РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 29.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №1776 по описа за 2020година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от „К.В.2.“ООД-Тетевен против „***“-Тръстеник , в която се твърди, че срещу
ответника ***" ЕООД, ЕИК*** е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл, 410 от ГПК, въз основа на което бе образувано ч. гр. дело № 544/2020
г., по описа на Районен съд - Плевен.Твърди се, че след уведомяване на ответника за издадената
заповед за изпълнение, последният е подал възражение, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК предявява настоящия установителен иск срещу ***"
ЕООД, ЕИК ***, твърди,
че има установени трайни търговски отношения, по силата на които „К.В.2."
ООД доставя на***” ЕООД букови детайли с различни размери и качество. Твърди
се, че на 19,09.2019г. е доставил детайли,за
който съставил фактура ********** от 19,09.2019г. на стойност 6314,48лева (шест
хиляди триста и четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки). ***"
ЕООД не е правил никакви възражения относно количеството и качеството на
детайлите, но въпреки това и до момента не е платил тяхната цена.Предявен е
установителен иск.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 544/2020
г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед
за изпълнение № 361/05.02.2020 г., с която е разпоредено на ответника да
заплати на кредитора – ищец по настоящето дело да заплати главница в размер на
6 314.48 лв., лихва за забава в размер на 236.79 лв. за периода от
11.09.2019 г. до 31.01.2020 г.ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски в размер 131.03 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 700.00 лв. Вземането произтича от следните
обстоятелства: между „К.В.2.“ ООД И „***“ ЕООД има установени
трайни търговски отношения, по силата на които „К.В.2.“ ООД доставя на „***“
ЕООД букови детайли с различни размери и качество. На 19.09.2019 г. доставил
детайли, за които съставил фактура №********** от 19.09.2019г. на стойност
6 314.48лв.
Срещу заповедта в срок е постъпило
възражение от длъжника, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото
производство е и фактура №********** от
19.09.2019г., от която се установява, че ищцовото дружество е издало такава с
получател ответното дружество за доставка на букови детайли и транспорт за тях
на стойност на стойност 6 314.48лв.Страните не спорят, поради което и
съдът е определил за безспорен фактът, че процесната фактура е осчетоводена от
ответното дружество и е отразена в дневниците му по ЗДДС.
Представена като доказателство по
делото е и извлечение от сметка 411 на ищцовото дружество, в което е вписано
задължението на ответника.
От представените по делото фактури с №179/22.07.2019г., №176/05.07.2019г ,
№181/931.07.2019г.,№187/11.09.2019г.и превозни билети към тях-л.48-л.56, се установява, че между страните са налице търговски отношения по
повод на различни доставки извършвани от ищеца на ответника.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да
установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното
вземане в негова полза вземане въз основа на твърдените договорни взаимоотношения
с ответника, че е доставена стоката на ответника и размера на задължението за
главница и лихва.
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не е спорен и
фактът, че процесната фактура е осчетоводена от ответното дружество е и
включена в регистъра му по ДДС.
Настоящият
състав на съда намира, че от събраните в настоящото производство доказателства
се установи, че ищеца “К.В.2.” ООД е продал на ответника „***” ЕООД детайлите,
описани в процесната фактура №********** от 19.09.2019г. на стойност
6 314.48лв.
Процесната фактура съдържа данни за всички основни елементи договора за
търговска продажба. Ясно са посочени страните по сделката, предмета на договора
– описаните подробно детайли, цената и начина на плащане.
Налице е трайна и безпротиворечива
практика на ВКС, според която отразяването на фактурата в счетоводните регистри
на двете страни, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в
справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от
задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на
задълженията, за които е съставена фактурата (Решение №103 от 11.07.2014г. на
ВКС по т.д.№2334/2013г., ІІ т.о., Решение №212 от 07.01.2013г. на ВКС по т.д.
№696/2012г., І т.о. и др.). При подобно осчетоводяване е ирелевантно
подписването на фактурата от представляващ купувача.
Съобразявайки горното, съдът приема, че в тежест на ответника е
възникнало задължението да заплати уговорената цена за продадената му стока и
т.к. не се твърди и не установи да е била платена, исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327,
ал.1 от ТЗ се явява изцяло основателна и доказана и следва да се уважи като
такава.
Съдът обсъди и акцесорната претенция на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. В случая не се установи да е било уговорено друго,
поради което купувача е следвало да извърши плащането на датата на издаване на
фактурата за продадената му стока. Не е
налице спор, а се установява и при използване на онлайн калкулатор за
изчисляване на законна лихва, че обезщетението за забавено плащане на
главницата за периода на забава – от 19.09.2019г. до 31.01.2020г. се изчислява на 236,79 лв. Поради това, съдът намира, че
и претенцията на ищеца за установяване на вземането му за обезщетение за забава
по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателна и доказана и следва да се
уважи като такава.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното и исковото производство разноски.С депозиране на възражение в
заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на
дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на
делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на
ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника.
На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 731.03 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 871,55лв., от които 171,55лева за
държавна такса и 700 лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. ДЪЛЖИ НА „К.В.2.“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. ***, сума в размер на главница
в размер на 6 314.48 лв., лихва за забава в размер на 236.79 лв. за периода
от 11.09.2019 г. до 31.01.2020 г.ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК№361/05.02.2020г. по ч.гр.д.№544/2020г. на ПлРС.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. да заплати на „К.В.2.“ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. ***,
сумата от 731,03лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 544 по описа за 2020г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В. да заплати на „К.В.2.“ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. ***,
сумата от 871,55лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: