Определение по дело №249/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 436
Дата: 3 февруари 2020 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100500249
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                                                                                                                                              

      436                                       03.02.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове:  1. Пламена Върбанова                                    

                                 2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 249 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова (пълнм. л. 17) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 3422/05.12.2019г. по гр.д. № 6881/2019г. по описа на РС Бургас, поправено с Решение № 219/15.01.2020г. по гр.д. № 6881/2019г. на БРС, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от Директора, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А, да плати на В. Иванова В. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 698, 36 лева /хиляда  шестстотин деветдесет и осем лева, тридесет и шест стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 248,24 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019 година нощен труд,  сумата 212,22 лева /двеста и дванадесет лева, двадесет и две стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от сумата 1 698, 36 лева /хиляда  шестстотин деветдесет и осем лева, тридесет и шест стотинки/, поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие  за периода от 30.10.2016 година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба – 14.08.2019 година,  ведно със законната лихва върху главницата от 1 698, 36 лева /хиляда  шестстотин деветдесет и осем лева, тридесет и шест стотинки /, считано от датата на подаване на исковата молба на 15.08.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/,  представляваща разноски, направени по водене на делото.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. е била действаща за четири дни от процесния период. Счита, че основаната грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. В този смисъл поддържа изложените с отговора на исковата молба съображения. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в глава XV, раздел VI  и VII от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни  възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно.  Излага становище, че в ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения  на служителите няма. Намира мотивите на съда за противоречиви, както и че не били обсъдени всички събрани доказателства. На следващо място намира, че неправилно е приложена НСОРЗ, тъй като продължителността на нощния труд съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР била осем часа, поради което дневната и нощната продължителност на работното време по ЗМВР е еднаква. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. Поддържа, че липсва полагане на извънреден труд. Счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа   становището, изразено в писмения отговор.

Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез адвокат З.Б., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

Съдът констатира, че по делото липсва представено пълномощно за адв. Б. за представителство пред въззивна инстанция, поради което съдът счита, че следва да укаже на въззиваемия в срок до датата на съдебното заседание да представи доказателства за представителната власт на адвокат Б. за подаване на отговор на въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран ОС Бургас

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 3422/05.12.2019г. по гр.д. № 6881/2019г. по описа на РС Бургас, поправено с Решение № 219/15.01.2020г. по гр.д. № 6881/2019г. на БРС, съобразно настоящото определение.

Указва на въззиваемия в срок до датата на съдебно заседание да представи доказателства за представителната власт на адв. Б. пред въззивна инстанция за подаване на отговор на въззивна жалба.

ВНАСЯ в.гр.д. № 249/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 18.03.2020 г. от 10,30 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.  

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2. мл.с.