Решение по дело №1782/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна против Решение № 151/23.12.2022г., постановено по НАХД № 336/2022г. по описа на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000486/30.06.2022г. В касационната жалба се поддържа, че решението на ДРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; изразява несъгласие с извода на съда, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. Поради изложените съборажения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът не изпраща представител.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Моли съда да се произнесе по адвокатското възнаграждение при условията на чл.63д ал.2 от ЗАНН.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си оспорва жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С обжалваното Наказателно постановление № 23-0000486/30.06.2022г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна на Б.П.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр.

За да отмени наказателното постановление, ДРС е направил извод, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че разглеждайки конкретния случая в цялост намира, че са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като е изложил подробни мотиви в тази насока.

Така постановеното решение е правилно.

Районният съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон. Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени от ДРС. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Настоящата инстанция напълно споделя извода, на въззивният съд, че е налице хипотезата на чл.93 т.9 от НК, тъй като не са настъпили вреди и вредни последици, налице са смекчаващи обстоятелства.

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на адв. М.Т.Х., с личен номер на адвокат ********** следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500лв., съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Варненският административен съд, на основание чл.222, ал.1 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151/23.12.2022г., постановено по НАХД № 336/2022г. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА РД АА – Варна да заплати на адв. М.Т.Х., с личен номер на адвокат ********** сумата от 500лв. / петстотин/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: