№ 7329
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110162782
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№33828/22.02.2022г., подадена от „ф-ма“ АД за
изменение на решение №928 от 09.02.2022г., постановено по гр.д. №62782/2021г. на
СРС, 25-ти състав, в частта относно разноските, като присъдените в полза на „ф-ма“
ООД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до размер на сумата от
600лв. по главния иск, евентуално до размер от 1070лв. по предявения ИУИ, като се
твърди, че по делото е осъществена защита по абсолютно идентични и еднопосочни
интереси, поради което следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
само по един иск.
„ф-ма“ ООД е изразило становище за неоснователеност на искането.
Образувано е и по молба вх.№36710/24.02.2022г., подадена от „ф-ма“ ООД за
изменение на решение №928 от 09.02.2022г., постановено по гр.д. №62782/2021г. на
СРС, 25-ти състав, в частта относно разноските, като присъдените в полза на „ф-ма“
ООД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат увеличено до пълния претендиран
размер от 2280лв. с ДДС. Посочва се, че Съдът неправилно е приел, че главния
предявен иск е неоценяем и е определил минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 600лв., вместо дължимия 1070лв. без ДДС.
„ф-ма“ АД е изразило становище за неоснователност на искането.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и съобразни данните по делото,
намира следното:
Молбите са допустими, подадени са в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и разгледани
по същество молба вх.№33828/22.02.2022г. се явява неоснователна, а молба вх.
№36710/24.02.2022г. се явява основателна.
Видно от постановеното по делото решение в частта за разноските, Съдът е
1
приел, че съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение по
неоценяеми искове, различни от изрично изброените в останалите точки на алинеята, е
в размер на 600лв., а съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата минималното
възнаграждение по ИУИ, който е с цена от 18000лв. е 1070лв. или общо 1670лв. по
двата иска, без ДДС. Доколкото в Договор за правна защита и съдействие от
29.11.2021г. адвокатското възнаграждение е уговорено с начислено ДДС, то
минималното адвокатско възнаграждение в случая е 2004лв. Делото се характеризира с
ниска фактическа сложност, като спора е изцяло правен, поради което и
претендираното възнаграждение от 2280лв. се явява прекомерно и следва да се намали
до сумата 2004лв.
Следователно Съдът е приел, че главния иск се явява неоценяем. Съгласно
мотивите по т.20 на Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС възможно е
ищецът да черпи права само от качеството си на наемодател по прекратено наемно
правоотношение. Тогава искът е по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и цената му се определя от
наема за една година по договора. Държавната такса е 4% от така определената цена на
иска. Следователно предявения по делото иск, който е с правна квалификация чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл.310, ал.1, т.2 ГПК, не е неоценяем и
адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 1070лв. без ДДС.
Защита е осъществена както по главния иск, така и по ИУИ, които са били с
еднаква цена на исковете, поради което за всеки от тях се дължи възнаграждение в
размер на по 1070лв. без ДДС или общо 2140лв. без ДДС. Както е посочено в
решението - в Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2021г. адвокатското
възнаграждение е уговорено с начислено ДДС, поради което и на осн. чл.§2а от ДР на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно върху сумата от
2140лв. се дължи ДДС и възнаграждението е в размер на 2568лв. с ДДС, което
надхвърля претендирания размер от 2280лв.
С решението е присъдено възнаграждение от 2004лв., поради което същото
следва да бъде изменено чрез присъждане в полза на „ф-ма“ ООД разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 276лв.
Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
2
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Действително разпоредбата може
да се тълкува относно приложението й при искове, които макар и формално да са
отделни такива да се припокриват изцяло касателно реда по който са предявени,
предмета на доказване или обема на защита. В случая обаче независимо от
свързаността и обусловеността на двата иска, те са предявени по различен ред и от
различни страни в производството. Касае се за различен ред на зашита, поради което и
следва да се приложи в цялост, посочената по-горе разпоредба и да се присъдят
възнаграждения и за двата иска, поради което възражението на „ф-ма“ АД се явява
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение по молба вх.№36710/24.02.2022г., подадена от „ф-ма“
ООД, с ЕИК *********, за изменение на решение №928 от 09.02.2022г., постановено
по гр.д. №62782/2021г. на СРС, 25-ти състав, в частта относно разноските, като
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ф-ма“ АД, с ЕИК ********
да заплати на „ф-ма“ ООД, с ЕИК ********* разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на още 276лв. до достигане на пълния заявен размер от
2280лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№33828/22.02.2022г., подадена от „ф-ма“
АД, с ЕИК ********, за изменение на решение №928 от 09.02.2022г., постановено по
гр.д. №62782/2021г. на СРС, 25-ти състав, в частта относно разноските, като
присъдените в полза на „ф-ма“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат
намалени до размер на сумата от 600лв. по главния иск, евентуално до размер от
1070лв. по предявения ИУИ.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3