Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 03.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 8 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Л.В.Ч.,***, депозирана чрез адвокат М. М.от
Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 92/14.10.2022г. на Районен съд -
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 214/2022г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0323-000783/12.04.2022г.,
издадено от началник Група в ОД на МВР-гр. Шумен, РУ – Велики Преслав, с което
на Л.В.Ч., за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в хода
на производството пред районния съд са установени обстоятелства, определящи
деятелността му като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.
Жалбоподателят представя и писмено становище чрез адвокат Г.Х. от Адвокатска
колегия – София, в което излага аргументи за порочност на протеклото
административнонаказателно производство, считайки, че АНО не е спазил
6-месечния срок за издаване на НП, уреден в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Поддържа се
и тезата за липса на осъществено виновно поведение от страна на наказаното
лице. Застъпва и позицията за „маловажност“ на простъпката. По тези съображения
отправя претенция за отмяна на атакуваното НП и за присъждане на съдебни
разноски. В съдебно заседание касаторът Л.Ч. се явява лично.
Ответната страна, началник
на група в РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт В. Д., който оспорва предявената жалба и
претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 20.08.2021г. свидетелите
М.Й. и М.М.– мл. полицейски инспектори при РУ - Велики Преслав участвали в
специализирана полицейска операция по безопасност на движението в гр. Смядово.
Същите спрели за
проверка товарен автомобил ***с рег. № ***, движещ се по ул. „Владайско
въстание“ – в посока Центъра на града, управляван от жалбоподателя Л.Ч., в
който пътували и свидетелката Ч. и техният внук. При извършената проверка се
установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 27.05.2021г.
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, предвид
нерегистрирането му в законоустановения срок след закупуването му, във връзка с
което и жалбоподателят представил на проверяващите Договор за покупко-продажба
от 25.03.2021г.
Пред полицейските
служители Ч. заявил, че не е знаел за прекратената регистрация, както и че е
пропуснал срока за регистрирането. Предвид констатираното свидетелят Й.съставил
АУАН – за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с който били иззети и
регистрационните табели на автомобила и СРМПС – II част, ведно с контролен
талон № 6661286. Същият бил подписан без възражения от жалбоподателя, като
такива и не постъпили в законоустановения за това срок.
Във връзка с направените
на 20.08.2021г. от полицейските служители констатации, от страна на РУ - В.
Преслав била сезирана РП - Шумен. С Постановление от 11.01.2022г. на прокурор
при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на
доказателства за осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според
прокурора на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, дефинираща малозначителност на
извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ В. Преслав за
продължаване на административнонаказателното по отношение на Ч. производство.
Въз основа на
постановлението за отказ да бъде образувано наказателно производство и
съобразявайки материалите в преписката и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
АНО издал и процесния санкционен акт.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство,
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага
отмяна на НП. Съдебният състав приел за безспорно установено от обективна и
субективна страна извършването на описаната в НП деятелност от страна на
санкционираното лице, поради което потвърдил процесния правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора.
Касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Противно на изложеното в жалбата,
касационният състав счита, че санкционното производство е протекло при стриктно
съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след
като е била образувана преписка вх. № 5003/2021г. по описа на ТО – Велики
Преслав при Районна прокуратура – Шумен, която приключила на 11.01.2022г. с
отказ за образуване на наказателно производство и върната на РУ – Велики
Преслав с оглед преценка за търсене на административнонаказателна отговорност.
В рамките на регламентирания законов срок административнонаказващият орган,
надлежно оправомощен с посочената в обстоятелствената част на НП заповед на
министъра на вътрешните работи, е пристъпил към ангажиране на отговорността на
дееца, издавайки процесното НП по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като е изложил
и конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ
да се образува наказателно производство. При условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
НП се издава въз основа на постановлението на прокурора, поради което не е
необходимо съставянето на АУАН. В контекста на гореизложеното, неоснователно е
възражението на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради издаването му извън визирания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок. Цитираната
норма указва, че образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено
по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния
срок следва да се извърши при отчитане на датата на постановлението за отказ да
се образува наказателно производство и изпращането на материалите на съответния
административнонаказващ орган. В конкретния случай прокурорското постановление
е от 11.01.2022г., поради което наказателното постановление, издадено на 12.04.2022г.
се явява постановено в рамките на законоустановения срок.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни твърденията и твърденията на касатора за незаконосъобразност на
съдебното решение, поради липса на съставомерно административно нарушение,
обуславящо издаването на наказателното постановление, като изцяло споделя
направените от районния съд изводи относно безспорната установеност от
обективна и субективна страна на вмененото на водача нарушение.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и
чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при
промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“.
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при
ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според
която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1
регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в
срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса
(постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, касаторът е управлявал по
път, отворен за обществено ползване собствения си лек автомобил ***с рег. № ***,
както и че това МПС, към датата на управлението е било със служебна прекратена
регистрация, считано от 27.05.2021г. Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на
регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали
органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със
служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението
да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това,
че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава
от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от
касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена
от него непредпазливост под формата на небрежност. Същият, като приобретател на
МПС, е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се
регистрира новият собственик. Съгласно правната теория, вината има две основни
форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми –
небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Установените по делото факти и анализът
на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава
извод, че Л.Ч. е осъществил виновно вмененото му нарушение, за което е
санкциониран с обжалваното пред ШРС наказателно постановление, като в тази
връзка не споделя твърденията за „маловажност“ на простъпката. Същите са били
разисквани от районния съд, който е изложил последователни и надлежно
аргументирани мотиви, с които се солидаризира и съставът на Административен съд
- Шумен, въз основа на които е отклонил тази претенция на жалбоподателя.
Касационният състав приема също, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в размер от 200
лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца, са определени в
минимален размер.
С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен /в чиято структура е административнонаказващият
орган/ и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 92/14.10.2022г. на
Районен съд - Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 214/2022г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
Л.В.Ч.,***, ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 03.02.2023г.