Решение по дело №159/2023 на Административен съд - Кърджали

 

Производството е по реда на чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Кърджали, чрез пълномощник, срещу Решение № 210/03.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 506/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № КЖ-3/19.05.2023 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. Т. Д. М. от [населено място], е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за извършено на 24.11.2022 г. нарушение на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и съдът е предупредил арх. Т. Д. М., че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Изложени са съображения, че с АУАН № К-1/05.01.2023 г. и НП № КЖ-3/19.05.2023 г. била ангажирана административно наказателна отговорност на арх. Т. Д. М. затова, че във функциите си на заместващ главния архитект на община Кърджали, съгласно Заповед №1148/26.08.2022 г. на кмета на община Кърджали, уведомил РДНСК - Кърджали за издадено Разрешение за строеж № 193 от 16.11.2022 г., касаещо: „Жилищна сграда и масивна ограда, находящи се в [ПИ] по КККР на [населено място]“, с уведомително писмо с изх. № 24-00-1603/24.11.2022 г., заведено в РДНСК - Кърджали с вх. № РС-Кж-585-01-052/28.11.2022 г., след изтичане на 7-дневния срок от издаването му, в нарушение на изискванията на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.

Сочи, че първоинстанционният съд законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото приел, че установеното с акта деяние безспорно съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, но изводите му, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан нарушителят, следвало да се квалифицира като маловажен случай, били изцяло погрешни. В тази връзка счита, че безспорно било налице закъснение на уведомяването на РДНСК - Кърджали за издаденото разрешение за строеж, като нарушението било извършено на формално основание. Ирелевантно се явявало обстоятелството, че лицето е изпълнявало две длъжности едновременно. Без значение било и това, че към датата на изтичане на срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ - 23.11.2022 г., нарушителят е отсъствал, тъй като е ползвал разрешен отпуск. Отсъствието му от работа било по негова собствена воля, а не по независими от него обективни причини. Същият е следвало да съобрази, че в периода на неговото отсъствие от работа ще изтече срокът за уведомяване за издаденото разрешение за строеж. Освен това, в периода за уведомяване, заместващият главния архитект е бил на работа три работни дни, в които е могъл да извърши уведомяването. Главният архитект на общината изпълнявал възложени задължения по ЗУТ в качеството му на длъжностно лице и носел административнонаказателна отговорност по реда на чл. 232 от ЗУТ. В § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН била дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай, от анализа на която норма се налагал изводът, че длъжностно лице не можело да бъде субект на нарушение, представляващо маловажен случай.

Искането е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпила молба за даване ход на делото, изявление, че поддържа касационната жалба, искане за присъждане на юрисконсултско възнагржедние и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – Д. Д. М., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира деловодни разноски и представя писмена защита.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а. н. д. № 506/2023 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е отменил Наказателно постановление № КЖ-3/19.05.2023 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. Т. Д. М. от [населено място], е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за извършено, на 24.11.2022 г., нарушение на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и е предупредил арх. Т. Д. М., че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със същото решение е присъдил деловодни разноски в полза на лицето.

Районният съд е приел, че на 16.11.2022 г. Т. Д. М., заместващ главния архитект на Община Кърджали, е издал Разрешение за строеж № 193/16.11.2022 г. В предвидения от закона 7-дневен срок, т.е. до 23.11.2022 г., той не е уведомил РДНСК-Кърджали за така издаденото разрешение за строеж и не е изпратил копие от същото. Посочил е, че жалбоподателят е направил това с писмо изх. № 24-00-1603/24.11.2022 г., изпратено по пощата на 25.11.2022 г., което обосновавало извода, че не е спазил законовия срок и е осъществил вмененото му административно нарушение, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.

РС – Кърджали е приел, че процесното нарушение следва да се квалифицира като „маловажен случай“. В решението се съдържат мотиви, че се касае за закъснение от един ден, тъй като уведомителното писмо до РДНСК - Кърджали е изведено с изходящ номер и подписано от жалбоподателя на 24.11.2022 г. Отчел е и обстоятелството, че Т. Д. М. към процесния период е бил определен да замества главния архитект на община Кърджали, като наред с това е изпълнявал и длъжността на която е титуляр, т.е. той е изпълнявал служебни задължения на две длъжности. Посочил е и това, че към датата на изтичане на срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ на 23.11.2022 г., жалбоподателят е отсъствал, тъй като е ползвал разрешен отпуск. Нарушението се явявало първо за жалбоподателя, т.е. не се установявало преди инкриминираната дата да е наказван с влязъл в сила акт за подобно деяние. Преценил е, че всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Посочил е, че наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление.

Предвид изложеното, и тъй като процесният случай се явявал маловажен, е отменил атакуваното наказателно постановление, като на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви като не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Настоящият съдебен състав намира преценката на районния съд за наличието на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН по отношение на конкретния случай, за обоснована и съответна на доказателствата по делото.

В тази връзка следва да се отбележи, че преценката за наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, във връзка с §1, т.4 от ДР на ЗАНН включва анализ на относимите към тежестта на административното деяние обстоятелства - времеви и пространствени измерения, механизма, при който е реализирано нарушението, съответните характерни признаци на предмета на нарушението, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите на извършителя, както и данни за личността на дееца. „Маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН ще е налице, когато извършеното деяние, преценено при съвкупен анализ на горепосочените релевантни факти, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Във връзка с горното, касационната инстанция намира за правилна преценката на районния съд, че е налице деяние, което макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, то обществената опасност на същото е явно незначителна. Вмененото на Т. Д. нарушение на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ касае неспазване на въведения в нормата 7-дневен срок за уведомяване на РДНСК за издаденото Разрешение за строеж № 194 от 16.11.2022 г. В случая, както правилно е преценил районния съд, се касае за закъснение от 1 ден, което е крайно незначително. Липсват доказателства за извършени други нарушения на ЗУТ от страна на жалбоподателя, още по малко такива, свързани със задължението за уведомяване на РДНСК.

Настоящият касационен състав не споделя доводите в касационната жалба, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима по отношение на нарушения, допуснати от длъжностни лица, тъй като в административнонаказателните разпоредби на ЗУТ не съществува забрана при нарушение на нормативно установено задължение от длъжностно лице, това нарушение да не може да се прецени като маловажен случа. Подобно ограничение не се съдържа и в разпоредбата на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

В конкретния случай липсват и настъпили каквито и да са вредни последици от процесното нарушение. Всичко това, взето в съвкупност с данните за извършителя, касае се просрочване на срока за уведомяване с 1 ден, фактът, че през относимия времеви период жалбоподателят е изпълнявал две длъжности в Общината, обосновава извода за наличието на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Предвид това, като е отменил наказателното постановление поради наличие на маловажен случай на административно нарушение и като е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, районният съд е действал законосъобразно и в съответствие с чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно, съответно – постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е Решение № 294/08.11.2024 г. по к.а.н.д. № 158/ 2023 г. на АС – Кърджали.

С оглед изхода на делото и своевременното искане за присъждане на деловодни разноски от пълномощника на ответника по касация, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ДНСК – София да заплати на Т. Д. М. от [населено място], разноски за производството пред касационния съд в размер на 400 лв., представляващи заплатено възнаграждение за адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.02.2023 г. Така заплатеното от лицето възнаграждение е в минималния предвиден размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд.

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 210/ 03.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 506/ 2023 г. на PC – Кърджали.

Осъжда Дирекция за национален строителен контрол гр.София, да заплати на Т. Д. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], деловодни разноски в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.