№ 45176
гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110143295 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на глава двадесет и пета от ГПК „Бързо
производство“
Образувано е по искова молба от И. О. И., уточнена с молба с вх. №*****/03.09.2025г.
срещу Софийски районен съд, с която при условията на обективно съединение са предявени
искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, следва
да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо.
Следва да се уважи искането на ищеца за задължаването по реда на чл. 192 ГПК на
„Х“ да представи копие от записа за телефонното му обаждане от 20.05.2025г., но след
привеждането му в съответствие с изискването на процесуалния закон за обективирането на
това искане в нарочна писмена молба с адресат третото задължено лице, за което на страната
се следват съответни указания на основание чл. 101, ал. 1 ГПК.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи справка-извлечение от
счетоводния запис за полученото трудовото възнаграждение за последния пълен отработен
месец при ответника ще бъде уважено.
Без уважение като неотносимо ще се остави искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи справки за натовареност.
На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца се следват указания за привеждане на
1
доказателственото искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпита на двама свидетели в съответствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване
на конкретните обстоятелства, за които се иска всеки от разпитите. Едва след изпълнение на
така дадените указания съдът ще може да направи дължимата се преценка за относимост и
допустимост на свидетелските показания, както и за евентуалното приложение на чл. 159,
ал. 2 ГПК.
Доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за
доказване на обстоятелствата, посочени в отговора, ще бъде уважено при условията на чл.
159, ал. 2 ГПК.
Следва да се издаде поисканото от ответника съдебно удостоверение.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 16.12.2025г. от
10,40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца да приведе доказателственото си
искане по чл. 192 ГПК в съответствие с изискването на процесуалния закон за
обективирането му в нарочна писмена молба с адресат третото задължено лице. При
неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото извлечение от счетоводния си запис за полученото от
ищеца брутно и нетно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец при
него, като го предупреждава, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците от
възпрепятване на доказването, разписани в чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи справки за натовареност.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба до съда с препис за ответника да приведе доказателственото
си искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели в съответствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване на
конкретните факти и обстоятелства, за които се иска всеки от тях. При неизпълнение съдът
ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на един от поисканите от ответника двама свидетели
2
при режим на довеждане за установяване поведението на ищеца и обстановката в сградата
на Х на датите на твърдените дисциплинарни простъпки - 18 и 20.05.2025г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника след представяне на документ за платена държавна
такса и надлежен проект поисканото съдебно удостоверение.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. О. И., уточнена с
молба с вх. №*****/03.09.2025г., с която срещу Софийски районен съд при условията на
обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във
вр. с чл. 225 КТ.
Ищецът твърди, че работел по безсрочно трудово правоотношение с ответника, по
силата на което заемал длъжността „Х“. Твърди, че уволнението му, извършено със Заповед
№ ****** от 27.06.2025г. на Председателя на Софийски районен съд, било незаконно. В тази
връзка излага конкретни съображения, че след налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ с втора заповед работодателят прекратил отново трудовото му
правоотношение. Твърди, че атакуваната заповед се базирала на погрешно възприета
фактическа обстановка и че при определяне на наказанието работодателят не съобразил
тежестта на нарушенията и чистото му дисциплинарно минало. В тази връзка изтъква, че за
работодателя не настъпили никакви неблагоприятни последици и че дори да е налице
нарушение на трудовата дисциплина следвало да се съобрази малозначителния му характер.
Излага твърдения, че на 20.05.2025г. бил подложен на физическо въздействие и насилие от
съдебни служители, при което получил телесни увреждания – контузия на шията и
наранявания и охлузвания на китката и предмишницата на лявата ръка. Твърди, че
съдебният администратор на съда демонстрирал близки отношения със съдебния секретар Л.
Ч., което обусловило поведението му спрямо ищеца в деня на втората от твърдените
дисциплинарни простъпли. След уволнението ищецът първоначално останал без работа, а
на 01.08.2025г. започнал по-нископлатена работа при уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер от 1077 лв. брутно. Счита, че като база за изчисление на
обезщетението за принудителна безработица следвало да се ползва трудовото
възнаграждение, получено за м. април 2025г., което било в размер от 2412 лв. Предвид
изложеното моли съда да отмени уволнението му и да го възстанови на заеманата до
уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане
без работа поради незаконното му уволнение в размер на 2774,40 лв. за периода от
27.06.2025г. до 31.07.2025г. и обезщетение за по-нископлатена работа за периода от
01.08.2025г. до 28.12.2025г. в размер на 6675 лв. Претендира законна лихва и разноски.
Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът твърди, че е спазил
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените
нарушения са извършени от ищеца виновно. Излага, че обясненията на ищеца, депозираните
в рамките на процедурата по реализиране на дисциплинарната му отговорност, били
обсъдени подробно в атакуваната заповед, като твърденията в тях категорично се
3
опровергавли от събраните доказателства. Твърди, че съобразил тежестта на нарушението,
като в тази връзка изтъква, че спрямо съдебните служители се прилагал завишен стандарт за
етично поведение. Излага, че разпространявайки тезата си за интимна връзка между
магистрат от съда и служебен служител, включително пред трети лица, ищецът създавал
потенциал за съмнения в компетентността, етичността и законосъобразността на действията
на съдиите и ръководните лица на СРС, което неимоверно рефлектирало върху доверието в
съда като правораздавателна институция и уронвало доброто име на работодателя. Изтъква,
че действията на ищеца не били еднократни и отсъствала всякаква критичност. Издадената
втора заповед само констатирала прекратяването на трудовото правоотношение, като
посочвала дължимите се обезщетения. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че
останал без работа след уволнението. Изтъква, че обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ се
претендира и за бъдещ период. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
правата на ищеца произтичат от незаконното му уволнение от ответника.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване
наличието на валидно безсрочно трудово правоотношение между страните за твърдения
период, полученото от ищцеца брутно трудово възнаграждение за м. април 2025г. като
последен пълен отработен месец преди уволнението му в размер от 2412 лв. лв., изискването
и депозирането на обяснения от служителя преди налагането на дисциплинарното наказание
със заповед, връчена му 27.06.2026г.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже съществувалото между страните безсрочно трудово
правоотношение, което е прекратено с процесната заповед.
В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца в т.ч. изискването на обяснения преди
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и че ищецът виновно е
извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното за тях
наказание се явява съответно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ в тежест на
ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането му без работа е
в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение при
ответника, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, респ.
започването на нова работа и размера на получаваното по-ниско трудово възнаграждение.
Ищецът не сочи доказателства за установяване твърденията за оставането му без
работа.
4
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5