Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 354 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по
подадена от процесуалния представител на взискателя А.Н.Х. - адв. К. Г. жалба
срещу постановление от 22.10.2020 г. на ЧСИ, рег. № 788 на Камарата на ЧСИ, с
което производството по изп.д. № 20187880400309 е прекратено.
В жалбата се
излагат твърдения, че длъжникът не е заплатил всички дължими от него суми, в
частност – законните лихви върху просрочените суми за издръжка за периода
ноември 2013 г. – май 2015 г., както и върху увеличения размер на издръжката от
200 лева на 300 лева, считано от 23.05.2017 г. до настъпване на законни причини
за изменение или прекратяване. Моли постановлението за прекратяване на
производството по изп.д. № 20187880400309 да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на изпълнителните действия.
Ответникът по
жалбата Н.Л.Х.оспорва жалбата и твърди, че извършил плащания преди образуване
на изпълнителното дело. Поради това и разноските по изпълнението не се събирали
от длъжниците.
В депозираните по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че прекратеното
от него изпълнително производство е законосъобразно извършено, предвид
доказателството за извършено от длъжника плащане на цялата дължима сума.
Софийски градски
съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – взискател в
изпълнителното производство, в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – прекратяване на принудителното
изпълнение – чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изп.д. №
20187880400309 е образувано по молба на А.Н.Х., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител И.В.О.срещу Н.Л.Х.въз основа
на два изпълнителни листа. По изпълнителен лист от 23.07.2018 г. по гр.д. №
61170/2014 г. Н.Х.дължи 200 лева месечна издръжка, считано от 11.11.2013 г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Според изпълнителен
лист от 19.09.2018 г. по в.гр.д. № 5629/2018 г. размерът на дължимата издръжка
е завишен на 300 лева, считано от 23.05.2017 г. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното изплащане.
Изпълнителното
дело е образувано на 28.09.2018 г., а поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника на 17.10.2018 г.
На 18.10.2018 г. Н.Х.е
подал молба до ЧСИ, рег. № 788, към която е приложил квитанции за заплатени
издръжки за периода ноември 2013 г. – юли 2015 г. на стойност 4 133.33
лева, за периода август 2015 г. - септември 2018 г. – 7 600 лева и доплатена
издръжка за времето от 23.05.2017 г. до август 2018 г. в размер на
1 529.03 лева.
От приложените
към молбата квитанции се установява, че в периода от август 2015 г. до
септември 2018 г. Н.Х.е заплащал по 200 лева месечна издръжка. След 23.05.2017
г. той дължи да заплати и допълнително 100 лева, което е сторил с паричен
превод на 16.08.2018 г. Тази допълнителна сума е заплатена след падежа на всяко
от задълженията. При липса на определено число от месеца, за който се дължи
плащането, в приложение на нормата на чл. 72, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, падежът е
последно число от месеца. Следователно, Н.Х.е изпаднал в забава за заплащане на
100 лева от издръжките на А.Х. на последно число на всеки от месеците от май
2017 г. до август 2018 г. и дължи законна лихва върху сумите до датата на
извършеното на 16.10.2018 г. плащане. Сумата от 1 529.03 лева представлява
сбор от главниците от 100 лева за времето от 23.05.2017 г. до август 2018 г.
((100/31*9) + 15*100). Законните лихви длъжникът не е изплатил.
По същия начин Х.
е останал задължен за законни лихви върху издръжките от по 200 лева месечни за
периода 11.11.2014 г. – 23.05.2017 г.
Тъй като с
изпълнителния лист от 23.07.2018 г. е присъдена издръжка за минало време – една
година преди завеждане на исковата молба на 11.11.2014 г., върху сумата от
2 400 лева лихва не се дължи. Изтеклите до 11.11.2014 г. лихви не са
поискани и следователно не са присъдени с решението по гр.д. № 61170/2014 г.
Исковата молба има характер на покана и от този момент върху сумите от по 200
лева месечно се дължи законна лихва.
Сумата от
4 133.33 лева включва издръжката за минало време – 2 400 лева, но и
главниците от по 200 лева за периода 11.11.2014 г. – юли 2015 г. Плащането е
извършено след настъпване на падежите на всяко от месечните задължения за
издръжка, поради което от 30.11.2014 г. до датата на плащането се дължат лихви,
каквито липсват доказателства да са заплатени на взискателя.
Съдебният
изпълнител е прекратил преждевременно изпълнителното дело. Следвало е да събере
не само главниците, но и лихвите върху просрочените суми, до датата на
извършеното плащане.
Поради това
постановлението, с което производството по делото е прекратено следва да се
отмени. След връщането му ЧСИ, рег. № 788 следва да събере и дължимите от Н.Х.лихви,
за които липсват данни да са заплатени.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 22.10.2020 г., с което производството
по изп.д. № 20187880400309 по описа на ЧСИ, рег. № 788 на Камарата на ЧСИ е
прекратено.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.