Протокол по ВНОХД №823/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 785
Дата: 10 декември 2025 г. (в сила от 10 декември 2025 г.)
Съдия: Красимир Стефанов Комсалов
Дело: 20255200600823
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 785
гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Ст. Комсалов
Членове:Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
и прокурора Т. Т. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255200600823 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим А. К. Й. – се явява лично и с адв. К. С. –
редовно упълномощен от преди.
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор Г..
С решение на ВСС е избран за Административен ръководител –
Председател на Окръжен съд – Пазарджик съдия Красимир Комсалов. На
17.11.2025г. съдия Красимир Комсалов встъпи в длъжност и съгласно чл. 86
ал.1 т. 8 от ЗСВ председателят на Окръжния съд – Пазарджик председателства
съдебните състави по всички отделения в този смисъл делото следва да
продължи в същия съдебен състав, като председател на същия бъде съдия
Красимир Комсалов, а не съдия Ирина Джунева.
Съдебният състав на съда е следния:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА


1
Становище на страните по хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: - Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът ДОКЛАДВА:
По делото е постъпило писмо от ИД Директор на ОД на МВР –
Пазарджик, с което уведомява съда, че Димо Йончев не е служител и не е
работил в ОД на МВР-Пазарджик.
Изискана е справка от НАП, от която е видно, че Димо Йончев е ел.
монтьор.
АДВ. С.: - Представям заверено копие от характеристична справка на А.
К. от МГ „Константин Величков“.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се приемат.
АДВ С.: - Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА, като доказателство по делото характеристика по отношение
на А. К. Й. от МГ „Константин Величков“, както и Справка от Окръжен съд –
Пазарджик за трудови договори.
АДВ. С.: - Не държим за установяване къде точно работи Димо Йончев.
Не желаем да се издирва къде е местоработата на Димо Йончев. Нямам други
искания.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се приключи делото
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: - Считам, че не е налице едностранчиво кредитиране от
първоинстанционния съд на обвинителните доказателства, както се твърди в
жалбата. Същият е проверил и анализирал подборно и оправдателните
доказателства. Не е налице и твърдяното изменяне на смисъла и значението на
доказателствените факти, които уличават подсъдимият в извършване на
престъплението. Съдът е обсъдил всички доказателства, изложил е подробни
мотиви за приемането на едни и отхвърлянето на други. Формирал е
вътрешното си убеждение при обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, като в крайна сметка е спазил принципа за
разкриване обективната истина по чл.12 от НПК и не е налице нарушение на
процесуалния закон. Правило е дал кредит на доверие на показанията на
пострадалия Георги Йончев относно релевантните за казуса обстоятелства -
кое лице е нанесло удара, причинило съставомерния резултат, начина по който
е сторено това. Тези показания са в синхрон с най-безпристрастния източник
на доказателства -заключенията на изготвените СМЕ и приложените
приобщени писмените доказателства. Показанията на пострадалия
кореспондират с показанията на свидетелите: П., Б., Б. и К.. Показанията на
пострадалия са еднозначни и непротиворечиви още непосредствено след
настъпване на престъплението-в разпита си пред разследващия орган, та до
края на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Експертите са
категоричните не е възможно зъбът на пострадалия да бъде счупен след
падането му на терена, защото не е налице увреждане от него по задната и
тилна повърхност на главата. Коментирани са и показанията на свидетелите
относно наличието на немалко кръв по панталона на единият от нападателите
– това е свид.Б., което означавало, че за да има такова кървене, травмата,
предизвикала кървенето следвало да бъде получена преди падането и е в
резултат на нанесения от подсъдимия удар в устата на пострадалия,
предизвикала счупването на 21 зъб. Не е нарушен материалния закон.
Установените релевантни факти обвързват подсъдимия с извършено
престъпление по чл.129 ал.1 от НК. Отчупената част на коронката била с
дължина 8.5 мм.,а останалата 2.5 мм. Счупването до нивото на венеца на
първия горен ляв резец при наличие на антагонист, водещо до бездействието
му, е именно „Избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говореното по смисъла на чл.129 НК". На следващо място считам, че не е
3
налице явна несправедливост на наказанието. Съдът го е определил и
индивидуализирал правилно при прилагане разпоредбите на чл.54 НК, като е
отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е
определил наказанието при баланс между двете. По горните доводи считам, че
наказанието е правилно индивидуализирано за постигане на целите по чл. 36
не само в генералната превенция предвид недотам добрите характеристични
данни и спецификата на извършеното от страна на подсъдимия и с оглед
генералната превенция отново при тези зачистили напоследък случаи на
безпричинно насилие от страна на младежи към младежи водещи до
причиняване на съставомерни телесни повреди. В горния смисъл считам
решението за правилно, поради което считам, че следва да бъде потвърдено.
АДВ. С.: - Поддържам жалбата, като поддържам и допълнителните
съображения в допълнителната въззивна жалба. По същество съм дал
възможност на съда за всички процесуални възможности, както искам на
първо място да бъде оправдан, да бъде отменена първоинстанционната
присъда, така и евентуално да приеме съдът, че има съществени процесуални
нарушения, и да бъде отменена присъдата, и да бъде върната. Като тук
основното съображение е, че съдът отказа да прочете показанията на
пострадалото момче, което на същата дата на 9.12.2024г. свидетелства, че не
знае кой го е ударил. Три дни след това съдът отмени, поради допуснати от
него съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че тъй като
делото се гледа при закрити врати, пострадалия е имал адвокат Л. и
неправилно го е конституирал, като адвокат без да има предявен граждански и
частен обвинител. Делото продължи отново, като го конституира да участва,
като гражданин и адв. Л. продължи да участва, като гражданин макар, че
делото беше при закрити врати. В този случай вече това момче си спомни
след 40 дни, че именно подсъдимият му е избил зъб. Всички други обяснения
бяха прочетени без мое съгласие и съдът постанови своята присъда само на
тази база на четените на ДП обяснения без да дава вяра на дадените в съдебно
заседание, защото тогава се явявахме пред съда. Всички свидетели бяха
уклончиви и в тази връзка именно поисках, тъй като имаше съмнение, че
делото е върнато много тенденциозно. И тогава и сега моята защитна теза е, че
след като е имало сговор, както съдът приема на първа страница от мотивите,
че момичето, плюс бившия приятел и двамата побойници са се сговорили на
другия ден да го извикат и да го заставят там в Инстаграм да публикуват
4
някакви снимки и да се откаже от тома момиче. Моят подзащитен
категорично приема, че не ги познава и че се е оказва случайно там и въпреки
всичко по ал. 4 прочетени показания съдът постанови своята осъдителна
присъда. Тук проблемите са три. Първо е материалния закон. Твърдях пред
съда и пред вас, и в жалбата, че не е налице средна телесна повреда. Цитирал
съм цялата практика от 45 години назад, като започнем от Постановление на
Пленума - 3 от 1979 т. 11, която принципно казва, кога има средна телесна
повреда при избит зъб. Трябва да бъде избит до основата на венеца. В случая
още първото медицинско заключение е, че първият зъб е избит 1/3. Отзад е 2,7,
отпред е 3,3 мм. При повторната експертиза се установи, че този зъб, който
сега е направен изкуствения и облечения е с 2 мм. по-дълъг, не е 9, а 11 мм.,
като цялото обвинение се стремеше да избяга именно от едната практика, че
когато е избит 1/3 от зъба не е налице средна телесна повреда, тъй като не е
налице правния критерии за затрудняване на дъвченето и говоренето. Съдът
прие, че има средна телесна повреда. Тук проблема е, че прокурорът не поиска
в случай, че има частен характер съдът да се произнесе. В жалбата съм описал
цялата практика. Сбъркал съм в жалбата - Общо събрание наказателна колеги
решението е 2/88, а не 288, това исках да отбележа. Там съдът приема, че
когато е счупен половината зъб не е налице средна телесна повреда. А
последното решение от 2016 г. там съдът развива тезата, че няма сходство
между медицински и правен критерии. Приема, че всяко едно счупване от
естетическа и физиологическа гледна точка затруднява дъвченето и
говоренето, но за да е налице правния критерии и да е налице средна телесна
повреда зъбът трябва да бъде първо здрав, но счупването трябва да бъде до
нивото на венеца, каквото в случая е безспорно. След като нямаше искане от
прокуратурата моята теза беше, че съдът следваше да прекрати делото, тъй
като се касае за престъпление от частен характер, а не от общ характер.
Никакви мотиви от съда. Вторият проблем е процесуалния въпрос - може ли
съдът да прочете показанията на пострадалото лице. Чисто житейски и правно
проблемът излезе от това, че в разпоредителното заседание имаше много
време и съдът реши да почне от изслушване на пострадалия и обвиняемия. И
тъй като обвиняемия отказа да дава обяснения, започнахме да разпитваме
пострадалото лице и той не беше подготвен. И тогава заяви най-
чистосърдечно, че не знае кой му е избил зъба на 9.12.2024г. 40 дни след като
съдът прие, че има съществени процесуални нарушения и започна отново
5
разглеждане на делото момчето вече си спомни и каза, че именно
подсъдимият му е избил зъба. Съдът отказа на моето искане да прочетем и
констатираме противоречия. Това е първият проблем и за това е искането ми
да бъде отменено и върнато за отстраняване на това процесуално нарушение.
Вторият проблем е, че като механизъм на извършване е много житейски
нелогично. В обвинението още в ДП имаше няколко тези, които бяха
прокарвани и може би 4-5 пъти ни предявяваха разследването, при което аз
правех нови искания и се стигна до още две нови медицински експертизи. На
първо място механизмът е много нетипичен, обвинението е, че след първото
сбиване пострадалото лице се е отскубнало и е започнало да бяха. Тъй като
подсъдимият е по-пъргав го е стигнал и го е бутнал да падне и другите вече
докато е на земята са го били. Обвинителната теза е, че той докато е бягал, в
гръб, с много силен удар, с дясната ръка, от дясната страна му е избил зъба.
При такова тичане, като механизъм това е много малко вероятно. Д-р Пеев е
категоричен, че зъбът не е счупен при падането т.е. той като го е блъснал не е
счупен зъбът тогава. Зъбът е счупен или докато е бил прав докато е тичал или
докато е бил паднал свил се е и са го били други двама, ритали са го.
Обвинението разпита тези, които са участвали и тогава се прокрадва тезата, че
той го е ударил с часовник, който бил на дясната ръка. Установи се, че никога
в живота си моят подзащитен не е носил часовник. Напротив този, който е
снимал той има часовник и боксове и т.н. Като механизъм не е описано как
точно е станало. Но допълнителните две експертизи със зъболекар ортодонт и
д-р Митев приеха, че увреждането е станало в право съС.ие. Именно по този
механизъм, а не по другия механизъм. Пострадалото лице независимо от
разпитите винаги твърди в своите обяснения, че като е бил легнал си е пазил
лицето и всички удари са попадали в ръцете и тила му. Вещите лица на този
въпрос отговориха, че хващат вяра основно на пострадалото лице, че именно
той с прав удар му е избит зъбът, в гръб и на второ място като механизъм не
може да се получи легнал, тъй като ако са го удряли, тя главата му е щяла да
отскача и да има травми по тила. Въпросът, след като самият пострадал казва,
че с ритници са го удряли по главата той заяви тогава вторият вариант е да не
е описано това в заключението. Единият вариант тези увреждания по ръцете и
врата, а вторият вариант е, че той бил много млад и му била много еластична
кожата и за това нямало такива увреждания. И на трето място, защото като го
ударил прав слюнката се отделяла и по този начин единият, който е бил с бял
6
панталон бил целият в кръв и панталона ми и ръцете му, тъй като имало много
време. Всъщност става въпрос за 2 -3 секунди. Колко слюнка ще се отдели, за
да бъде това. Напротив механизмът е точно от силните удари е хвърчала
кръвт. Като правна квалификация след като пострадалото лице не знае, кой го
му е счупил зъбът, след като съдът приема на първа страница, че има
предварителен сговор от тези четиримата, би трябвало те да отговарят изцяло
за увреждането, без значение, кой го е причинил. Такава е практиката. Това
нещо е най-лесния вариант, защото всички свидетели заявиха, че той е
външен. Дали са им един ден да се уговорят. Чуло се е, че той подлежи на
изключване и за това се прехвърля на него вината. Подсъдимият е сам и само
неговите обяснения. Това беше единственото, с което можехме първоначално
да противопоставим. Неговите обяснения обаче са от категория на пряко
оправдателно средство и съдът неправилно не ги е кредитирал, както не е
кредитирал и другите показания на неговия приятел, който единствен го
познава, защото били заинтересовани. А другите, които си промениха
показанията пред съда тях ги кредитират, защото като ги прочел на първа
инстанция били казали съвсем други неща. И по този начин съдът постанови
според мен необоснована осъдителна присъда. На трето място има две
експертизи психологически експертизи. Вещото лице е категорично, че се
касае за лекомисленост и увлечение. Съдът на предпоследната страница
приема, че и некредитира тези показания, защото първо вещото лице се било
позовало на едно ТР № 6/1975 г. ,което според съда беше неправилно. На
второ място, след като той учи в Математическа гимназия и има развит
интелект и възможности значи не било лекомислие, не е увлечение защото той
участвал в предварителния сговор, което е коренно обратно на това, което
съдът приема на първа страница, че той не е участвал в предварителния
сговор, защото той не ги познава и по този начин не прие и чл. 61. Като цяло
при смекчаващи вината обстоятелства постанови 10 месеца лишаване от
свобода при редукция 8. Това беше необосновано тежка присъда. Тъй като от
днешната характеристика се установи, че моят подзащитен е ученик в 12 клас
и неговото бъдеще ще завърши с влязла в сила осъдителна присъда. За да не
ви отегчавам повече ще завърша с много житейски правило на въпроса -
Какво ще прави? Той ми отговори - „До вчера матура и бал, от утре арматура
и кал“. Горе - долу това го чака при тази присъда. Най-вече, че той не е автор и
не е налице средна телесна повреда и на трето място, че присъдата е
7
необоснована. Предоставям на съда да прецени, кое е най-правилно. Вината
трябва да носят тези, които са го подмамили, наговориха се и натопиха това
момче за нещо, което не е направил.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. А. К. Й.: Желая да бъда
оправдан, защото не съм аз виновен за това нещо.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. А. К. Й. : - Не съм го
извършил.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.03 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8