№ 388
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120202357 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***, представлявано от М.С.С.
ЕГН: **** - управител срещу НП № 02-0003526/26.04.2021 г., издадено от
Директор на Д“ИТ“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“, в размер на 2500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен представител. Моли НП да бъде отменено. Сочи доказателства.
Прави искане за разноски.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда”
- Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт Н., която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен законът и
1
моли съдът да потвърди постановлението като правилно и законосъобразно.
Не се сочат нови доказателства. Прави искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка на 05.02.2021 г. в 11:20 ч. от служители на
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас в обект - цех за малограмажен
препакетаж, находящ се в гр. Бургас, *** кръгово кръстовище, проверяващите
установили, че фирмата – жалбоподател, в качеството на работодател, по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е
уредило като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето
Е.Е.С. ЕГН ****. Последният бил установен в обекта да извършва трудова
дейност.
За горепосоченото нарушение, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който правната квалификация на
административното нарушение била посочена по чл. 62, ал. 1 КТ. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал с
уточнение, че има възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, писмени
възражения били депозирани пред АНО.
Като взел предвид акта и след проверка на неговата законосъобразност,
АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“, в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административнонаказателната преписка,
както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
2
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към
материалите по делото доказателства. Административнонаказателното
производство е образувано в сроковете по чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на вмененото на дружеството
- жалбоподател нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от КТ. Тези факти са подробно отразени в АУАН и НП, като е посочено,
че дружеството - жалбоподател не е уредило като трудови правоотношения
отношенията, които са възникнали между него и лицето, предоставило
работна сила, като въпросните отношенията е следвало да се уредят като
трудови, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Правната
квалификация на нарушението напълно кореспондира на наведените
фактически констатации.
От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1
от КТ, съгласно която, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в
писмена форма.
Фирмата - жалбоподател, притежава качеството „работодател“, по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която, „работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
3
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. представлява работодател по смисъла
на КТ/, поради което правилно е посочен като субект на административно -
наказателната отговорност по този текст на закона.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага доводи, че
горепосоченото лице, не е полагало труд в деня и часа на проверката, а бил
там да вземем документи, за което му е издадено пълномощно от управителя
на фирмата – жалбоподател. По делото са разпитани свидетелите С. И С.,
първият син на управителя на фирмата – жалбоподател, втората – бивш
служител във фирмата – жалбоподател, като двамата поддържат тезата на
защитата. Актосъставителят, разпитан в съдебно заседание е категоричен, че
нарушението е безспорно установено. Показанията на последния са
последователни и непротиворечиви, съответстват на доказателствения
материал по делото, поради което Съдът ги кредитира изцяло. От друга
страна, отчитайки родствените и служебни взаимоотношения на свидетелите
С. И С. с фирмата - жалбоподател, съдът намира, че показанията им целят
оневиняване на нарушителя и избягване на администратвно наказателната му
отговорност, поради което, не следва да бъдат кредитирани.
Следователно жалбоподателят, в качеството си на работодател, след
като не е уредил възникналото между него и Семерджиян трудово
правоотношение, съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 от
КТ, за което се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. за работодателя.
В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на вредни
последици от него, не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство.
От друга страна самия факт, че неизпълнението на описаното в цитирания
текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че то
съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по
- ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид,
4
напротив – то е типичен пример за неизпълнение на задължението на
работодателя по чл. 62, ал. 1 КТ.
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
предвижда наказание „имуществена санкция“, в размер от 1500 лв. до 15 000
лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е
наложено наказание имуществена санкция, в размер от 2500лв. Съдът счита,
че този размер е завишен, предвид обстоятелствата, че няма данни, това да е
поредно нарушение на дружеството. Ето защо, настоящият състав прие, че
наказанието следва да бъде намалено до минималния размер от 1500 лева, с
което ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН, без да се засяга прекалено
имуществената сфера на дружеството, като така ще се спази принципа за
пропорционалност между обществената опасност на нарушението и
наказанието. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100
/сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, XII
наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ НП № 02-0003526/26.04.2021 г., издадено от Директор на
Д“ИТ“ Бургас против „***” ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ***, представлявано от М.С.С. ЕГН: **** - управител, с което за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда от Кодекса на труда, на
дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“, в размер на
2500 лева, като НАМАЛЯВА размера на наказанието имуществена санкция
от 2500 (две хиляди и петстотин) лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „***” ***, ЕИК ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6