№ 165
гр. Харманли, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20255630200464 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от И. А. И., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. „.... чрез
адв.Т.Д., против Наказателно постановление №25-0271-000598 от 25.06.2025 година на
Началник група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че са
налице допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на
материалния закон. Заявява, че не било налице съответствие между описанието на
нарушението и правната квалификация. Неправилно било квалифицирано
нарушението при неизяснена фактическа обстановка. Също така нарушен бил и
принципът “non bis in idem”, предвид влязлото в сила постановление на РП за
прекратяване на наказателното производство.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно или алтернативно за изменянето му чрез налагане на минимална по размер
санкция. Претендира разноските по делото – адвокатски хонорар по чл.38 ал.1, т.2 от
ЗАдв.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата
и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.
Административнонаказващият орган /АНО/ Началник група в ОД на МВР-
Хасково, РУ-Харманли, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура –Хасково, ТО- Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
1
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 21.04.2025г., в 14.00 часа, в гр.Симеоновград, на ул. „Цар Освободител“,
като собственик на МПС допуснал управлението на двуместен електрически мотопед
марка Yolin с номер на рама RAGX20001NA002080 на непълнолетния си син А. И.в А.,
ЕГН:**********, което не било регистрирано по надлежния ред.
С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 3756619 от 21.04.2025г. за
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП – „управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред“. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като
актът е подписан без възражения.
С Постановление от 02.06.2025г. на РП-Хасково, ТО-Харманли, на основание
чл.24 ал1, т.1 от НПК, е отказано да се образува ДП за престъпление от общ характер и
е прекратена пр.преписка. Постановено е материалите по преписката да се изпратят на
Началника на РУ-Харманли по компетентност за реализиране на административно-
наказателната отговорност.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в
ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №25-0271-000598 от
25.06.2025 година е приел за доказана гореописаната фактическа обстановка и
констатираното нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл.140 ал.1
от ЗДвП - „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“. Предвид това
и на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание
Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки. В НП е посочено, че е
съставено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН.
Приложена по делото е и справка за нарушител/водач.
Гореописаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните
по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - АУАН №
3756619 от 21.04.2025г., Постановление от 02.06.2025г. на РП-Хасково, ТО-Харманли.
Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.
К. и С. Т. - служители на РУ-Харманли, които заявиха, че при извършената от
полицейските служители проверка било установено, че процесното индивидуално
електрическо пътно превозно средство не било регистрирано по надлежния ред, било
без регистрационни табели и било управлявано от малолетно лице.С оглед на това
АУАН бил съставен на родителя на детето за нарушение по чл.140 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
2
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
което не се и оспорва по делото.
Съдът счита, че са налице редица основания за отмяна на обжалваното НП. На
първо място жалбоподателят е наказан на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП за нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Същевременно с това и в АУАН, и в НП жалбоподателят е посочен, че
е санкциониран в качеството си на собственик на МПС, който е допуснал
управлението на двуместен електрически мотопед от непълнолетния си син А.А.. Така
посоченото описание на нарушението е неясно и неточно и от същото не става ясно в
какво точно качество е санкциониран жалбоподателят - като собственик на МПС,
нерегистрирано по надлежния ред, допуснал управлението му от непълнолетното му
дете, или като водач на нерегистрирано по надлежния ред МПС, управлявал същото.
Това безспорно накърнява правото на защита на жалбоподателя, за който не става ясно
за какво точно нарушение е санкциониран, което несъмнено води до невъзможност да
организира надлежно защитата си и съответно съставлява основание за отмяна на НП
на това основание. АУАН и НП следва да съдържат ясно и точно описание на самото
нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено същото, като това
описание следва да съответства и на сочената за нарушена правна норма съгласно
чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Тук тези изисквания не са спазени,
предвид така изложените съображения досежно неяснотата на административно-
наказателното обвинение.
Тук също следва да се отбележи, че по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН
административнонаказателна отговорност носят пълнолетните лица, които са
извършили административно нарушение. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба
отговорност носят и непълнолетните, навършили 16 години, когато са могли да
разбират свойството и значението на нарушението. По отношение на малолетните
лица (лица под 14 години) и непълнолетни, на възраст от 14г. до 16г.
административнонаказателната отговорност се реализира по реда на чл. 26, ал. 3 от
ЗАНН, който предвижда, че за нарушенията, извършени от тях, отговарят техните
родители или лица, които ги заместват, само ако съзнателно са допуснали
извършването им.
В случая нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в
наказателното постановление са изложени фактически данни или обстоятелства, които
да установяват елементите на „съзнателно допускане“ по смисъла на чл. 26, ал. 3 от
3
ЗАНН. За да бъде обосновано наличието на „съзнателно допускане“ на извършване на
административно нарушение от непълнолетно лице до 16г., следва да бъдат изложени
конкретни факти, които указват знание на родителя и волята му да допусне или да не
предотврати административното нарушение. Липсата на подобни данни представлява
съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на
жалбоподателя. Освен това възможността за съдебен контрол предполага детайлно и
пълно описание на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Описанието на нарушението и правната му квалификация не могат да се предполагат,
а следва да се основават на конкретни твърдения, които да позволят индивидуализация
на отговорността. Съответно непълнотата на фактите не само накърнява правото на
защита на жалбоподателя, но и препятства извършването на съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт, поради което представлява основание за
отмяна на наказателното постановление.
Отделно от това, при налагане на санкция на родител за нарушение, извършено
от непълнолетно лице до 16г., административнонаказващият орган е длъжен да посочи
изрично правната норма на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН в наказателното постановление. Тази
разпоредба има специален характер и представлява основание за реализиране на
административнонаказателната отговорност на родителите. В случая обаче в
обжалваното наказателно постановление липсва позоваване на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН,
което е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Независимо от всичко изложено до тук, нарушението се явява и недоказано по
следните съображения. В конкретния случай водачът на индивидуалното електрическо
превозно средство – А.А. се сочи, че е бил на 14 години към датата на нарушението и
че е син на жалбоподателя. Следователно при установяване на административно
нарушение, извършено от непълнолетно лице на възраст до 16г.,
административнонаказващият орган следва да докаже наличието на „съзнателно“
допускане на това нарушение от страна на родителя.
Постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за
тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се произнася в
насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при
отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от
малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно
запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока,
че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение
от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и
настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и
непредпазлИ.стта. Това означава, че за ангажиране на отговорността на родителя е
4
необходимо да са налице доказателства, от които да се направи извод, че последният е
знаел за извършването на нарушението и въпреки това умишлено е допуснал то да
бъде осъществено. В случая липсват данни, които да установяват наличието на умисъл
у жалбоподателя. По делото няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е
знаел за поведението на непълнолетния си син, нито че е бил наясно с
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не са ангажирани
доказателства относно знанието или волята на родителя да допусне нарушението.
Липсата на подобни доказателства води до извод за недоказаност на субективната
страна на нарушението и също е основание за отмяна на атакуваното НП.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на
основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр. ал.1 от ЗАдв и чл.18, вр. чл.7 ал.2, т.1 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва в тежест на
АНО да се присъди в полза на пълномощника адв.Т.Д. дължимото й се адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0271-000598 от 25.06.2025 година
на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на И. А. И.,
ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. „.... за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца,
както и отнемане на 10 точки по реда на Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2, вр.
ал.1 от ЗА, да заплати на адвокат Т. П. Д., АК-Хасково, с адрес гр.Харманли, пл.
„Възраждане“ №13 адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5