Присъда по НОХД №177/2025 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 29
Дата: 13 ноември 2025 г. (в сила от 28 ноември 2025 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20253520200177
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 август 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 29
гр. Попово, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
СъдебниСтанислав В. Василев

заседатели:Ахмет Ал. Хасан
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
и прокурора Д. Ст. И.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Наказателно дело от
общ характер № 20253520200177 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. А. Р., с ЕГН: **********, български гражданин, с
постоянен адрес: гр. ***1, адрес за призоваване: гр. ***, със средно специално образование,
неженен, безработен, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.08.2024г., около 21.30 часа, в
гр. ** - в близост до кръстовището й с ул. „Земеделска“, в нарушение на установените със
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ правила - чл. 30 от
ЗКНВП, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП,
държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, включено
в Списък I към Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - синтетичен канабиноид ** с тегло 0.59 гр.,
установено с Протокол за съдебна физикохимична експертиза №25 от 28.04.2025г. на НИК -
МВР, на стойност 17.70 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.
354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, МУ НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер на 500.00 лв.
(петстотин лева), платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Попово, като го признава за НЕВИНОВЕН и ГО ОПРАВДАВА само относно
квалификацията на деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 53, ал. 2, б. „а“ и чл. 354а, ал. 6 от НК, ОТНЕМА в полза на
държавата веществените доказателства по делото, а именно - полиетиленов плик, съдържащ
опаковки от изследвани ВД - наркотици /суха растителна маса, свита на цигара с наличие на
синтетичен канабиноид ** в прозрачен полиетиленов плик, облепен с етикет с надпис „**“ и
баркод, и етикет с надпис „** Пакет №PKG-068202“ и баркод, и запечатан с картонен лист в
горната му част с обозначение на едната страна „Опаковки към Протокол №25НАР-253“ и
три броя черни силиконови отпечатъци от печати с надпис „НИК - Наркотици - МВР“ от
другата страна, като постановява същото да бъде унищожено по съответния ред.
1
ОСЪЖДА Р. А. Р., със снета самоличност, да заплати по сметка на ОДМВР –
Търговище сумата от 130.27 лв. (сто и тридесет лева и двадесет и седем стотинки) -
разноски по досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищкия окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 177 по описа за 2025 г. на РС - П.

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Т.,
Териториално отделение – П. обвинителен акт против Р. А. Р., ЕГН **********, за това, че
на 28.08.2024 г., около 21.30 часа, в гр. П., на ул. „***“, в близост до кръстовището й с ул.
„З.“, в нарушение на установените със Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) правила — чл. 30 от ЗКНВП, без надлежно разрешително съгласно
чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, е държал високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, включено в Списък I към Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични —
синтетичен канабиноид ***, с тегло 0.59 грама, установено с Протокол за съдебна
физикохимична експертиза №25 от 28.04.2025 г. на НИК – МВР, на стойност 17.70 лева,
като с деянието си е осъществил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Т., Териториално
отделение – П., поддържа обвинението така, както е повдигнато, счита го за доказано и
пледира съдът да признае подсъдимия Р. А. Р. за виновен по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като
му наложи наказание „лишаване от свобода“, което да се изтърпи ефективно при
първоначален „общ“ режим.
Прокурорът мотивира становището си с това, че деянието е извършено в
изпитателния срок на предходна условна присъда, поради което предлага и привеждане в
изпълнение на наказанието по НОХД №49/2022 г. на РС – П., на основание чл. 68, ал. 1 НК.
От своя страна защитникът адв. И. С. изразява становище, че обвинението не е
доказано в степен, изключваща всякакво съмнение. Счита, че деянието е с ниска степен на
обществена опасност и следва да се приеме като маловажен случай по смисъла на чл. 354а,
ал. 5 НК. Посочва, че установеното количество наркотично вещество е 0.59 грама, на
стойност 17.70 лева, което обуславя нисък интензитет на засягане на обществените
отношения, и моли съдът да приложи чл. 78а от НК или, при невъзможност, да определи
наказание глоба, отчитайки самопризнанията и изразното съжаление за случилото се от
страна на подсъдимия.
Подсъдимият Р. Р. в последната си дума изразява съжаление за извършеното, заявява,
че е осъзнал грешката си, започнал е нов начин на живот и моли съда за снизхождение и за
налагане на по-леко наказание.
След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. А. Р., с ЕГН **********, е български гражданин, със средно
специално образование, неженен, безработен, осъждан.
На 28.08. 2024 г., около 21.30 часа, подсъдимият се придвижвал пеша по ул. „***“ в
гр. П., в района на кръстовището й с ул. „З.“. По същото време полицейските служители при
РУ – П. Х. А. Г. и М. А. Т., изпълняващи служебните си задължения като автопатрул по
охрана на обществения ред, забелязали подсъдимия и решили да извършат проверка на
самоличността му. С оглед наличната оперативна информация, че Р. е лице, употребяващо
наркотични вещества, те пристъпили към изясняване на обстоятелствата относно евентуално
държане на такива вещества.
След като бил уведомен за целта на проверката, подсъдимият доброволно извадил от
десния джоб на панталоните си кутия с цигари, в която се намирала ръчно свита цигара от
кафяво-зелена тревиста маса, без фабричен филтър и с частично обгорял край. При
запитване от страна на полицейските служители за произхода и предназначението на
цигарата, подсъдимият заявил, че това било чай за пушене, който го успокоявал, и че не
знаел да е забранен, тъй като подобни продукти се предлагали свободно по интернет.
След като било съобщено за извършената проверка, на място пристигнал разследващ
полицай от РУ – П., който извършил оглед на местопрестъплението в присъствието на
поемни лица, за което бил съставен протокол за оглед. В хода на огледа подсъдимият
доброволно предал намерената цигара, за което бил съставен протокол за доброволно
предаване. Веществото било запечатано в полиетиленов плик и приобщено като веществено
доказателство по делото.
1
На място била извършена и първоначална полева проверка чрез наркотест, при която
тревистата маса реагирала положително на синтетичен канабиноид от типа „AM-694“.
Цигарата била изтеглена на електронна везна в присъствието на подсъдимия и полицейските
служители, след което веществото било иззето. На следващия ден подсъдимият бил
подложен на медицински преглед с оглед евентуално задържане по ЗМВР, но предвид
констатираното му здравословно състояние, такова не било предприето.
Впоследствие по делото била назначена съдебна физикохимична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р С. И., експерт в ***. От заключението на експертизата се
установява, че изследваната тревиста маса представлява високорисково наркотично
вещество – синтетичен канабиноид ***, включен в Списък I към Приложение №1 към чл. 3,
т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, с
нетно тегло 0.59 грама. Съгласно протокола за оценка на наркотични вещества, стойността
на веществото възлиза на 17,70 лева.
По делото като свидетели бяха разпитани полицаите М. А. Т. и Х. А. Г..
От показанията на св. Т. се установява, че на инкриминираната дата е бил наряд
заедно с колегата си Г., когато по улица „З.“ са забелязали подсъдимия, спрели са го за
проверка на самоличността и впоследствие са пристъпили към личен обиск. При този обиск,
според свидетеля, е била открита ръчно свита цигара, различима от останалите фабрично
изработени цигари, поставени в кутия, намираща се в якето на подсъдимия. Свидетелят
сочи, че след намирането на цигарата е бил съставен протокол, уведомена е била ОДЧ, а на
място е пристигнала група от НТЛ.
Съдът констатира, че свидетелят възпроизвежда последователно и логично
обстоятелствата около проверката и обиска на подсъдимия, като посочва действията на
екипа, реда на провежданите процесуални действия и участието на поемни лица. Въпреки
това, в показанията му се забелязват известни пропуски в паметта, изразяващи се в
невъзможността му да възпроизведе точната дата и година на проверката, както и да си
спомни някои конкретни детайли. Тези пропуски съдът обяснява с изминалия значителен
период от време от момента на събитието до провеждането на съдебното заседание.
По същество, основното съдържание на показанията на свидетеля в съдебно
заседание съвпада с това, дадено на досъдебното производство, както относно мястото на
проверката, така и относно откритата цигара, поведението на подсъдимия и последвалите
действия на органите на реда. Разминаването между двете негови изявления се отнася
единствено до това, дали свидетелят е познавал подсъдимия. В съдебно заседание
свидетелят заявява, че не го познава и никога не го е виждал преди проверката, докато в
досъдебното производство посочи, че му е известен по служебна линия като лице, което
преди това е било установявано да управлява МПС след употреба на наркотични вещества.
Съдът намира, че това разминаване не компрометира достоверността на показанията
на свидетеля, но следва да бъде отчетено при оценката на тяхната доказателствена
стойност. От една страна, свидетелят очевидно е имал информация за личността на
подсъдимия от предходни служебни сведения, получени при инструктаж и предаване на
смените. От друга страна, в настоящия случай не се установява той да е имал лични
отношения с подсъдимия или да има пряк интерес от изхода на делото.
Свидетелят демонстрира сдържаност в изказа си и не прави изявления извън това,
което лично е възприели и не демонстрира враждебност или предубеденост към
подсъдимия, нито изразява оценъчни твърдения относно неговата личност, въпреки че
признава наличие на оперативна информация за него.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че показанията на свидетеля М. Т. са
вътрешно последователни по основните факти, относими към предметна на делото.
Разминаването в показанията на свидетеля относно степента му на познанство с
подсъдимия се отчита от съда като несъществено, тъй като не засяга факта на намирането и
изземването на инкриминираното вещество.
Следователно съдът кредитира показанията на свидетеля Т. като достоверни и
логически последователни.
От показанията на св. Х. Г. се установява, че процесната проверка е била извършена
през тъмната част на денонощието, в есенно-зимния период на 2024 г., в района на ж.к.
„Младост“ в гр. П.. Свидетелят сочи, че още преди проверката е имал информация за
подсъдимия като лице с предишни криминални прояви, свързани с употреба на наркотични
вещества, както и че е бил осведомен, че последният често посещава друго лице с подобна
2
характеристика, живеещо на ул. „З.“ в гр. П..
Тази предварителна информация мотивирала полицейските служители да наблюдават
поведението на подсъдимия, като свидетелят описва, че са го видели да се насочва към
въпросния адрес, където е влязъл за кратко, след което е излязъл и бил спрян за проверка.
При извършения личен обиск е била намерена ръчно свита цигара, поставена в кутия с
обикновени цигари. Свидетелят категорично заявява, че цигарата се е отличавала видимо от
останалите, не е съдържала тютюн, а е представлявала ръчно свита субстанция, реагирала
при полевия тест като синтетичен канабиноид.
Според свидетеля, след откриването на предмета на престъплението подсъдимият е
дал обяснения, че цигарата му била дадена безплатно от негов познат, като твърдял, че
веществото представлява чай за пушене, който можел свободно да бъде закупен по
интернет, поради което считал, че употребата му не е забранена. Тези изявления, по думите
на свидетеля, били направени преди пристигането на оперативно-следствената група на
място.
Съдът отчита, че изложението на свидетеля е последователно, логично и в
съществената си част кореспондира с показанията на свидетеля М. Т.. И двамата свидетели
описват еднотипни действия по проверката и обиска, откриването на ръчно свита цигара в
кутия с други цигари. Макар свидетелят Г. също да не си спомня точно датата на проверката
и някои допълнителни детайли, неговите показания съдържат конкретни, обективни и
съществени факти относно инкриминираното деяние.
Показанията на свидетеля Г. съдържат сведения относно реакцията на подсъдимия
при установяване на веществото – същият не е отрекъл държането му, а напротив, е дал
обяснение за произхода и предназначението му.
Съдът намира, че в своите показания свидетелят Г. демонстрира съхранен спомен за
основните факти, без да показва тенденциозност или предубеденост спрямо подсъдимия.
Макар да споменава, че познава подсъдимия от предходни случаи и че имал информация за
криминални прояви, от контекста на изложението му се установява, че тази информация е от
служебен характер и се основава на оперативни сведения, а не на лични отношения или пряк
интерес от изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. в тяхната цялост, тъй като те са
вътрешно непротиворечиви, логически издържани и намират потвърждение в останалия
доказателствен материал по делото.
В тази връзка настоящият състав приема, че показанията на Х. Г., в съчетание с тези
на колегата му М. Т., образуват логически завършена и взаимнодопълваща се
доказателствена картина, чрез която по несъмнен начин се установява фактът на държане на
предмета на престъплението– ръчно свита цигара, съдържаща синтетичен канабиноид.
В хода на досъдебното производство, с цел изясняване на вида, химичния състав и
свойствата на иззетото от подсъдимия вещество, е била назначена съдебна физикохимична
експертиза, възложена на вещото лице д-р С. И., експерт при ***.
Съгласно Протокол за съдебна физикохимична експертиза №25 от 28.04.2025 г.,
вещото лице е приело за изследване полиетиленов плик, съдържащ ръчно свита цигара с
кафяво-зелена растителна маса, обгоряла в единия си край, без фабричен филтър.
От направените химични анализи вещото лице е установило, че изследваната проба
съдържа активното вещество синтетичен канабиноид ***, което е включено в Списък I към
Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични.
Според заключението, нетното тегло на изследваната растителна маса е 0,59 грама.
Към експертизата е приложен и Протокол за оценка на наркотични вещества,
съгласно който стойността на веществото, изчислена по методиката на МВР, възлиза на
17,70 лева.
Съдът намира, че съдебно-физикохимичната експертиза е пълна, ясна, обоснована и
компетентна. Тя е изготвена от вещо лице с призната квалификация, въз основа на
утвърдени научни методи на изследване, подробно описани в заключението, което съдържа
данни за методологията, използваните реактиви, оборудването и приложените стандарти.
Нито в хода на досъдебното, нито в съдебното производство са били направени
възражения относно компетентността на вещото лице, достоверността на методите или
целостта на изследвания материал. Отразените в протокола за оглед и за доброволно
3
предаване действия удостоверяват, че веществото е било запазено в непокътнат вид,
запечатано с етикети и описано с баркодове, което гарантира неговата идентичност и
непрекъсната верига на съхранение до предаването му за експертно изследване.
Съдът кредитира заключението на експертизата изцяло, тъй като то кореспондира
напълно с резултатите от полевия наркотест, извършен непосредствено след откриването на
веществото, и потвърждава констатациите на свидетелите Г. и Т. относно външния вид,
количеството и характера на намерената тревиста маса.
Заключението не съдържа вътрешни противоречия или неясноти, които да налагат
допълнително изясняване, и е изготвено в съответствие с утвърдените експертни практики.
Следователно, съдът приема, че чрез експертизата по несъмнен начин е установено,
че предметът на държане от страна на подсъдимия е високорисково наркотично вещество –
синтетичен канабиноид ***, с нетно тегло 0,59 грама и пазарна стойност 17,70 лева.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Р. Р., даде подробни обяснения, които
съдът възприе и обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Подсъдимият не отрича факта на държане на инкриминираната цигара. Напротив, в
своите обяснения той потвърждава, че в деня на проверката е бил в компания, в която е
употребена въпросната цигара, след което я е взел със себе си, като е приел предложението
на присъстващите да си я прибере вкъщи.
Той изтъква, че е считал цигарата за обикновен чай за пушене, който се предлагал
свободно в интернет, и че не е имал представа, че същият съдържа забранено вещество или
че употребата му е наказуема. Подсъдимият посочва, че е действал с убеждението, че
веществото е законно.
В своите обяснения подсъдимият изразява съжаление за стореното, заявява, че е
започнал нов живот, в който се стреми да не влиза в противоречие със закона, и че осъзнава
последиците от действията си.
При анализа на горепосочените обяснени съдът отчита, че подсъдимият потвърждава
по същество фактическата обстановка, установена по делото.
Решаващият състав намира, че твърдението на подсъдимия за липса на знание
относно незаконния характер на веществото не може да бъде възприето изцяло за
достоверно, тъй като то противоречи на житейската логика и на обстоятелствата, при които е
открита цигарата. Веществото е било ръчно свито, различимо от фабричните цигари. Освен
това самият подсъдим признава, че го е употребил преди проверката, като е споделил
цигарата с други лица, което свидетелства за осъзнато поведение относно свойствата на
веществото.
В същото време съдът намира, че в обясненията му не се долавя опит за избягване на
отговорността чрез изопачаване на фактите. Подсъдимият не отрича установените факти,
което придава на неговите обяснения относителна искреност и ги прави достоверни,
доколкото те кореспондират със събраните по делото доказателства.
Като взе предвид цялостното поведение на подсъдимия в процеса – неговото
съдействие при разследването, изразеното съжаление и заявената готовност да не повтаря
извършеното, съдът отчита тези обстоятелства като израз на постфактум осъзнаване на
неправомерността на деянието. Те обаче имат значение единствено при индивидуализацията
на наказанието, но не водят до отпадане на отговорността му за извършеното престъпление
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена, с оглед
събраните по делото доказателства. Всички тези доказателства не оставят спорни моменти
в подлежащите на установяване факти, поради което съдът намира обвинението за доказано
от фактическа страна
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат
следните изводи:

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 28.08.2024г.,
около 21.30 часа, в гр. П., на ул. „***“ - в близост до кръстовището й с ул. „З.“, в нарушение
на установените със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ правила - чл. 30 от ЗКНВП, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73,
4
ал. 1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
ЗКНВП, включено в Списък I към Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - синтетичен канабиноид ** с
тегло 0.59 гр., установено с Протокол за съдебна физикохимична експертиза №25 от
28.04.2025г. на НИК - МВР, на стойност 17.70 лева, като случаят е маловажен.
От субективна страна за съставомерността на деянието се изисква виновно
поведение под формата на умисъл, т.е. деецът да съзнава всички обективни признаци на
престъпния състав и да насочва волята си към тяхното осъществяване. В конкретния случай
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е разбирал свойството
и значението на извършеното, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и
неговите последици, и е искал настъпването им.
Подсъдимият е знаел, че държи високорисково наркотично вещество, което е
забранено от закона, като е осъзнавал неговия вид и предназначение, поради което е
реализирал състава на престъплението с пълно съответствие между волевия и
интелектуалния момент на умисъла.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че макар деянието да осъществява
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, конкретните обстоятелства по случая
налагат неговото третиране като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, поради
което същото бе преквалифицирано по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Оценката за маловажност е конкретна и фактическа, като се извършва с оглед
предмета на престъплението, начина на извършване, мотивите на дееца, стойността и
количеството на предмета, както и поведението му след деянието.
Съдът изхожда от разбирането, утвърдено в практиката на ВКС, че маловажен случай
при престъпленията по чл. 354а НК е налице, когато държането е за лична употреба, в малко
количество, без търговски намерения и с минимално засягане на обществения интерес.
В конкретния случай се установи по безспорен начин, че подсъдимият Р. Р. на
28.08.2024 г., около 21.30 ч., в гр. П., е държал 0.59 грама синтетичен канабиноид ***,
включен в Списък I към Приложение №1 към Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, без да притежава надлежно разрешително.
Веществото е на обща стойност 17,70 лева, няма доказателства подсъдимият да го е
държал с цел продажба или предоставяне на други лица. Напротив – веществото е било
държано за лична употреба, а това се установява както от неговите обяснения, така и от
показанията на свидетелите, които сочат, че при проверката подсъдимият е съдействал
изцяло на органите на реда и доброволно е предал цигарата, без опит да я укрие или
унищожи.
При своята преценка съдът отчете и личността на подсъдимия. Вярно е че той е с
предходна осъдителна присъда, но от друга страна проявява критичност към собственото си
поведение, изразява съжаление и съдейства за установяване на обективната истина по
делото.
Фактът, че деянието е извършено в изпитателен срок, не изключва възможността за
определяне на случая като маловажен, а следва се отчита като утежняващо вината
обстоятелство, което влияе върху размера на наказанието.
Подсъдимият е съдействал доброволно, не е възпрепятствал проверката, предал е
веществото сам, не е оказвал съпротива, и е признал фактите още в досъдебната фаза. Това
негово поведение ограничава обществената опасност на дееца, тъй като показва готовност за
сътрудничество и осъзнаване на извършеното.
В случая общественият интерес от наказателно преследване при подобни деяния е
ограничен, тъй като целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с
прилагане на по-леко възпитателно въздействие, каквото е предвидено в хипотезата на чл.
354а, ал. 5 НК.
Ето защо съдът призна подсъдимия за виновен по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК,
като го оправда по основния състав на престъплението.
5
По вида и размера на наказанията:
За инкриминираното деяние по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 от НК, законът
предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът се ръководи от принципите на чл. 54
НК, като съобрази степента на обществена опасност на деянието, личността на дееца,
мотивите за извършването му и всички обстоятелства, имащи значение за наказателната му
отговорност.
В хода на процеса подсъдимият показа искрено съжаление и осъзнаване на
противоправността на поведението си. Той не е възпрепятствал разследването, нито е
отричал фактите, поради което съдът приема, че неговото процесуално поведение е било
изцяло коректно и съдействащо за разкриване на обективната истина. Всички тези факти
сочат на ниска степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Съдът взе предвид и предходното осъждане на подсъдимия, по което той не е бил
реабилитиран към момента на извършване на настоящото деяние. Това обстоятелство
безспорно има отегчаващ отговорността характер, доколкото сочи, че предходното
наказание не е изпълнило напълно своя възпитателен ефект.
При съпоставяне на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът
достигна до извод, че преобладават смекчаващите, които значително намаляват
необходимостта от налагане на по-тежка санкция. Сред тях са малкото количество и ниската
стойност на наркотичното вещество, доброволното предаване на цигарата, пълното
съдействие за разкриване на обективната истина, както и изразеното съжаление и критично
отношение към извършеното.
Съобразявайки баланса между тези обстоятелства, прилагайки чл. 54 НК, съдът
определи на подсъдимия Р. Р. наказание „глоба“ в размер на 500 лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П..
Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо, съразмерно на
извършеното, напълно достатъчно, за да постигне целите на генералната и специалната
превенция и то ще въздейства възпитателно върху подсъдимия и ще го мотивира да се
въздържа от подобни прояви в бъдеще.
По веществените доказателства:
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ и чл. 354а, ал. 6 от НК, съдът отне в полза на
държавата вещественото доказателство по делото, а именно - полиетиленов плик, съдържащ
опаковки от изследвани ВД - наркотици /суха растителна маса, свита на цигара с наличие на
синтетичен канабиноид ** в прозрачен полиетиленов плик, облепен с етикет с надпис „**“ и
баркод, и етикет с надпис „** Пакет №***“ и баркод, и запечатан с картонен лист в горната
му част с обозначение на едната страна „Опаковки към Протокол №25НАР-253“ и три броя
черни силиконови отпечатъци от печати с надпис „НИК - Наркотици - МВР“ от другата
страна, като постанови същото да бъде унищожено по съответния ред.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия *** да заплати в полза
на ОДМВР – Т. сумата от 130.27 лв., представляваща разноски по досъдебното
производство.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни