Решение по дело №96/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба подадена от М. Н. М. с [ЕГН], от [населено място], обл. Монтана, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1283119 от 01.03.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР - Монтана, с която на М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС за срок от 6 /шест/ месеца. Отнети са 2 бр. рег. табели с № [рег. номер] и СРМПС № *********. В жалбата се оспорва правилността и законосъобразността на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като се твърди неправилно приложение на материалния закон при липса на хипотезата на чл.171,т.2 от ЗДвП за да се прекрати регистрацията на МПС – то, тъй като водача на същото е със СУМПС от Чешката Република. Наложеното наказание е несправедливо и не съответства на тежестта на нарушението констатирано в издадената заповед. Моли за отмяна на издадената заповед или за нейното изменение чрез намаляване на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателката М. Н. М. редовно призована се явява лично и с надлежно упълномощения адвокат Ц. С. от АК – Монтана, поддържа депозираната жалба, като твърди издаването на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, а именно водача е бил с легитимно СУМПС – българско, МПС – то е било изцяло изрядно и по никакъв начин жалбоподателката не е създала някаква опасност. Твърди се маловажност на извършеното. Излагат се доводи, че жалбоподателката не може да упражнява професията си и предвид факта, че живее на село, това и създава препятствия. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът - мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован, се явява лично. Оспорва жалбата, моли за потвърждаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ, като законосъобразна излагайки доводи по констатиране на извършеното административно нарушение и конкретно управлението на МПС – то собственост на М. от неправоспособен водач – И. М. А., с оглед установеното в системата Респер.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателката на 01.03.2025г., а жалбата е депозирана в Административен съд - Монтана на 10.03.2025г. и е заведена с вх.№496, видно от л.2 по делото, от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка и допълнителното представени в о.с.з. доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2025год. около 19:00 часа в [населено място] на [улица]пред дом номер 27А с посока на движение от [улица]към [улица], пред №145 при извършена полицейска проверка на лек автомобил [Марка], модел „В40“ с рег. №[рег. номер] собственост на жалбоподателката, видно от приложеното свидетелство за регистрация част I е установено, че лицето управлявало автомобила И. М. А. от [населено място] е неправоспособен водач, тъй като представеното СУМПС с № [рег. номер] издадено от Чешката Република е с изтекъл срок на валидност до 09.11.2021г. и същото е обявено за невалидно при направена справка през RESPER. Констатирано е, че жалбоподателката е пътничка в същия автомобил и се е возела отпред вдясно.

При тези фактически данни на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №1416737 от 01.03.2025г. за извършено административно нарушение по чл.102,т.1 от ЗДвП относно предоставяне на собственото си МПС за управление от неправоспособен водач. На управляващия лекия автомобил И. М. А. от [населено място], също бил съставен АУАН серия GA №1416736 от 01.03.2025г. за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП.

От приложена справка на л.33 и 39 по делото се установява, че представеното от И. М. А. от [населено място] СУМПС с № [рег. номер] издадено от Чешката Република не само е с изтекъл срок на валидност до 09.11.2021г., но и същото е невалидно за Република Чехия, тъй като същият следва да премине пътно-психологически тест в Чехия, т.е. същият е неправоспособен водач на МПС.

Въз основа на съставения АУАН серия GA №1416737 от 01.03.2025г. за извършено административно нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП по отношение на жалбоподателката М. Н. М. от [населено място], обл. Монтана, [улица], на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП от З. З. на длъжност мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Монтана, упълномощен със Заповед №301з-4401/09.10.2024год. на Директора на ОД на МВР – Монтана е издадена оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1283119 от 01.03.2025г. с която в заповядвам е описано „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС за срок от шест месеца“. Отнети са 2 бр. рег. табели с № [рег. номер] и СРМПС № *********.

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка и представените допълнително такива в о.с.з. не са оспорени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №301з-4401/09.10.2024год. издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.14 на тази заповед мл. Автоконтрольор в ОДМВР – Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – поради това, че жалбоподателката е собственик на лекия автомобил и е предоставила управлението на МПС с рег. №[рег. номер] на И. М. А. от [населено място], който е неправоспособен водач, обосноваващи наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква "а" от ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.2а, буква "а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата - МПС – то да се управлява от лице което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година.

В противовес с твърдението на жалбоподателката правилно на собственика на МПС-то, което е управлявано от неправоспособен водач е бил квалифициран от ответника като основание за налагане на предвидената в чл.171, т.2а, буква "а" от ЗДвП принудителна административна мярка.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установен факта, че И. М. А. от [населено място] е неправоспособен водач, тъй като притежаваното от него СУМПС е обявено за невалидно от Чешката Република и за него не са изпълнени изискванията на Наредба №31 от 26.07.1999г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като този факт му е бил известен поради подаване на заявление за издаване на СУ МПС.

При тази законова регламентация необходимите материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установяване управление на МПС собственост на жалбоподателя от лице без СУ МПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателствени средства които съдът кредитира изцяло като изясняващи в детайли релевантни по делото факти и обстоятелства по констатиране на нарушението, конкретно по предоставяне управление на МПС-то на неправоспособен водач, които водят на извода за наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по ЗДвП.

Адресатът на заповедта е определен правилно - с фактическото прилагане на мярката собственикът на МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл. 171, т. 2А буква. "а" ЗДвП. В жалбата и в съдебното производство не се твърди, че жалбоподателката не е собственик на конкретното МПС.

Срокът на действие на оспорената ПАМ е дефиниран в закона: "от 6 месеца до една година". В случая органът е посочил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца т.е. в минимално предвидения от законодателя, поради което и наложената мярка не подлежи на изменение, с оглед искането на жалбоподателя.

Наложената принудителна административна мярка съответства и на целта на закона да се ограничат правата и се вменят задължения на собственика на автомобила да съхранява собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС да участва в движението по пътищата. Собственикът на превозното средство носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил. С въпросната ПАМ не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия, поради което и доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.

Поради което и оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материално правни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. М. от [населено място], обл. Монтана, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1283119 от 01.03.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР - Монтана, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС за срок от 6 /шест/ месеца и са отнети 2 бр. рег. табели с № [рег. номер] и СРМПС № *********.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.