Решение по дело №526/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-кмета на Община Варна, чрез гл. юрисконсулт С. Н., против Решение № 105/31.01.2025 г., постановено по НАХД № 5180/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІI състав, с което е отменено наказателно постановление № СК-824-ОД/25.09.2023 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН на А. С. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева. С решението на Районен съд – Варна, Община Варна е осъдена да заплати на А. С. Ч. сума в размер на 400,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се релевира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорен е изводът на районния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед непосочената дата на извършване на нарушението. Според касатора, след като в НП изрично е посочено, че нарушението е констатирано на датата, когато е извършена проверката, а именно 06.06.2023г., когато е и установено, че влязлата в сила Заповед № 174/09.10.2020г. на кмета на район „Одесос“ не е изпълнена, е безспорно от фактическа страна, че това е датата на извършване на нарушението. Като е възприел различен извод, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на Решение № 105/31.01.2025 г., постановено по НАХД № 5180/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и оставяне в сила на Наказателно постановление № СК-824-ОД/25.09.2023 г., като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – А. С. Ч. представя писмен отговор, в който на подробно изложени доводи оспорва касационната жалба. Твърди, че крайният извод на въззивния съд за незаконосъобразност на оспореното НП е законосъобразен, подкрепен с ясни мотиви. Правилно ВРС приел, че процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Правилно съдът коментирал и съобразил актовете за собственост на имота – предмет на Заповед № 174/09.10.2020г. на кмета на район „Одесос“, като след обстоен и задълбочен анализ стигнал до извод, че след като не са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи правото на собственост върху имота на А. С. Ч., то същият не може да е адресат на задължението за изпълнение на заповедта, поради което и неправилно с обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С оспореното пред ВРС наказателно постановление № СК-824-ОД/25.09.2023 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, на А. С. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева , на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН за нарушение на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ. Посочено е, че наказаното лице не е изпълнило влязлата в сила Заповед № 174/09.10.2020г. на кмета на район „Одесос“, с която е наредено премахването на незаконен строеж — преустройство на покрив с изграждане на 2 бр. капандури и преустройство на калканна стена във фасадна чрез отваряне на прозорец в нея, в сграда, собственост на жалбоподателите, построена в имот с [идентификатор] по кадастралната карта на Варна, с административен адрес Варна, [улица]. Въпреки предоставения допълнително срок от 30 дни за доброволно изпълнение с покана, получена от този адресат на 10.04.2023г., такова не е последвало. Описано в НП е, че за останалите лица този срок е изтекъл на 06.06.2023г., именно когато е извършена проверката и е констатирано неизпълнението за всички.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо непосочване на дата на извършване на нарушението, както и нарушение на материалния закон, доколкото жалбоподателят нямал качеството на задължено лице по изпълнение на заповедта, тъй като не бил собственик на строежа, подлежащ на събаряне. Аргументирал се е с мотиви, че процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е отразена датата 06.06.2023 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното императивно изискване, но това всъщност е датата на установяване на нарушението, а не датата на неговото извършване. Изобщо в АУАН и в НП липсва твърдение, тази дата да е счетена за дата на извършване на нарушението. Извън това, представените доказателства относно собствеността на процесната сграда – нотариален акт, съдебно решение за възлагане на имот в делбено производство и удостоверение за граждански брак, удостоверяват индивидуална собственост на имота не за А.Ч., а за неговата съпруга. Същевременно, по делото липсват каквито и да е доказателства, които да опровергават тази констатация, както и такива, които да удостоверяват жалбоподателят да е участник в съответната строителна дейност не като собственик (възложител), а в друго от визираните в чл.160, ал.1 ЗУТ качества - строител, проектант, консултант, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", технически ръководител или доставчик на машини, съоръжения и технологично оборудване. Липсват и наведени каквито и да е фактически или правни доводи и аргументи, които да обосновават наличие на качеството собственик (възложител) само поради обстоятелството, че същият е съпруг на едноличен собственик на имота и възложител на съответния строеж. На посочените доводи, ВРС е приел, че е безпредметно и да се аргументира, защо подобно твърдение би било несъстоятелно.

Решението е неправилно.

Настоящият състав не споделя мотивите на ВРС за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в АУАН и НП на дата на извършване на нарушението. Безспорно датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН – чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и на НП – чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, т. к. – както правилно е посочил ВРС, има значение за индивидуализацията на нарушението и е предмет на доказване. Отделно от това, датата на извършване на нарушението е от съществено значение и при преценката за спазване и изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, чл. 80 и чл. 81, ал. 3 НК. Ето защо, поради съществения характер на този реквизит на АУАН и НП, е недопустимо датата на извършване на нарушението да се извлича чрез тълкуване и този пропуск да се санира в процеса на обжалване на НП.

Тези принципни положения обаче следва да се прилагат при отчитане на спецификата на нарушенията, които се извършват чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на влязъл в сила административен акт. В тези случаи изтичането на срока е съставомерен елемент и при условие, че задълженото лице не изпълни дължимото действие в законовия период от време, датата на извършване на нарушението е датата, следваща изтичане на срока. Поради това, за да се считат изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, АНО дължи да опише фактите, които пораждат задължението. В оспореното пред ВРС Наказателно постановление недвусмислено е описано как АНО е изчислил периодът на забава в изпълнението и от/на кой ден/дата счита, че е извършено нарушението, а именно 06.06.2023г. Следва да се отбележи, че законодателят обвързва „съществеността“ при допускане на нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН с последващите давностни срокове за образуване, прекратяване или приключване на административнонаказателното производство, както и за изпълнението на акта. В конкретния случай АУАН №03 е издаден на 28.06.2023г. и във всички случаи това е станало в законоустановения тримесечен срок за образуване на АНП.

Така мотивиран, касационният състав приема, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение, свързано с непосочване на дата на административното нарушение.

Изцяло незаконосъобразен е и изводът на районният съд, че А.Ч. „няма качеството на задължено лице по процесната заповед“. Със Заповед № 174/09.10.2020г., кмета на район „Одесос“ е наредил на А. С. Ч. – жалбоподател и в това производство и М. И. Ч., премахването на незаконен строеж — преустройство на покрив с изграждане на 2 бр. капандури и преустройство на калканна стена във фасадна чрез отваряне на прозорец в нея, в сграда, собственост на жалбоподателите, построена в имот с [идентификатор] по кадастралната карта на Варна, с административен адрес Варна, [улица]. По жалба, подадена от цитираните две лица е образувано адм.д.№ 2425/2020г. по описа на Административен съд – Варна. Постановено е Решение № 560/27.04.2021г., с което жалбата е отхвърлена. С Решение от 15.2.2022г., постановено по административно дело 7307/2021г. по описа на Върховен административен съд, касационната жалба срещу преждецитираното решение е отхвърлена, респективно първостепенното съдебно решение, в качеството си на държавен правораздавателен акт, с който е разрешен правен спор, се ползва от стабилитет, настъпващ вследствие осъществения касационен контрол. То се превръща в съдебен акт, годен да породи последиците на сила на пресъдено нещо, което възпрепятства възможността изобщо от повдигане на същия правен спор, респективно и от осъществяването на косвен контрол на административния акт, потвърден със същото съдебно решение. То по същество съставлява препятствие за преразглеждане и на обстоятелството е ли А.Ч. адресат на заповедта, правилно ли е посочен от административния орган още в хода на административното производство като лице, дължащо изпълнението на акта, собственик ли е на незаконния строеж и пр. Като последица от влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № 174/09.10.2020г., кмета на район „Одесос“, последната е добила правен стабилитет на влязъл в сила административен акт и е годно изпълнително основание. Поради недопустимостта на преразглеждане на всички факти и обстоятелства – предмет на административното и съдебни производства, в които е разглеждана законосъобразността на Заповед № 174/09.10.2020г. на кмета на район „Одесос“, всички изводи, изложени от районния съд в оспореното тук решение, с които се разсъждава и оборват правно-релевантните факти, добили стабилитет, са неправилни и незаконосъобразни. Безспорно е установено, че именно А.Ч. е задължено лице по изпълнението на заповедта, респективно неизпълнението й подлежи на административна санкция по реда на чл.232 ал.5 т.1 ЗУТ.

Налага се краен извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление № СК-824-ОД/25.09.2023 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН на А. С. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Достигайки до противоположен правен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на закона. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и на негово място да се постанови друго, по съществото на правния спор, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Разноски от касатора в това производство не се претендират, поради което и не следва да се присъждат.

На основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна, І тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 105/31.01.2025 г., постановено по НАХД № 5180/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, IІ състав, с което е отменено Наказателно постановление № СК-824-ОД/25.09.2023 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН на А. С. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СК-824-ОД/25.09.2023 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН на А. С. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

 

Решението е окончателно.