Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, .04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на тринадесети март
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
с участието на прокурор при ВОП
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 2346 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от М.И.Х.-Г. иск с правно основание чл.5
от ЗЛС за поставяне на З.Г.Д. – нейн син под пълно
запрещение, поради това, че същият не е в състояние да се грижи за своите
работи и интереси.
В исковата молба ищцата посочва, че ответникът е нейн син, който от
раждането си страда от „Умерена умствена изостаналост“, в следствие на което
същият е без усвоени трудови навици, с тежки паметови смущения и с необходимост
от постоянен контрол и помощ при ежедневните занимания. Посочва, че с решение
на ТЕЛК комисия при МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.Варна от 18.01.2018г. е определена
95% намалена работоспособност на ответника. Счита, че заболяването на ответника
– душевна болест не му позволяват да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи в свой интерес, поради което моли да бъде
поставен под пълно запрещение.
В съдебно заседание ищцата М.И.Х.-Г., чрез процесуалния
си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен като ответникът
бъде поставен под пълно запрещение.
Ответникът – З.Д., редовно уведомен за настоящото производство, не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично във връзка с указанията на съда за
изслушването му по реда на чл.337 от ГПК.
Контролиращата страна Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
основателност на предявения иск за поставяне на ответника под запрещение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение
за раждане издадено от Община Варна, З.Г. Д. е роден на ***г. и негова майка е М.И.Х.-Г..
Видно от представеното експертно
решение № 00228 от 18.01.2018г.
на ТЕЛК комисия при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД-гр.Варна, З.Г. Д. е освидетелстван с 95%
неработоспособност с поставена диагноза – „Умерена умствена изостаналост.
Детска церебрална спастична квадрипареза-лека степен“. Констатирано е, че З. е
без усвоени трудови навиции умения, с тежки паметови смущения и необходимост от
постоянен контрол и помощ при ежедневните дейности.
От проведения от съда разпит на ответника по реда на чл.
337, ал. 1 от ГПК се установява, че същият отговаря кратко с „да“ или „не“ на
част от поставените му въпроси, без да
аргументира отговора, с което да демонстрира разсъдъчна дейност, познание или
някакъв житейски опит – касателно стойността на парите, обучителни познания,
относно последиците на процедурата, в която участва и др.; не демонстрира
познания за минали събития, нито емоции от действия и събития случили се в
живота му. На голяма част от въпросите не отговаря, което лишава съда от
възможността да констатира протича ли и какъв мисловен процес.
От заключението на проведената по
делото съдебно-психиатрична експертиза, поддържана в съдебно заседание от
вещото лице К.К. се установява, че ответникът З.Г.Д. страда от заболяване на
психиката – умствена изостаналост, което към момента на изследването му е
диагностицирано като „Дълбока умствена изостаналост“. Посочва, че диагнозата на
ответника се свързва с невъзможността му да функционира интелектуално, тъй като
е налице дефицит на адаптивното му поведение, т.е е налице психично
недоразвитие. Излага, че ответникът извършва физически премествания в
пространството, но те не са продиктувани от разумни подбуди. Не е в състояние
да извършва разумни постъпки, нито да контролира адекватно своите постъпки.
Посочва, че З. няма представа за стойността на парите, макар да ги познава
физически и поради заболяването на психиката си е много манипулируем, което
поставя в опасност неговите интереси и имущество. Посочва, че заболяването му
се развива в негативна посока и е невъзможно да бъде овладяно, което прави
прогнозата за състоянието му неблагоприятна. Заключава, че състоянието на
ответника е такова, което се приравнява на пълна загуба на дееспособност, налагащо
неизменна подкрепяща грижа на близък човек. В следствие на това счита, че е налице
медицински критерий за поставянето му под пълно запрещение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е с
правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС и е предявен
от легитимирано лице – майка на ответника, т. е. негов близък
роднина, поради което същият е
допустим.
Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна
болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават
интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така
тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от
двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или
слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под
запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да
насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да
се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на
гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за
поставения под запрещение /без значение пълно или ограничено/, лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот
и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това
ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита
интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то
когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни
решения за защита на морални и материални интереси.
В конкретния случай, посредством
придобитите лични впечатления по време на изслушването на З.Д. в
съдебно заседание по реда на чл.337 от ГПК, както и с оглед събраните допълнителни
доказателства - експертно заключение ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна“ от 2018 и
заключение по проведена СПЕ, съдът установи,
че ответникът не е в състояние да изрази разумно мисъл, впечатление или емоция
чрез думи и действия, нито да оценява адекватно фактите от обективната действителност и да свързва с тях обичайните им правни
последици. Ответникът страда от тежко заболяване на психиката – „Тежка умствена изостаналост със значително
нарушение на поведението изискващо грижи и лечение. Заболяването на психиката
му е такова, че не му позволява да формира воля, да се грижи за своите работи
и да участва адекватно в социалния живот по начин, който да гарантира, че
интересите му – лични и материални ще бъдат съхранени. Пак във връзка с него,
същият е лесно манипулируем, което налага действията му да бъдат подкрепяни и
санкционирани от дееспособно лице от близкото му обкръжение.
При това положение следва да се приеме, че е налице
душевно заболяване на ответника З.Д. по смисъла на чл.5 от ЗЛС, водещо до
невъзможност за грижа за своите работи, което обуславя извод за необходимост от
ограничаване на гражданската дееспособност на лицето, чрез поставянето му под пълно запрещение. До този извод съдът достига както на база тежестта, характеристиките и
видимите последици на заболяваването му, което безспорно се отразяват на
интелектуалния му капацитет, така и на база категоричните изводи на вещото лице
за влошаване на състоянието му от 2018г. до настоящия момент чрез задълбочаване
на нивото на умствена изостаналост и негативната прогноза за състоянието му
предвид необратимият характер на заболяването и невъзможността да се лекува. Доколкото
към настоящия момент липсват други механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания, с оглед съществуващият за тях риск в случай на
отхвърляне на иска за поставяне на лицето под запрещение, съдът намира, че
приложението на този институт не противоречи на основните принципи заложени в Конвенцията
за правата на хората с увреждания ратифицирана
със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г., обнародвана в ДВ, бр.
12/10.02.2012г.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ З.Г.Д., EГН **********, с адрес: *** по иска на М.И.Х.-Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338,
ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при Община Варна за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: