Решение по дело №1284/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261195
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20212120101284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261195 / 15.11.2021 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                      ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и седми септември                     две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав

                                                                            Районен съдия: Асен Радев

 

                            при секретаря К.Киркова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1284 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                             Производството е образувано по искова молба на „Стройком Д” ЕООД против Н.И.И., за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 530 евро - невърнат остатък от заем, предоставен му по сключен между страните договор за заем от 28.01.2020 год. и сумата от 200 лв. - невърнат заем, предоставен му по сключен между страните договор за заем от 25.09.2020 год., както и законната лихва върху всяка от двете главници, начиная от 23.02.2021 год. до окончателното плащане.

                             Така предявените искове са с правно основание в чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                             В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

                             Ответникът, чрез своя адвокатски пълномощник, оспорва исковете, също ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодни разноски.

                             Въз основа на наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

                             С трудов договор от 22.02.2019 год. ответникът е назначен в ищцовото дружество на длъжност „******“.

                             На 26.10.2020 год. са съставени два разходни касови ордера, за заплатени от „Стройком Д“ ЕООД на И. суми - първият е за 200 лв., платени като „отпуснат заем“, а вторият - за 530 евро, също платени като отпуснат заем. Във втория съдържанието е поправено, досежно сумата, като първоначално е вписана сума от 580 евро, а впоследствие - 530 евро. Поправката е направена от гл.счетоводител на дружеството.

                             Страните не спорят, че двата ордера са подписани от ответника.

                             На същата дата, на която са съставени ордерите, е прекратено по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ и трудовото правоотношение между страните.   

                             Разпитани са и свидетелите Н* и К* - колеги на ответника в „Стройком Д“ ЕООД. Първият свидетел е присъствал на среща между ответника и управителя на на дружествово в края на м.януари 2020 год., когато И. поискал назаем 780 евро. Сумата била предадена след два дни, с уговорката ответникът да я върне на месечни платки от по 50 евро, до пълното й изплащане.

                             По думите на втория свидетел, в края на месец септември с.г. ответникът му поискал пари назаем - 200 лв., но той отказал да му даде, поради което управителят на дружеството му ги дал, с уговорката заемът да бъде издължен до края на годината.     

                             При така установената фактическа обстановка, съдът намира исковете за основателни.

                             Страните са били обвързани от договори за паричен заем по см. на чл.240 и сл. от ЗЗД, по силата на които ответникът се е задължил да върне на ищцовото дружество предоставените му в заем суми. Договорите са сключени в устна форма, което е допустимо, с оглед формата за доказване, като впоследствие са съставени и разписки (ордери). За това също няма пречка, доколкото не водят до извод, различен от горния, а очевидно целят да материализират съществените устни договорки на страните, предвид прекратяването на трудовоправните им отношения. Важно е да се спомене, че меродавна за сключване на всеки от двата договора дата, с оглед реалния им характер, е датата, на която страните са постигнали съгласие и е предадена съответната сума. Това обяснява и защо към датата на съставяне на ордерите (подписани от ответника), сумата по първия заем не е в пълен размер - била е частично погасена, което освен че е в потвърждение на ищцовата теза, отново идва да покаже, че договорът е бил сключен в по-ранен момент. И още нещо - ако и поправката в ордера да е извършена само от заемодателя, тя е в негов, а не на заемателя ущърб и ползва само последния.

                             По така сключените два договора заемателят се е задължил да върне предоставените му в заем суми, както следва: по първия договор - на вноски от по 50 евро, до пълното му погасяване или до м.май 2021 год., който падеж е настъпил в хода на процеса и следва да бъде отчетен (арг. чл.235, ал.3 от ГПК), а по втория - до края на 2020 год., също настъпил.

                             Същевременно, той не е ангажирал доказателства да е върнал процесните суми (впрочем - липсват и подобни твърдения), като не съумя и да опровергае с допустимите по ГПК доказателствени средства наличието на сключените договори за заем.

                             Ето защо, следва да се приеме, че на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240 от ЗЗД, И. дължи на „Стройком Д“ ЕООД заемните суми, ведно със законната лихва, съгл. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.1 от ЗЗД, начислена върху сумата от 530 евро, считано от 01.06.2021 год. (първия ден след изтичане на месеца, в който е следвало да се погаси заема), до окончателното й изплащане, съотв. начислена върху сумата от 200 лв. начиная от предявяване на иска – 23.02.2021 год., до окончателното й изплащане.

                             На ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват и деловодните разноски, възлизащи на 400 лв.

                   Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

                              

Р ЕШ И:

 

                             ОСЪЖДА Н.И.И. ***, ЕГН - **********, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „Стройком Д“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ул.“****, представлявано от Й* В*, сумата от 530 евро - неплатен остатък от заем, предоставен му по сключен между страните договор за заем от 28.01.2020 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 01.06.2021 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 200 лв. - невърнат заем, предоставен му по сключен между страните договор за заем от 25.09.2020 год., ведно законната лихва върху посочената сума, начиная от 23.02.2021 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва върху сумата от 530 евро, за периода от 23.02.2021 год. до 31.05.2021 год.

                             ОСЪЖДА Н.И.И. да заплати на „Стройком Д“ ЕООД деловодни разноски в размер на 400 лв.        

                             Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

                            Съдия: /п/

 

Вярно с оригинала: М Е