№ 44
гр. Б., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.П.П.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
2021**10200334 по описа за 2021 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
КР. Т. АТ. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., жк „***“ № **,
вх. А, ет. 6, ап. **, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №
***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Б.,
упълномощен със заповед №517з-**9 от 15.01.2016г. на Директора на
ОДМВР-София, с което за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00лева. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
1
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № ***/*** г.; заповед №517з-**9/15.01.2016г и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите В. К. В. – актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ – Б., и В. В. П., се установява
следната фактическа обстановка:
На *** г. около 00,05 часа, на автомагистрала Хемус, главен път I-3
пътен възел в посока от с. Т. към Б., свидетелите В. К. В. и В. В. П. -
полицейски служители при РУ – Б. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава полицейските
служители спрели за проверка движещия по пътя л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ***, управляван от жалбоподателя КР. Т. АТ.. При извършената
проверка свидетелите В. и П. установили, че управлявания от А. автомобил
не е негова собственост и за същия няма сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение св. В.
съставил на А. АУАН № ***/*** г., който нарушителят подписал без
възражения. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Б., в което е възпроизведена
същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ, а именно за това, че на *** г., в 00,05 часа в общ. Б., на
път ВТОРИ КЛАС № 17, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. ***, при обстоятелства: на главен път I-3 пътен възел посока от с. Т. към
Б. управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. ***, като лице което не
е собственик на посоченото МПС и за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за 2021 г., поради което на основание чл.638, ал.3 от КЗ му
е наложил наказание глоба в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите В. и П., както и от съставения АУАН.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства
по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства
които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения
2
АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер,
като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В конкретния казус, съда констатира следното: В настоящият случай, актът
за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ Б., а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ Б., т. е. в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след обстоен прочит на
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен
съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са установени различни факти и
обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи
констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на КЗ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради
което правилно е била ангажирана административно- наказателна
отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
3
законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН,
така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални
правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на
тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на
изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически
обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер.
Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва
да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/*** г. на Началника
на РУ Б., с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(КЗ), на КР. Т. АТ., ЕГН **********, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400, 00 л в. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд-
София област, в **- дневен срок от получаване на съобщението за неговото
постановяване.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4