Р Е Ш Е Н И Е
№3279/20.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание,
проведено на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20638 по описа на Варненски районен
съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба вх. № 93807/ 16.12.2019 год. от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***- 6 срещу Д.П.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което
да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2000.00 лв., представляваща част от претенция,
цялата в размер на 4215.71 лв.
– главница по договор за потребителски
кредит от 03.10.2007 год., ведно със
законната лихва върху търсената сума, считано от датата
да депозиране на заявлението
– 14.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 12882 по описа
на Районен съд – Варна за
2019 г. е издадена Заповед
№ 6358/ 16.08.2019 год. за изпълнение на парично задължение.
В исковата молба се излага, че на 03.10.2007 год. между „С.“ ЕАД и Д.П.Н. е сключен
договор за потребителски кредит, в изпълнение на задълженията по който на ответника е отпусната сумата от 10 000 лв.
Уговорен е срок за издължаване от 84 месеца, при месечна вноска от
152.69 лв. Между страните е постигнато съгласие за заплащане на договорна лихва от
7.4 %, а ГПР е определен на 14.67 %. Датата на падежа
за връщане на предоставената
сума и възнаградителна лихва е 03.10.2014 год.
Твърди се още, че
28.09.2012 год. между кредитора и ищеца е сключен договор за цесия от
28.09.2012 год., по силата
на който процесното вземане
е процесното вземане е прехвърлено
на „Е.М.“ ЕООД. За това прехвърляне
длъжникът е уведомен на
09.12.2013 год. На 20.12.2013 год. между
страните е подписано споразумение,
съдържащо признание от страна на длъжника
за просрочието на задълженията
по договора за кредит. Уговорено е и връщане на дълга на 59 равни месечни вноски, по 200 лв.,
всяка, като крайната дата
за погасяване е 30.11.2018 год.
Ответникът – Д.П.Н., не депозира писмен отговор, в
срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът в съдебно
заседание признава процесното вземане,
както и че същото е предмет
на главницата по споразумение
от 05.06.2020 г., сключено между страните.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи
твърдения, на които основава претенцията си, а именно: съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за
цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата
сума; валидно и съществуващо между цедента и ответника
правоотношение по силата на договор за паричен заем и изправността на първия по
същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума; факта и момента на
уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест
фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна; размера на претенцията.
Съдът, след като взе
предвид направеното от ответника с отговора признание на иска, намира следното:
В случая е налице изрично
заявено от ответника по делото признание на иска, както и отправено
от ищеца искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска.
Не е налице и
някоя от ограничителните хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения
се налага изводът, че са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно
направеното признание, поради
което и предявения иск следва да бъде уважен, като бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2000.00 лв., представляваща част от претенция,
цялата в размер на 4215.71 лв.
– главница по договор за потребителски
кредит от 03.10.2007 год., ведно със
законната лихва върху търсената сума, считано от датата
да депозиране на заявлението
– 14.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 12882 по описа
на Районен съд – Варна за
2019 г. е издадена Заповед
№ 6358/ 16.08.2019 год. за изпълнение на парично задължение.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 8 ГПК и по арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса, в размер на 40.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски за
заплатена държавна такса, в размер на 40.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***- *, сумата от 2000.00
(две хиляди) лева, представляваща
част от претенция, цялата в
размер на 4215.71 лв. – главница
по договор за потребителски кредит от 03.10.2007 г., ведно със законната
лихва върху търсената сума,
считано от датата да депозиране
на заявлението – 14.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението,
за което вземане по ч. гр.
д. № 12882 по описа на Районен
съд – Варна за 2019 год. е
издадена Заповед № 6358/
16.08.2019 год. за изпълнение на парично
задължениена основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***- *, сумата от 40.00 лв. (четиридесет) лева, представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 12882/2019 год. по описа на Варненски
районен съд, 31 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***- *, сумата от 40.00
(четиридесет) лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: