№ 950
гр. Перник, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103904 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от С. П. С., ЕГН ********** от
********* против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор Я.К.
Ищецът твърди, с изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 6461/2012 г. по
описа на Пернишки районен е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“
АД сумата от 2398.64 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2011 г., ведно обезщетение за забава в
размер на 550.44 лв. за периода 30.06.2009 г. – 18.09.2012 г. и законната лихва
върху главницата, считано от 28.09.2012 г. до окончателното плащане, както и
разноски в общ размер на 258.98 лв.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 120/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие
ПОС, като по него не са извършвани изпълнителни действия. Счита, че
вземането на ответника е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от 2398.64 лв., представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2011 г., ведно
обезщетение за забава в размер на 550.44 лв. за периода 30.06.2009 г. –
18.09.2012 г. и законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2012 г. до
окончателното плащане, както и разноски в общ размер на 258.98 лв., за което
е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 6461/2012 г. по описа на Районен съд
– Перник и е образувано изпълнително дело № 120/2013 г. по описа на ЧСИ
1
С. Д., с район на действие ПОС. Заявена е претенция за присъждане на
направените разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла, тъй като е
прекъсвана многократно с действията, извършени по изпълнително дело №
120/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д..
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е
посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално
предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Докладвана е молба от 23.09.2022 г., подадена от
пълномощника му – адв. К. П., с която се поддържа предявения иск. Искането
към съда е да го уважи. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С. поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да
го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приложеното
изпълнително дело № 120/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие
ПОС. От него е видно, че въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение № 4450/28.09.2012 г. по ЧГД № 6461/2012 г. по описа на Районен
съд – Перник на 19.12.2012 г. е издаден изпълнителен лист, с който ищецът е
осъден да заплати на ответника спорното вземане. За принудително събиране
на вземането, по молба на „Топлофикация – Перник“ АД от 12.02.2013 г. е
образувано изпълнително дело№ 120/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д..
Изложеното обосновава правния интерес на ищеца да установи, че
вземането на ответника, обективирано в изпълнителния лист не съществува.
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
От приложеното изпълнително дело № 120/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.
се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 4450/28.09.2012 г., издадена по ЧГД № 6461/2012 г. по описа на
ПРС ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 2398.64 лв.,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2009 г. – 30.04.2011 г., ведно обезщетение за забава в размер на 550.44
лв. за периода 30.06.2009 г. – 18.09.2012 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2012 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 58.98 лв. – държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично
задължение, на 19.12.2012 г. е издаден изпълнителен лист. Въз основа на него
2
по молба на „Топлофикация - Перник“ АД от 12.02.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 120/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д.. С молбата е
поискано прилагане на всички способи за принудително изпълнение.
На 18.02.2013 г. частния съдебен изпълнител е изготвил сметка по делото.
С писма от 25.02.2013 г. е поискана информация от НАП за длъжника.
С писма от 01.04.2013 г. и от 03.04.2013 г. НАП е удостоверил, че
длъжникът няма публични вземания и в регистрите не се съдържат данни за
трудови договори.
С писма от 30.05.2013 г. е изискана информация от ОДМВР – Перник,
сектор „ПП“ и от дирекция „Местни приходи“ при община Перник за
регистрирани на името на ищцата моторни превозни средства и декларирани
от нея недвижими имоти.
С писмо от 10.06.2013 г. частният съдебен изпълнител е уведомен, че
длъжникът има регистриран лек автомобил. Последвали са указания за
внасяна на държавна такса за налагане на запор върху същия. Запорното
съобщение е изпратено до ОДМВР - Перник, сектор ПП на 10.06.2013 г.
Върху него е отразено, че запорът върху лекия автомобил е наложен на
20.06.2013 г.
С писмо от 11.06.2013 г. на дирекция „Местни приходи“ частният съдебен
изпълнител е уведомен, че длъжникът в режим на съпружеска имуществена
общност притежава и е декларирал недвижим имот – апартамент, находящ се
в гр. Перник.
На 15.10.2013 г. на длъжникът е връчена покана за доброволно изпълнение.
С удостоверение от Служба по вписвания при ПРС от 14.05.2014 г. е
установено, че по партида на длъжника през периода 10.05.2004 г. –
10.05.2014 г. не са извършвани вписвания.
С разпореждане от 27.03.2015 г. частният съдебен изпълнител е наложил
възбрана върху собствената на ищцата част от недвижим имот. С писмо от
24.04.2015 г. е поискал вписването на възбраната. Служба по вписвания при
Районен съд – Перник е извършила вписването на 30.04.2015 г.
С разпореждане от 13.11.2015 г. частният съдебен изпълнител е насрочил
опис на вещи на длъжника. На 01.12.2015 г. му е изпратил призовка за
принудително изпълнение, връчена на 27.02.2016 г.
С молба от 13.03.2017 г. ответникът е поискал налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника. Към молбата не са представени доказателства
за внесена държавна такса. Разпореждане с указания в този смисъл частният
съдебен изпълнител е издал на 13.03.2017 г.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника
по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че
поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането
му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане
на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
3
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от
ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание. Затова
издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с
което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с
изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в
този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. №
1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 19.12.2012 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на
изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
4
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 120/2013 г. по описа на ЧСИ
С. Д. са извършени следните изпълнителни действия, прекъсващи давността –
наложен на 20.06.2013 г. запор на лек автомобил, вписана възбрана върху
недвижим имот на 30.04.2015 г. и насрочен на 13.11.2015 г. опис на движими
вещи. На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от всяко прекъсване е започвала да
тече нова давност.
Последното действие, прекъснало давността е извършено на 13.11.2015 г.
Срокът по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е изтекъл на 13.11.2020 г. До този момент не
са извършвани действия по изпълнителното производство, които да прекъсват
давността. След тази дата, вземането на ответника срещу ищеца, предмет на
правния спор по делото се е погасило по давност. Затова предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
128.32 лв. – държавна такса, 24.00 лв. – такса за представяне на копие от
изпълнително дело и 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. С оглед цената на иска – 3208.06 лв., предвиденото в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение е в минимален
размер от 454.50 лв. Заплатеното от ищеца е 480 лв. Незначителното
надвишаване не обосновава извод за прекомерност. Затова направените
разноски за адвокатско възнаграждение следва изцяло да се присъдят на
ищеца.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че С. П. С.,
ЕГН ********** от ********* не дължи на „Топлофикация - Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Я.К.
поради погасяване по давност, сумата от 2398.64 лв., представляваща
5
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. –
30.04.2011 г., сумата от 550.44 лв., представляваща законна лихва за забава
върху месечни плащания за периода 30.06.2009 г. – 18.09.2012 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2012 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 58.98 лв. – държавна такса и 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за което вземане на 19.12.2012 г. е издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 6461/2012 г. по описа на Районен съд – Перник и е
образувано изпълнително дело № 120/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район
на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Я.К.да заплати
на С. П. С., ЕГН ********** от ********* сумата от общо 632.32 лв.
/шестстотин тридесет и два лева и тридесет и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6