира без намесата
на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на
скоростта, без последващо интервениране, а след преустановяване на
контрола - изключване и демонтаж.
Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на
ЗДвП е ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището
на върховната съдебна инстанция, материализирано в Тълкувателно решение
№ 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, относно
законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на
електронни фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран
процес при използването на мобилни технически средства, при който
единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване,
но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на
системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните
камери за скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от
своя вид, са преминали метрологична проверка от сертифициращия орган –
Български институт по метрология, в това число и вграденият в тях софтуер
за генериране и обработка на данните, в частност ползваните като веществени
доказателствени средства фотоизображения и клипове, като са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания.
Последното изрично е отразено и в сертификата за първоначалната
метрологична проверка. Еднакъв е принципът на функциониране на
стационарните и мобилните системи, изразяващ се в измерване на скоростта
от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
9
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от
характеристиките на системата, отразени в публичния електронен регистър,
поддържан от БИМ. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от данните, съхранявани в централизирана информационна
система. По изложените причини няма пречка отговорността на виновното
лице да се ангажира именно посредством електронен фиш.
В конкретния случай в очертания във фиша пътен участък е било
установено ограничение на скоростта от 40 км/ч. за населено място, въведено
с пътен знак В-26. Нарушението е констатирано при стационарно положение
на полицейския автомобил, според снимков материал към изготвения клип.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". Към датата на деянието -
20.04.2021г., считано от 05.07.2017г. е пораждало действие изменението на
разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало задължението
на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Следователно, за законосъобразното налагане на административно
наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването
от полицейските служители на допълнителен знак Е24.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта отразява правилно датата, мястото и часа на
контролирания участък, използваното за целта на осъществявания контрол
техническо средство, точното му разположение в служебен автомобил с рег.
№ СА ХХХХ ММ, както и лицата, натоварени с осъществяването на контрол
по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно императива на
чл. 165 ЗДвП.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на
10
техническото средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с
която се е движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 63
km/h при ограничение в конкретния пътен участък от 40 km/h, въведено за
населено място с пътен знак В-26. Стойностите са регистрирани чрез мобилна
система за видеоконтрол, която отговаря на изискванията на Закона за
измерванията. Измерването, регистрирането и записът на нарушенията при
ползването й се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че
устройството е от одобрен и вписан в регистъра тип под номер 4835. Макар
нарушението да е констатирано след срока на одобряване на типа,
измерването е валидно, доколкото отговаря на изискването на чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията, след като конкретното техническо средство е в
употреба и отговаря на одобрения тип, доколкото е преминало през надлежна
периодична проверка, документирана в протокол № 2-39-20/08.07.2020г.,
издаден от специализирана лаборатория, чиито резултати са валидни до
08.07.2021г. Същевременно толерансът от „3%”, с който е преизчислена
скоростта на движение на засеченото от техническото средство МПС, е
определен на база режима за работа, регламентиран за процесното техническо
средство, обективиран и в инструкцията за експлоатация за него, приложена
по делото. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от
бул.“Н.Й.В.“, разположен в населено място, поражда действие знак В-26,
въвеждащ ограничение на скоростта до 40 км/ч. Обсъжданото обстоятелство е
надлежно отразено в приложения протокол за използване на АТСС. Този
факт се извежда и от писмения отговор от Столична община, с рег.инд.
№СОА21-Д11-14521-(1)/21.09.2021г. и приложената към него схема на
пътната сигнализация, видно от които мястото на заснемане на нарушението
към 20.04.2021г. попада в обхвата на действие на така поставеното
11
ограничение, което не поставя под съмнение и правилността на географските
координати, отразени в разпечатката от измерващото устройство,
съответстващи на описаното в електронния фиш място на нарушението. В
този смисъл и ангажирането на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП от гледна
точка приложението на материалния закон е правилно.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. Според текста на чл.188, ал.2 от ЗДвП „Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.” В настоящия
казус се установява, в корелация с доказателствената съвкупност по делото,
че към датата на извършване на констатираното нарушение собственик на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“, с рег. № САХХХХТВ, е
било юридическо лице – „Г.К.ЕАД. Правноорганизационната форма на
същото, видно и от справка, служебно достъпена от съда чрез публичната
страница на Търговски регистър, указва, че жалбоподателят- Р.Т., е
представлявала дружеството. Поради това този съдебен състав намира, че
правилно въззивникът, като законен представител на собственика на
превозното средство, е бил разграничен като субект на отговорност. Той, от
своя страна, не се е възползвал от правото си по чл. 188, ал. 2, изр. 2 ЗДвП да
посочи името на друго лице, което е управлявало моторното превозно
средство.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
- пряк умисъл, тъй като водачът е преследвал пряката си цел по достигане до
определеното местонахождение за по-кратко време, като съзнателно е
нарушил правилата, които регламентират движението и скоростта извън
населено място. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен
правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, при констатирано превишаване над
20 km/h на максимално допустимата скорост за движение в населено място
12
административното наказание „Глоба” е в размер на 100,00 (сто) лева. В
конкретния казус е наложен именно така предвиденият от закона размер,
доколкото измереното превишение възлиза на 23 км/ч. Не съществува
юридическа възможност наказанието да бъде намалено, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание
под най-ниския предел за наказание глоба и временно лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност”. Определена в този вид и
размер, санкцията съответства на принципите за законоустановеност и
справедливост, на високата обществена опасност на извършеното нарушение,
създалата се непосредствената опасност за останалите участници в
движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за
приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е
свързано със значително по своята величина превишение на разрешената
скорост за движение в населено място, а именно с 23 км/ч., която стойност не
е пренебрежима. Така установеното налага извод, че обществената опасност
на формалното нарушение, обсъждано в настоящото производство, се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклите фази на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание не са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият електронен
фиш е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде потвърден
изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
13
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 4749743,
издаден от СДВР, с който на Р. М. ТР., с ЕГН **********, като законен
представител на „Глобъл Кансалтинг“ЕАД, на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100,00
(сто) лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, като правилен и
законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14