МОТИВИ
по НОХД № 30 336/09 г. по описа на МРС
Подсъдимият
Г. К. Г. е обвинен в това, че на 28.05.2009 г. в гр. М. по ул. ”Граф
Игнатиев” след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 184/2009 г. на
МРС, в сила от 27.04.2009 г. управлявал МПС - лек автомобил марка “Опел Астра”
с ДК № xxxxxx с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила – съответно 1.70
промила, установено по надлежния ред чрез техническо средство “Алкомер 931” с
фабричен № 0145365 – престъпление по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Прокурора
поддържа обвинението.
Подс. Г. се признава за виновен и дава обяснения.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Г. К. Г. не е правоспособен водач на МПС и не
притежава СУМПС. Видно от справката за съдимост подсъдимия е осъждан с присъда
по НОХД № 184/09 г. на МРС за деяние по чл.343б, ал.1 НК, влязла в сила на 27.04.2009
г.. Наказанието определено спрямо подс. Г. е пробация за срок от 8 месеца чрез
пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК и понастоящем се изтърпява от
същия.
На 28.05.2009 г. след 16.00 часа въпреки
употребен алкохол – бира подс. Г. управлявал л. а. “Опел Астра” с ДК № xxxxxx
по ул. ”Граф Игнатиев”. Подсъдимия искал да тества новозакупения л. а., който
управлявал. По това време и час св. К. Л. И. – мл. автоконтрольор при РУ на МВР
М. и св. Е. П. Е. xxx били на дежурство. Св. Н. и св. Е. спрели за проверка
управлявания л. а. от подс. Г. xxx в гр. М.. Заради доловените признаци на
употребен алкохол у водача – подс. Г., св. Н. проверил подсъдимия за употреба
на алкохол чрез техническо средство “Алкомер 931” с фабричен № 0145365.Уреда
отчел наличие на алкохол в издишания въздух от подсъдимия в размер на 1.70
промила на хиляда. С оглед установеното на подсъдимия бил издаден талон за
медицинско изследване, при което подсъдимия не дал кръвна проба. При съставяне
на АУАН спрямо подсъдимия на 28.05.2009 г., СУМПС не било иззето от Г., защото
след справка с дежурния по ОДЧ св. Н. установил, че Г. е неправоспособен водач
на МПС-во.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин. Не се оспорват събраните по делото
доказателства и затова съда е безпредметно да ги обсъжда в детайли.
Съдът констатира, че наличието на алкохол е
констатирано по реда на Наредба №30/01 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго силно упойващо вещество – чрез “ Алкомер 931 ” с фабричен №
0145365 – техническо средство за отчитане концентрация на алкохол, допустимо за
извършване на проверка съгласно цитираната наредба. Подсъдимия не давайки
кръвна проба е налице хипотезата на чл.6 от цитираната по – горе Наредба, а
именно употребата на алкохол е установена по надлежния ред въз основа
показанията на техническото средство.
Влязлата в сила на 27.04.2009 г. осъдителна присъда
по НОХД № 184/09 г. на МРС за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК квалифицира
извършеното деяние като Т. по чл.343б, ал.2 НК.
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия Г. К. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК:
-на
28.05.2009 г. в гр. М. по ул. ”Граф Игнатиев” управлявал МПС - лек автомобил
“Опел Астра” с ДК № xxxxxx с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно 1.70 промила на хиляда, установено по надлежния ред
чрез техническо средство “Алкомер 931” с фабричен № 0145365, след като е осъден
с присъда по НОХД № 184/2009 г. по описа на РС М., влязла в сила на 27.04.2009
г. за деяние по ал.1 – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал, че управлението
на МПС след употреба на алкохол е опасно за самия него и за останалите
участници в движението по пътищата и въпреки това е управлявал л. а..Освен това
на подс. Г. е било известно и, че има влязла в сила присъда за деяние по чл.343б,
ал.1 НК, което наказание е изтърпявал към 28.05.2009 г. и въпреки това отново е
управлявал л. а. след употреба на алкохол, без да притежава и СУМПС.
Имайки предвид
горното съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Г. за извършеното от него
деяние по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 НК, и му наложи съответни наказания – ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 100 лева, вносима по сметка
на ВСС, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.57, ал.2 вр. с чл.54, ал.1
и ал.2 вр. с чл.47, ал.1 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за установяване на деянието, ниска
степен на обществена опасност на подсъдимия като личност, който е млад работещ
мъж с невисоки доходи. Наказанието глоба бе определено като размер при
условията на чл.47, ал.1 НК съобразявайки имотното състояние и доходите на подс.
Г.. Съдът не приложи чл.55 НК защото не намери да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът приложи чл.66, ал.1 НК спрямо наказанието
лишаване от свобода, защото са налице условията за това – подс. Г. е осъждан, но
не с наказание лишаване от свобода, наложеното наказание лишаване от свобода е
по – малко от три години, и не на последно място с оглед личността на
подсъдимия, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправяне
на подс. Г., не е наложително определеното му наказание да се изтърпява
ефективно.
При
определяне на наказанието съдът не приложи чл.78а НК, имайки предвид нормата на
чл.78а, ал.6 НК.
Съдът
не приложи чл.343г НК и не лиши подсъдимия от право да управлява МПС, защото
видно от справките по делото на Сектор “ПП” при ОД на МВР М. / писма №№
12077/16.06.2009 г. и 19143/23.09.2009 г. / подсъдимия не е правоспособен водач
на МПС – во и не притежава СУМПС за която и да е категория.
При
определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че са
съобразени целите по чл.36 НК при отчитане разбира се степента обществена
опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия, като
ги намира и за съответни по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
По делото липсват данни за направени разноски, които
на основание чл.189, ал.3 от НПК да се възложат в тежест на подс. Г..
Съдът осъжда подсъдимия Г. К. Г. да заплати по сметка на
ВСС сумата 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист за събиране на наложеното наказание глоба.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: