Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр.
Перник, 17.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 194 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.Т.Д.,***, чрез пълномощника му адвокат Р.Р. ***, против решение № 260381 от 31.08.2021 г., постановено по АНД № 539/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 6929 от 01.09.2020 г., издадено от началник Отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" (ОКРПМ), Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" (ДАРОК) при Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на Д.Т.Д., за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а" от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 година) във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Искането към касационния състав е да отмени
обжалваното решение и да отмени наказателното постановление.
Касационната жалба е връчена на ответника – АПИ. В срока по чл.
213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат Р.Р.,***. Поддържа жалбата. Претендира
присъждане на съдебни разноски, за които прилага списък.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт М.М., пълномощник на председателя на Управителния
съвет на АПИ. Оспорва жалбата. Пледира същата да се остави без уважение, както
и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението, предмет на касационен контрол.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С НП № 6929 от 01.09.2020 г. началникът на ОКРПМ, ДАРОК при АПИ, е наложил на Д.Т.Д. административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., за това, че на 07.08.2020 г., в 07:05 часа, на път – АМ „Струма“, км 30+700, дясно, при пътен възел с. „Боснек“, в посока гр. Перник – гр. Дупница, Д.Т.Д. е управлявал и осъществявал движение на моторно превозно средство (МПС) с четири оси с две управляеми оси, марка „***“, модел ***с рег. № ВС *** МХ, извънгабаритно, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., тежко пътно превозно средство (ППС), съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, поради установено надвишаване на нормите по чл. 7 от Наредбата, тъй като при извършена към този момент проверка от контролни органи на АПИ било констатирано, посредством измерване, че при измерено разстояние между осите на ППС – 1.45 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.170 т, при максимално допустимо натоварване 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.. Прието е, че във връзка с тези измерени параметри водачът не представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя – за движение на извънгабаритно ППС, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, респективно тежко ППС, по чл. 3, т. 2 от Наредбата. Прието е в НП също, че във връзка с тези измерени параметри, към момента на проверката водачът е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата, с надвишени стойности на представеното разрешение – квитанция за платени пътни такси № 121012170103870/09.07.2020 г., издадена от администрацията управляваща пътя – АПИ, за дейност от специалното ползване на пътищата. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет
на настоящия съдебен контрол, го е потвърдил като законосъобразно.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като установил фактическата обстановка от данните, внесени посредством събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, в резултат на извършената проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни лица в кръга на техните правомощия. Прието в решението е, че и двата акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което възраженията на наказаното лице в тази посока са неоснователни.
Прието от районния съд е, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление, се сочи разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11, и са посочени данни в тази насока, които са отразени в началото на констатациите в АУАН с посочване (описване) на представена квитанция при проверката), отразени са в края на обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, посочени са като данни след съставяне на АУАН, т. е. след съставяне на АУАН са били изпълнени условията на Наредба № 11 (чл. 37, ал. 3), а доводите в противна насока съдът ги намерил за неоснователни. Цитираните нормативни разпоредби в АУАН, и в издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление, предвиждат реализиране на административнонаказателната отговорност на всяко физическо лице, осъществило без наличие на надлежното разрешение, движение на тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. Прието в решението е, че в случая ППС, според измерените при проверката параметри, е извънгабаритно (§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11), тъй като е тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Във връзка с доводите относно авторството на нарушението районният съд е посочил, че водачът е наказан за това, че в нарушение на нормативно установена забрана е осъществил движение на извънгабаритно ППС не въобще без разрешително или квитанция за платени пътни такси, а с надвишени стойности на ППС според представеното разрешение (квитанция от 09.07.2020 г., представена в момента на проверката), поради което законосъобразно е приложен чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. Постановено от районния съд е, че субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. и във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗП, може да бъде както превозвачът по отношение на разрешението, така и водачът, що се отнася до фактическия извършител на дейността от специално ползване на пътя, каквото в случая е движението на ППС, осъществявано от водача на ППС. Прието е, че в ЗП са регламентирани административнонаказателни разпоредби, които въобще не изключват възможността за ангажиране на административно наказателната отговорност на водачите на пътни превозни средства, отделно от възможността срещу превозвачите да бъде образувано административно наказателно производство и налагане на съответна административно наказателна санкция.
За неоснователни са възприети и доводите, свързани с несъставомерно описание на деянието. Посочено е в решението, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП движението на извънгабаритни ППС е забранено и се разрешава по съответен ред – с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ), а в случая данните по делото по отношение на ППС, са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Прието от районния съд е, че при буквално тълкуване на посочените за нарушени норми – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на администрацията на пътя.
Прието в решението е, че в случая не се касае за нарушение, което може да бъде определено като маловажно, поради обстоятелството, че с така извършеното нарушение се засяга съществено и обществото като цяло. Административното наказание, наложено на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП – „глоба“ в размер на 1000 лв., според решаващия съд правилно е определено в минималния размер на наказанието за осъществения от жалбоподателя състав на административно нарушение, а при определянето на същия са преценени всички фактически обстоятелства по осъществяване на нарушението и събраните в хода на развилото производство доказателства, като по същество е акцентирано върху изпълнение на условието по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11.
Решението е неправилно. Съображенията са следните:
Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, касационната инстанция дължи произнасяне по отношение на изложените в
жалбата доводи, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
След извършена служебна проверка
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно
сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Съобразно разпоредбата на чл. 220
от АПК настоящият съдебен състав възприема установената от районния съд
фактическата обстановка, като съответна на събрания по делото доказателствен
материал, в частта, с която е прието за установено по делото осъществяването на движение от страна на
касатора на МПС с четири оси с две управляеми оси, и съответно установени по
надлежния ред параметри на натоварване – сума от натоварване на ос на двойната
задвижваща ос на ППС – 28.170 т, при измерено разстояние между осите 1.45
м.
За некореспондиращ с
доказателствата се приема изводът в решението, че така измереното натоварване
на осите, освен нормите на Наредба № 11/03.07.2011 г., е установено по делото,
че превишава и параметрите на представеното от водача разрешение (квитанция за
платени пътни такси от 09.07.2020 г.). Видно е от съдържанието на цитирания
документ, в същия не са посочени конкретни параметри на натоварване на оси.
Посочени са само левови равностойности – заплатени такси за превишена допустима
максимална маса и за наднатоварване на оси, „реципрочни“, без същите да са
отнесени към конкретни параметри. По аргумент от чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. габаритните размери, общата маса или натоварването на ос
следва да са посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3,
като съответно основание за съставяне на акт е установяването, че параметрите
на проверено ППС са по-големи от така посочените в документа за платена такса.
Таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа, са регламентирани в Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл.
10, ал. 6 от ЗП. В чл. 13 от Тарифата са определени таксите за преминаване
по републиканските пътища на ППС, превишаващи допустимото максимално
натоварване на ос на ППС, определени в чл. 7 от Наредба № 11 от 2001 г.
Предвидени са такси, групирани според степента на превишаване на допустимото
максимално натоварване на ос, както и е предвидено изчисляването им на км,
според изминавано разстояние с така претовареното ППС. При това положение не
съвсем обикновена задача би се явила изчисляването за какви конкретни параметри
на превишаване на ос и за кое ППС са заплатени пътни такси според съдържанието
на представената квитанция. Това важи на още по-силно основание за водача на
ППС, който освен това в случая не е и задълженото лице, което да се снабди с
разрешение (в случая квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно ППС. Други доказателства, освен тази квитанция, относно
конкретните параметри на осите, за които, като надвишаващи нормативно
допустимите е удостоверено, с издаден от надлежен орган документ, че са
заплатени пътни такси, по преписката и делото не са приобщени. Следователно не
се явява подкрепен от доказателствата по делото извод, че установените при
проверката параметри са по-големи от тези, за които е удостоверено, че такса е
заплатена по реда на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Приел за установени тези факти
въз основа на недостатъчно и на непълни приобщени доказателства, районният съд
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебната фаза на административнонаказателното
производство, съгласно принципите по чл. 13
и чл. 14 от НПК във връзка с чл. 84
от ЗАНН, съдът е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната
истина по повод спора, по реда и със средствата, предвидени в кодекса, като
решението следва да се постанови по вътрешно убеждение, но и основано в
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, въз
основа на закона, и при съобразяяване на правилото, че доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила. Гаранция за спазване на тези принципи е и задължението на съда по чл.
107, ал. 2 от НПК да събира доказателства служебно, когато това се налага
за разкриване на обективната истина, защото решението не може да почива на
предположения (арг. от чл.
303, ал. 1, във връзка с чл. 317
от НПК, във връзка с чл. 84
от ЗАНН).
Въпреки това не е налице
основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
съдебна инстанция, тъй като в производството по издаване на наказателното
постановление също са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи
самостоятелно основание за неговата отмяна, по следните съображения:
Настоящият касационен състав не
споделя правните изводи в обжалвания съдебен акт и конкретно мотивите за
проведено административнонаказателно производство без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, при съобразяване на изискванията на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, конкретно касателно описанието на нарушението в АУАН и НП, респективно непрепятствано право
на защита на наказаното лице, в каквато посока са налице оплаквания в
касационната жалба.
В обстоятелствената част на
съставения за процесното нарушение АУАН е записано, че касаторът осъществява
движение на гореописаното ППС – МПС с четири оси с две управляеми оси, с
надвишени стойности на разрешението (квитанция) за дейности от специалното
ползване на пътищата на извънгабаритно (тежко) ППС, издадено от ръководителя на
администрацията, управляваща пътя – АПИ. Квитанцията е индивидуализирана в
АУАН, но не е описано какво конкретно удостоверява същата. Посочено е в АУАН,
че необходимостта от ново разрешение
се доказва от направеното измерване, при което е констатирано надвишаване на нормите
на Наредбата съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.,
като посочено е, че при измерено разстояние между осите на ППС – 1.45 м, сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос (3-та и 4-та ос) на МПС е
28.170 т, при максимално допустимо натоварване 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т.
5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. По този начин обаче сравнени са
единствено параметрите на ППС с нормативно допустимите, но не и с тези, за
които е представено доказателство, че е заплатена такса, тъй като не са
посочени конкретните параметри на ППС, за които се отнася представената
квитанция – за какво конкретно превишаване на нормативно установените
натоварвания е извършено плащане, което съответно да обоснове и извода, че
това, за което е заплатено, също е надвишено.
Сред доказателствата, обосновали
съставяне на АУАН е квитанция за платени пътни такси в Република България №
121012170103870/09.07.2020 г., издадена от администрацията управляваща пътя –
АПИ (л. 19 от АНД). От съдържанието на тази квитанция, както вече се посочи
по-горе, също не може да се установи за каква конкретно обща маса, съответно
натоварване на ос, са заплатени таксите (арг. от чл. 37, ал. 1, т. 3 от
Наредбата), съответно е разрешено движението на ППС с такива извънгабаритни
параметри.
Обстоятелствената част на
съставения за установяване на административно нарушение акт следва да съдържа,
освен основните субективни и обективни елементи на нарушението, също и
свързаните с тях конкретни обстоятелства, които квалифицират конкретно деяние
като съставомерно. В процесния случай нито с обстоятелствената част на АУАН,
нито дори във връзка със събраните доказателства (въпреки че изискването на
ЗАНН за описание на нарушението без съмнение не означава извличането му по
тълкувателен път от данните по преписката) на водача е било предявено за какви
параметри на претоварване е заплатено, съответно какво е превишено. Водачът е
смятал, че разполага с квитанция за заплатени такси за движение на
извънгабаритното ППС, управлявано от него, която е и представил пред
контролните органи. Не следва да се пренебрегва фактът, че тези такси се
заплащат не от водача, а от лицето, от чието име и за чиято сметка се
осъществява превозът – в случая „***“ ООД, на което лице е издадена и представената
квитанция, което ЮЛ е и работодател на наказания водач. Не следва да се
пренебрегва и фактът, дори да се приеме, че включително на водачите е вменено
да се уверят преди поемане на съответен курс, че ППС е съответно като габаритни
размери на нормативните изисквания или на разрешеното им превишаване, че от
данните в тази квитанция, издадена именно от АПИ, водачът не може да установи
какво точно е трябвало да следи дали е съобразено.
Като резултат, предявено е
непълно, неосновано в доказателствата и несъответно на посочените за нарушени
законови разпоредби административнонаказателно обвинение. Срещу тези факти
наказаното лице е следвало да организира защитата си до издаване на
наказателното постановление. Допуснато е съществено процесуално нарушение,
водещо до незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на АУАН, с такива
пороци.
Наказващият орган на свой ред
неустановил по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН необоснованост или
незаконосъобразност на така съставения АУАН, съответно несъбрал и допълнително
доказателства, издал процесното наказателно постановление. С НП
административнонаказателното обвинение е и „разширено“. В обстоятелствената
част на НП, след описание на констатираните при проверката параметри на ППС е
посочено, че за така измерените параметри на „гореспоменатото“ ППС при
проверката водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или
квитанция за заплатени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС. Но
фактическо административнонаказателно обвинение за нарушение с такъв елемент от
обективния му фактически състав – без разрешение, не е предявявано на
нарушителя със съставения АУАН съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът е и
основан само в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3, не и в т. 1 на Наредбата
(последната отнасяща се до движение на извънгабаритно ППС без разрешение).
Касаторът е бил лишен от възможността да се защити срещу тези непредявени му
обстоятелства с доводи и/или доказателства по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Това представлява съществено изменение на фактическото
административнонаказателно обвинение, предявено на нарушителя със съставяне на
АУАН, и е съществено процесуално нарушение, също представляващо основание за
отмяна на наказателното постановление.
В следващ параграф от
обстоятелствената част на НП е посочено, че към момента на проверката Д.Д. е
осъществявал движение на извънгабаритно (тежко) ППС, но вече не без разрешение, а с надвишени
стойности на представеното разрешение (квитанция за заплатени пътни такси с
121012170103870/09.07.2020 г.) Това е съответно на предявеното на касатора със
съставения му АУАН. Но подобно на съдържанието и на АУАН, в тази част на НП не
е посочено какви са заплатените параметри на превишаване по цитираната
квитанция, така че за наказания водач да е ясно, че измерените при проверката
надвишават освен нормативно установените, също и заплатените, и това е поводът
за образуване на производството и ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Не са събрани и допълнителни доказателства, които да обосноват
издаването на НП.
По този начин, освен че
обстоятелствено предявеното с АУАН е разширено с нови факти, срещу които
касаторът не е разполагал с възможност да се защити до издаване на НП,
задълбочена е и неяснотата на обвинението, включително за наказаното лице. Първо
– защо му е вменено допълнително (извън предявеното с АУАН) осъществяване на
движение без разрешение, след като е разполагал с квитанция, която е
представил. След това – защо му е вменено осъществяването на движение на
извънгабаритно ППС „с надвишени стойности на представеното разрешение“ въпреки
представената квитанция, защо тази квитанция не е приета от контролните органи
за надлежно разрешение. Следва да се посочи още, че движението на
извънгабаритно ППС без разрешение, и движението на извънгабаритно ППС с
надвишени стойности на представено разрешение, представляват различни основания
за съставяне на АУАН по реда на Наредбата.
Изложеното води до извод за
допуснати в производството по издаване на процесното наказателно постановление
процесуални нарушения, ограничили съществено правото на защита на
санкционираното лице, препятстващи същевременно и преценката на съда относно
правилно прилагане на материалния закон към установеното по фактите. Правото на
защита, основно срещу фактите, но също и срещу правото, е гарантирано от
процесуалните закони за лицата, срещу които административнонаказателното
производство се води от самото начало на образуването му. Процесуални нарушения
от такава категория са неотстраними в съдебна фаза производство, поради което са
и основание за отмяна на наказателното постановление, без да се налага
обсъждане на доводи по същество.
Районният съд, неустановил
допуснатите в производството по издаване на наказателното постановление
съществени процесуални нарушения, съставляващи несъобразяване на изискванията
на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, рефлектирали върху гарантираното
право на защита на нарушителя, съответно потвърдил процесното наказателно
постановление въз основа на фактически установявания неосновани в
доказателствената съвкупност, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде отменен, както следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,
и процесното наказателно постановление.
По разноските:
При този изход на спора касаторът има
право на разноски. Същите са своевременно заявени, придружени са с доказателства
за заплащането им, с са обективирани в списък на разноските. Претенцията е за
заплащане на адвокатско възнаграждение е в размер на общо 600 (шестстотин) лв. за
процесуално представителство и пред двете съдебни инстанции – по 300 (триста)
лв. за всяка, съгласно договори за правна защита и съдействие от 15.03.2021 г.
и 17.09.2021 г. Ответникът ще бъде осъден да заплати на касатора съдебни
разноски в общ размер на 600.00 лв. (шестстотин лева), представляващи разноски
за един адвокат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 260381 от 31.08.2021 г., постановено по АНД №
539/2021 г. по описа на Районен съд – Перник и ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 6929 от 01.09.2020 г., издадено от началник Отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция "Пътна инфраструктура", с
което на Д.Т.Д.,
с ЕГН **********,***, за извършено административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а" от Закона за пътищата (ЗП) във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с административен адрес гр. София, бул.
„Македония“ № 3, да заплати на Д.Т.Д., с ЕГН **********,***, съдебни
разноски в общ размер на 600.00 лв. (шестстотин лева).
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/