№ 277
гр. Велико
Търново,
24.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на осми
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д. С., като разгледа докладваното от
съдията И.
Янева адм.дело N 514 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от
АПК.
Образувано е
по жалба на ЕООД „Туна Ууд“ с адрес на управление гр.Велико
Търново, ул.„Краков“ № 11А, против Решение рег. № 32 - 185665 / 30.06.2020г.,
поправено с Решение рег. № 32 – 231002 / 07.08.2020г. на директора на ТД „Дунавска”,
с което не са приети декларираните данни по митническа декларация № 19BG004303006482R6 / 01.10.2019г., определена
е нова митническа стойност на стока № 1 от 8,20лв. кг или в размер на 67 459,67лв.,
на стока № 2 е определен нов ТАРИК код **********, вместо декларирания
**********, определена е нова митническа стойност на стока № 2 от 6,75лв. кг
или в размер на 41 168лв., коригирани са части от митническата декларация и са
определени публични вземания за досъбиране за мито в размер на 3 266,01лв.
и ДДС в размер на 7 947,14лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения
както за липсата на доказателства за наличие на съмнение относно декларираната
стойност на стоката, така и за неспазване на реда за изменение на декларираната
стойност и неправилно определяне на новата митническа стойност, така и за
неправилното класиране на стока № 2. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на
ТД „Дунавска“, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли по съображения изложени в писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на обжалване е Решение рег. № 32 - 185665 / 30.06.2020г., поправено с Решение рег. № 32 – 231002 /
07.08.2020г. на директора на ТД „Дунавска”, с което не са приети декларираните данни по митническа декларация № 19BG004303006482R6 / 01.10.2019г.,
определена е нова митническа стойност на стока № 1 от 8,20лв. кг или в размер
на 67 459,67лв., на стока № 2 е определен нов ТАРИК код **********, вместо декларирания **********, определена е нова митническа стойност на стока № 2 от
6,75лв. кг или в размер на 41 168лв., коригирани са части от митническата декларация и са определени публични вземания за досъбиране за мито в
размер на 3 266,01лв. и ДДС в размер на 7 947,14лв.
От представените писмени
доказателства се установява следното от фактическа страна.
На 01.10.2019г. дружеството вносител ЕООД „Туна Ууд”,
гр.Велико Търново, декларира режим
„допускане за свободно обращение“ на стока № 1 „плюшове, кадифе и хавлиени
платове, трикотаж от синтетични или изкуствени влакна – 435 рула, държава на
износ Китай, деклариран произход Китай, с условие на доставка CIF Варна, обща
фактурна стойност 24 260,40 USD, при курс на митнически цели 1,76950
лв. за 1 USD; стока № 2
– тъкани, промазани с лепило или с нишестени материали от видовете, използвани
за подвързване на книги и в картонажното производство, производството на калъфи
или подобни приложения – 309 рула, код по ТАРИК **********, държава на износ
Китай, деклариран произход Китай, с условие на доставка CIF Варна, обща
фактурна стойност 13 127,55 USD, при курс на митнически цели 1,76950
лв. за 1 USD. Към
митническата декларация са приложени: фактура № СFB190711 / 25.07.2019г., опаковъчен
лист, фактура за транспортни и др. разходи, коносаменти.
Извършена е физическа проверка на стоката, при която е
установено, че тя отговаря на декларираната като вид и количество. Взети са проби за изследване с
оглед извършване на проверка на правилното тарифно класиране на стоките. След
извършен анализ от Централната митническа лаборатория е установено, че първия
вид стока е с правилно тарифно класиране. За втория вид стока е прието, че
представлява тъкан от синтетични шапелни влакна, съдържаща тегловно по-малко от
85% синтетични шапелни влакна, смесени само с памук, обагрена, със сплитка
лито, без видимо да се установява промазване. Така описаната стока следва да се
класира с код по ТАРИК 55142100, а не с декларирания, според становище на
Агенция Митници.
Изискани са документи за допълнителна проверка.
Дружеството представя изисканите документи, от които е видно заплащането на
проформа фактура по банков път. Не са представени търговски договори или друга
бизнес кореспонденция предшестващи издаването на фактурата. Митническите органи
изразяват наличието на основателно съмнение относно декларираната цена на
стоката, тъй като тя е по-ниска от усреднена справедлива цена в ЕС. База за
определяне на нова митническа стойност на стока № 1 по процесната митническа
декларация митническият орган приема, че е митническа декларация с № 19BG00**********R0/20.05.2019г., в
която цената на стоката е 8,20 лв./кг. База за определяне на нова митническа
стойност на стока № 2 по процесната митническа декларация митническият орган
приема, че е митническа декларация с № 19BG00**********R0/16.07.2019г., в която цената на стоката е
6,75 лв./кг. Въз основа на тези данни и на основание чл.74, §2, б.б от
Регламент 952 / 2013г. вр. чл.140 от Регламент 2015 / 2447 са извършени
корекции в митническата декларация и са определени допълнителни митни сборове
за внасяне.
В хода на проведено съдебно производство нови доказателства не се
представят на страните.
По делото са изслушани заключения на вещи лица по допуснати
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдът кредитира като
обективни, компетентни и безпристрастно дадени.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните
административни актове, поради което не страда от пороци водещи до неговата
нищожност.
Решението е
издадено вследствие на осъществен последващ контрол на декларирането по смисъла
на чл.48 от Регламент 952 / 2013, по отношение на който липсват нормативно
разписани процесуални правила.
По приложението на материалния закон
съдът намира следното:
Първият спорен въпрос между страните
е какво следва да е тарифното класиране на стока № 2. Настоящият състав намира
за недоказано твърдението на митническите органи за липса на промазване на
плата – съображение довело до извод за неправилно отнасяне на стоката в код
59019000 от Комбинираната номенклатура. Видно от представеното по делото
заключение от извършен анализ на взета проба от Централната митническа
лаборатория, методите на изпитване са визуално описание, оптична и
поляризационна микроскопия. Като резултат от изпитванията по отношение на
промазването е вписано следното – „Видимо не се установява промазване. Платът е
мек на опип, без пречупване, което също е индикация за липса на промазване.“
При изследването под микроскоп резултатите са за вида на използваните прежди. Съгласно
българския тълковен речник думата „промазан“ означава „който е направен
водонепропусклив чрез специална обработка, импрегниране.“. В интернет са
разпространени множество начини на импрегниране на платове, като част от тях са
за намазване на плата с лепило, сапун, химически вещества и др. При този начин
на изработване на водоустойчиви материи външен оглед и преглед на плата не би
установил обработката му. Възможността за промазване на материи без видима за
човека следа е призната и в Комбинираната номенклатура. Съгласно забележка 2
към глава 59 „Импрегнирани, промазани, покрити или ламинирани тъкани“ от позиция 5903 се изключват тъканите, чието
импрегниране, промазване или покритие не е забележимо с просто око (основно в
глави от 50 до 55, 58 или 60).
Следователно единствено липсата на видимо промазване и липса на пречупване на
плата не могат да послужат за извод за липса на промазване – възможно е
обработката да не е забележима с просто око. От микроскопския анализ на
Централната митническа лаборатория липсват констатации за наличието на други
вещества, различни от текстилните нишки, но е възможно тези вещества да не
оставят следа. Химичен анализ на плата не е извършван, поради което и не е
установено от административния орган по безспорен начин дали процесната стока е
водонепропусклива, чрез извършване на допълнителна обработка. Следва да се
отбележи, че от експертите не е направено и просто химическо изследване –
поливане на парчето плат с вода – за да се установи дали притежава свойството
водонепропускливост. Следва да се отбележи, че в глава 59 от Комбинираната
номенклатура се класират тъкани, които са импрегнирани, промазани, покрити или
ламинирани, видно от нейното наименование. Съгласно Забележка 1 наименованието
„тъкани“ се отнася за тъканите от глави от 50 до 55 …. Следователно тъкан,
чийто състав е съответен на посочени в глава 55 характеристики, но допълнително
е промазана, следва да се класира в глава 59, а не в глава 55. Очевидно именно
наличието на специална обработка на тъканта е от значение за определяне на
тарифното й класиране, а този факт изобщо не е предмет на изследване от
централната митническа лаборатория. В настоящото производство този факт също не
е изследван поради липса на налична проба, взета при проверката, установена от
назначеното по делото вещо лице. При тези данни от ответника не са ангажирани
годни доказателства за извършеното от него тарифно класиране, поради което
следва да бъде прието извършеното от жалбоподателя тарифно класиране.
Вторият спорен въпрос между страните
е наличието на съмнения на митническите органи относно декларираната митническа
стойност на стоката.
Правната уредба, касаеща определянето на митническата стойност на
въвежданите на територията на съюза стоки с необщностен произход е
хармонизирана напълно чрез Регламент 952 / 2013г или Митнически кодекс.
Основната уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху
която се начисляват митните сборове се намира в Глава 3 „Стойност на стоките за
митнически цели“ на МК. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общия
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата
територия на Съюза. Изключенията от това общо правило са предвидени в чл.74 от
Кодекса. За да се премине към определяне на митническа стойност по реда на
чл.74 от МК, следва да са налице основателни съмнения досежно декларираната в
декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези
съмнения следва да бъдат заявени пред въвеждащия стоките и едва ако не бъдат
разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по
субсидиарно предвидените методи – вж. чл. 140 от Регламента за изпълнение.
Терминът основателни съмнения няма легална дефиниция в Кодекса или в Регламента
за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки
отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. В
цитираното от ответника решение по дело С-291/15, т.38 и т.44 Съдът приема, че
такова конкретно и установено несъмнено обстоятелство може да е изключително
ниската договорена стойност на внасяните стоки, съпоставена със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки.
Видно от мотивите на
оспореното решение именно това е заявено като основателно съмнение за
неприемане на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава
по реда на чл.74 от МК, като дори не е посочена приетата за справедлива
стойност на двата вида стоки. Тези твърдения обаче не са подкрепени с каквито и
да са доказателства – официални данни или с данни от митнически декларации за
въведени на територията на съюза сходни стоки по смисъла, вложен в разпоредбата
на чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение. В тежест на митническия орган е
да установи надлежно внос на сходни стоки, както и начина на формирането на
средностатистическата стойност на сходните стоки, предмет на такъв внос, като
обаче държи сметка на параметрите, посочени в дефинитивната норма на Регламента
за изпълнение, като в този смисъл е например решение на СЕС по дело С-46/16, т.
47, изречение първо. В процесния случай няма никакви данни в мотивите на
решението за вносове на сходни стоки по конкретни митнически декларации от една
страна, а от друга страна липсва и обоснована сходност на вноса с такива други
конкретни вносове. При тези констатирани от съда обстоятелства следва да се
приеме, че в случая не са изложени мотиви относно наличието на
средностатистическа стойност на въведени на територията на Съюза сходни стоки,
която значително да надвишава декларираната, при което за последната да са
налице обосновани съмнения за фиктивност/недостоверност. Всъщност не са
изложени никакви мотиви за това кои са средните стойности на вносове в рамките
на Съюза и конкретно на територията на България на стоки, които имат сходни
функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен
състав, имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в
рамките на нормалната търговия и пр.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че не е налице обосновано от доказателствата по делото
основателно съмнение по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, т.е.
митническият орган не е следвало да преминава към методите за остойностяване на
вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, §1 - 3 от Кодекса, тъй като от
практиката на СЕС следва, че този орган не разполага с такава оперативна
самостоятелност. Дотук изложеното е достатъчно да обоснове незаконосъобразност
на процесното решение, като в тази насока е и практиката на ВАС.
Дори и да се приеме
наличието на основание за неприемане на договорната стойност на стоката, то от
представените по делото доказателства се установява неправилно прилагане на
правилата за определяне на нова митническа стойност.
Константната
практика на СЕС по приложението на чл.29 и 30 от Регламент 2931 / 92,
съответстващи на разпоредби 70 и 74 от действащия Митнически кодекс извежда следния принцип – „
както от текста на членове 29—31 от споменатия кодекс, така и от поредността, в
която критериите за определяне на митническата стойност трябва да бъдат
прилагани съгласно тези членове, следва, че посочените разпоредби са в
отношение на субсидиарност. Всъщност само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадена разпоредба следва да се приложи
разпоредбата, която непосредствено я следва в установената поредност.“
/С-116/12/. Административния орган обосновава неприложимостта на чл.74,
параграф 2, буква „а“ от МК с липсата на подробна информация относно вида на
стоката в митническите декларации и съответно в електронната система на
митническата администрация. Този довод противоречи както на закона, така и на
мотивите в решението относно наличието на съмнение. След като именно въз основа
на данни в система ТЕЗЕЙ и Система за предоставяне на информация за управленски
цели от митнически и акцизни документи митническият орган приема справедлива
цена за внесената от ЕООД „Туна Ууд“ стока, то би следвало тези данни да са
достатъчни и за определяне на стойността на идентични стоки. Така излиза, че
справедливата стойност е за стоки, различни от процесните. Липсата на конкретни
данни на стоките в електронните системи на митническите органи, които съгласно
Регламент за изпълнение следва да предоставят възможност за контрол и обмен на
информация, води до извод, че определените справедливи цени въз основа на тези
информационни източници са въз основа на неясни и непълни данни и не
представляват достоверна информация и обективна статистическа или сравнима
стойност.
Митническите органи разполагат с широки законови правомощия
за събиране на доказателства. След като се твърди наличието на отклонение в
ценовото равнище на дадена стока било при внос на територията на страната, било
от въвеждане на територията на целия Европейски съюз, то митническите органи
следва да съберат относимите доказателства относно вида на стоката, предмет на
митническите режими, послужили за определяне на справедливата цена. Все пак към
всяка митническа декларация се представя фактура и сертификат на стоката, още
повече при въвеждане на същата от трета страна. Следователно на разположение на
митническата администрация са данните за вида и обема на внасяните стоки,
независимо, че те не се отразяват в митническата декларация. Органа не е
положил дължимата грижа да установи наличието на осъществен внос на територията
на ЕС на идентични стоки, поради което и изводът за неприложимост на метода на
чл.74, параграф 2, буква „а“ от МК е постановен при превратно упражняване на
власт. Ако възприемем доводите на Директора на ТД „Дунавска“, то практически е
невъзможно определяне на митническа стойност по реда на чл.74, параграф 2,
буква „а“ от МК, което е абсурдно. Все пак митническите декларации, регламенти
и други вторични актове се синхронизират в ЕК и се съобразяват с решенията на
СЕС, поради което и приемането на неработещ на практика механизъм за определяне
на митническа стойност не е възможно.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи и неправилното определяне на стойността на
стоките по реда на чл.74, параграф 2, буква „б“
от МК, при който за база за определяне на стойността на стока № 1 е взета
митническа декларация № 19BG00**********R0/20.05.2019г., а за стока № 2 - митническа декларация с № 19BG00**********R0/16.07.2019г.
По
отношение на стока 1, съгласно данните в митническа
декларация № 19BG00**********R0/20.05.2019г. част от вноса е и идентична стока – кадифета и
плюшове вътъчни от синтетични влакна дамаска за дивани – 16 161,20м.
Посочената цена на стоката е 27 659 долара или 1,7114 долара на метър.
Декларираната от жалбоподателя стока плюшове, кадифе и хавлиени платове е
16 173,60м. на стойност 24 280,40 долара или 1,5012 долара на метър.
Следователно съпоставимата стока по декларацията от 20.05.2019г. е почти равна
на декларираната от заявителя /0,21 долара на метър по-високо/, което отклонение
съдът намира за несъществено с оглед предмета на вноса и различния времеви
период на сделките. Не е ясно въз основа на какви данни митническите органи
приемат, че по митническа декларация № 19BG00**********R0/20.05.2019г. е налице внос на идентична стока с цена от 3,80
лв/м., след като в митническата декларация стойността е различна, както и в
приложената към нея фактура – 1,71 долара. Следователно не е доказано и
соченото от ответника основание за корегиране на декларираната стойност от ЕООД
„Туна Ууд“.
По
отношение на стока № 2 от представената митническа декларация с № 19BG00**********R0/16.07.2019г. придружаващите я документи е видно наличието на
внос на разнообразни тъкани, измежду които и 635,5м. плат полиестер с памук с
тарифно класиране 55142100. Автоматичното пренасяне на стойността на така
декларираната от друг търговец стока е в нарушение на чл.140, параграфи 1 и 2
от Регламент 2447 / 2015г. Разпоредбата на чл.140, параграф 1 от Регламент 2447
/ 2015г. предвижда при определяне на митническата стойност на внасяните стоки
по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса да се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. А когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
В конкретния случай е налице съществено разминаване в количеството на внесените
стоки по двете митнически декларации – жалбоподателя внася 17 503,40м плат
тежащи 8 944кг, а третото лице – 636,5м. плат тежащ 239кг. При такова
несъответствие с внесеното количество регламента за приложение изисква
извършване на корекция, каквато в случая не е направена, поради което е налице
нарушение на материалния закон.
Втората
корекция, която е следвало да бъде направена в изпълнение на чл.140, параграф 2
от Регламент 2447 / 2015г. и по отношение на двете стоки е относно
транспортните разходи. Видно от митническите декларации в декларираната от
жалбоподателя цена транспортът е франко Пристанище Варна, а в тази на третите
лица е франко борд. В представените митнически декларации е налице съществена
разлика между разходите за транспорт, увеличаващи стойностите на стоките,
отразени от жалбоподателя и тези, отразени от третите лица. Липсва анализ на
условията по транспорта на двете доставки и дали са налице значителни разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
По изложените съображения настоящия
състав намира решението на Директора на ТД „Дунавска“
за постановено в нарушение на
материалния закон и същото следва да бъде отменено.
При този изход на спора основателно
се явява искането на процесуалния
представителна жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски в
размер на 3 683,75лв. при представени доказателства за заплатена държавна
такса, депозити за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. №
32 - 185665 / 30.06.2020г., поправено с Решение рег. № 32 – 231002 /
07.08.2020г. на директора на ТД „Дунавска”, с което не са приети декларираните данни по митническа
декларация № 19BG004303006482R6 / 01.10.2019г., определена е нова митническа стойност на стока №
1 от 8,20лв. кг или в размер на 67 459,67лв., на стока № 2 е определен нов
ТАРИК код **********, вместо декларирания **********, определена е нова митническа
стойност на стока № 2 от 6,75лв. кг или в размер на 41 168лв., коригирани са
части от митническата декларация и са определени публични вземания за
досъбиране за мито в размер на 3 266,01лв. и ДДС в размер на 7 947,14лв.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” – гр.София
да заплати
на ЕООД „Туна Ууд“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.„Краков“ № 11А сума в размер на 3 683,75лв. (
три хиляди шестстотин осемдесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: