Решение по дело №972/2024 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10179

Пловдив, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IX Състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:	НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20247180700972 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на П. П. Н. с [ЕГН], против Решение рег.№ 328605-65 от 12.04.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, в частта с която е отказано изтриване и заличаване на личните данни на жалбоподателят, обработвани в информационните фондове на МВР и въведени като :

3. „Извършител” по ЗМ № 185/28.03.2003 г. по описа на РУ Стамболийски - ОДМВР Пловдив, за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, кражба с използване на МПС;

4. „Извършител” по ЗМ № 147/03.11.2003 г. по описа на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян, за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, кражба в немаловажен случай, повторно, обвързан с пр. пр. № 748/2003 г. на РП Чепеларе;

5. „Извършител ” по ЗМ № 249/10.07.2013 г. по описа на 03 РУ Пловдив - ОДМВР Пловдив, за деяние по чл. 129 от НК, средна телесна повреда;

6. Наказателно производство - „условно наказание” на PC Асеновград, присъда № 319/1987 г. по съдебно дело № 104/1987 г., за престъпление по чл. 346, ал. Гот НК, наказание - „лишаване от свобода” за срок от шест месеца;

10. Наказателно производство - „ефективно наказание” на PC Пловдив, присъда № 100/2003 г. на PC Пловдив, по съдебно дело № 593/2003 г. за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 1 от НК, наказание - „лишаване от свобода” за срок от една година - да се коригира и актуализира;

11. Наказателно производство - „условно наказание” на PC Асеновград присъда № 91/2003 г. на PC Пловдив, по съдебно дело № 245/2003 г. за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, наказание - „лишаване от свобода” за срок от шест месеца;

12. Наказателно производство - „ефективно наказание” на PC Чепеларе, присъда № 84/2003 г., по съдебно дело № 83/2003 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1,т. 5 от НК, наказание - „лишаване от свобода” за срок от една година, обвързано със ЗМ № 147/03.11.2003 г. по описа на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян;

13. Полицейска регистрация № 2941 от 24.08.1987 г. в РУ Асеновград – ОДМВР Пловдив;

14. Полицейска регистрация № 1342 от 03.11.2003 г. в РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян, ЗМ № 147/03.11.2003 г. по описа на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян;

16. „Задържане на лице - уличен“ - задържане от полицейски орган със заповед per. № 45 от 03.11.2003 г. на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян, причина: чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, кражба чрез разрушаване на прегради, обвързано със ЗМ № 147/03.11.2003 г. по описа на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян;

17. Деяние - „извършител” от 20.05.1987 г,, въведено от ОДМВР Пловдив, за престъпление по чл.346, ал.1 от НК, отнемане на МПС в района на РУ Първомай с предмет на посегателство – мотопед.

Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди, че неправилно не са заличени личните му данни, тъй като е реабилитиран, а значителна част от тези деяния са извършени като непълнолетен. Претендира отмяната на оспореното решение.

В съдебно заседание се явява лично, представлява се от адв.З., който излага аргументи за отмяна на оспореното решение. Постъпила е писмена защита от процесуалният му представител, в която се излагат подробни съображения относно незаконосъобразността на атакуваното решение.

Ответникът по жалбата – Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ не се явява, не се представлява, не взема становище.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, същата е подадена в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се уважи същата и да се отмени оспореното решение. Съображенията за това са следните:

В Главна дирекция „Национална полиция“ е постъпило заявление с вх. № 317005- 61/14.09.2023 г. по описа на ОДМВР Пловдив,- подадено от П. П. Н., [ЕГН], с което същия е направил искане за заличаване на обработвани негови лични данни от „масивите на МВР по: ЗМ № 492/2002, ЗМ № 185/2003 r., ЗМ № 147/2003 г., ЗМ № 518/2007 г., ЗМ № 249/2013 г., криминална регистрация № 2941/1987 т. и № 1342/2003 г., съдебно дело № 87319/1987 г., № 81104/1987 г., 03245/2003 г., 03593/2003 г, 03100/2003 г., 0391/2003 г. и 0384/2003 г.“. Към заявлението било приложено свидетелство за съдимост.

Установено е, че в автоматизираните информационни фондове на МВР за П. П. Н. се обработват лични данни, свързани с противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, водене на наказателни производства за :

1. „Извършител” по ЗМ № 518/13.06.2007 г. по описа на 01 РУ Пловдив - ОДМВР Пловдив, за деяние по чл. 183 от НК, неплащане на издръжка, обвързан с пр. пр. № 4812/2007 г. по описа на РП Пловдив;

2. „Извършител” по ЗМ № 492/11.09.2002 г. по описа на РУ Асеновград - ОДМВР Пловдив, за деяние по чл. 194, ал. 1 от НК, кражба;

3. „Извършител” по ЗМ № 185/28.03.2003 г. по описа на РУ Стамболийски - ОДМВР Пловдив, за деяние по чл. 195, ал. 1,/г. 4 от НК, кражба с използване на МПС;

4. „Извършител” по ЗМ № 147/03.11.2003 г. по описа на РУ Чепеларе – ОД на МВР Смолян, за деяние по чл. 195, ал. 1, т обвързан с пр. пр. № 748/2003 г. на РП Чепеларе.

5. „Извършител ” по ЗМ № 249/10.07.2013 г. по описа на 03 РУ Пловдив – ОД на МВР Пловдив , за деяние по чл. 129 от НК, средна телесна повреда;

6. Наказателно производство - „условно наказание” на PC Асеновград, присъда № 319/1987 г. по съдебно дело № 104/1987 г., за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, наказание - „лишаване от свобода” за срок от шест месеца;

7. Наказателно производство - „условно наказание” на PC Асеновград, присъда № 104/1987 г. от 01.01.1987 г., за престъпление по чл. 346, ал. 1, т. 2 от НК, наказание - „лишаване от свобода”, три години условно;

8. Наказателно производство - „условно наказание” на PC Пловдив, присъда № 593/2003 г. oт 01.01.2003 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, наказание - „лишаване от свобода” за срок от една година, с изпитателен срок от три години;

9. Наказателно производство - „условно наказание” на PC Асеновград, присъда № 245/2003 г. от 01.01.2003 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, наказание - „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, с изпитателен срок от три години;

12. Наказателно производство - „ефективно наказание” на PC Чепеларе, присъда № 84/2003 г., по съдебно дело № 83/2003 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. Наказание - „лишаване от свобода” за срок от една година, обвързано със ЗМ № 147/03.11.2003 г. по описа на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян;

13. Полицейска регистрация № 2941 от 24.08.1987 г. в РУ Асеновград – ОДМВР Пловдив;

15. „Задържане на лице - уличен“ - задържане от полицейски орган със заповед per. № 129 от 10.09.2002 г. на РУ Асеновград - ОДМВР Пловдив, причина: чл. 194 от НК, кражба;

16. „Задържане на лице - уличен“ - задържане от полицейски орган със. заповед per. № 45 от 03.11.2003 г. на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян, причина: чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, кражба чрез разрушаване на прегради, обвързано със ЗМ № 147/03.11.2003 г. по описа на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян;

17. Деяние - „извършител” от 20.05.1987 г., въведено от ОДМВР Пловдив, за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, отнемане на МПС в района на РУ Първомай с предмет на посегателство - мотопед

Изискани са данни от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Пловдив, РП Пловдив – ТО Първомай, приложен е бюлетин за съдимост от 7.12.1987 г. и електронна справка за съдимост от 06.10.2023 г.

На 12.02.2024 г. Директорът на ОД на МВР Пловдив изготвил предложение до Директора на ГД НП за отказ за снемане на полицейска регистрация № 2941/24.08.1987 г. по описа на РУ Асеновград при ОД на МВР Пловдив.

На 12.04.2024 г. било издадено процесното решение от Директора на ГД НП, в което било прието, че по отношение на личните данни в т.3, т.4, т.5, т.6, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.16 и т.17 не е налице нито една от хипотезите на чл.3-5 от Инструкция №8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и за проверка и наличие на данни за престъпления от общ характер.

В хода на съдебното производство е представен Протокол № 4956 от 16.09.2021 г. на РС Пловдив по ЧНД 4809/2021 г., в който е постановено протоколно определение за допускане на съдебна реабилитация по НОХД № 6419/2013 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, което е влязло в законна сила.

При така установените факти съдът счита следното :

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 29 ЗМВР, според която разпоредба администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Последният е оправомощил директора на ГД "НП" със заповед 8121з-267/10.03.2015 г. Актът е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение съгласно специфичното правило, установено в чл. 12, ал. 1 вр. чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР.

Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложената по делото административна преписка. Следователно, не се установява наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Съдът намира, на следващо място, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Видно от доказателствата по делото, административното производство е започнало по искане на заинтересовано лице, което с редовно подадено заявление е поискало достъп и заличаването на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР по преписки и досъдебни производства срещу него. Искането е разгледано, след като са изискани доказателства от органите на МВР във връзка с регистрациите на жалбоподателя, както и от прокуратурата, като с мотивирано решение е постановен частичен отказ.

Спорът по делото се съсредоточава по съответствието на акта с материалния закон.

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. По-специално в чл. 25, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. Според ал. 3 на цитираната норма обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни. Чл. 26, ал. 1 ЗМВР регламентира, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Съобразно чл. 26, ал. 2 ЗМВР сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни.

На основание чл. 26, т. 3 ЗМВР е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г.). Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. регламентира изчерпателно хипотезите, при които личните данни по чл. 2, с изключение на тези на пострадали лица и заявители на престъпление, се заличават. По-конкретно това са следните хипотези: постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; наказателното производство е прекратено: на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; на основание чл. 24, ал. 5 НПК; на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; влязла в сила оправдателна присъда; изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс НК) при: постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); лицето е починало – във всички останали случаи.

При всички случаи, обаче, за да бъдат обработвани лични данни за едно лице, те не следва да се обработват произволно и без определена цел. За да се прецени дали са налице основания за заличаване на данните, следва да се съблюдават предпоставките на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., както и дали информацията се обработва съобразно предвидените законови цели, регламентирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от инструкцията, съгласно която целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Т. е., следва да са налице две кумулативни предпоставки.

За да постанови оспорения отказ, административният орган е приел, че сред разписаните в относимия нормативен акт - Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., хипотези липсва основание за заличаване на обработваните лични данни в случаите на осъждане на лицето, поради което съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи същите не следва да бъдат заличавани. Посочено е, че сходни аргументи са валидни и по отношение на настъпилата на основание чл. 86 НК " реабилитация", тъй като хипотезите на заличаване на лични данни са лимитативно изброени в нормата на приложимия акт - чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., и реабилитацията не е сред тях.

В действителност, както е посочено и в мотивите на оспорения акт, нито едно от посочените в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето до смъртта на това лице.

Следва обаче да се отчита Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. Дадено е тълкуване, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Според даденото тълкуване е задължително администраторът на лични данни, съхраняващ лични данни на осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер лице за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. Горното мотивира извод, че извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, чиито лични данни се съхраняват в съответните информационни фондове на МВР. Това означава, че в хода на административното производство административният орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката, освен предвидените в Инструкцията действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната от закона цел, свързана със събирането и обработката на лични данни за лицата, осъдени за извършени престъпления от общ характер, във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС). Т. е., необходимо е административният орган да извърши проверка и да прецени баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо.

Съгласно чл. 633 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности /СЕС/ е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са относими към настоящия казус.

В мотивите на оспореното решение липсват каквито и да е съображения в тази връзка. Както настоящата инстанция, така и административният орган следва да съобрази постановеното от СЕС решение. Необходимо е административният орган да направи преценка дали реабилитацията на жалбоподателя и съответно липсата на данни той да е извършил ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанията, представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани като мотиви в крайният акт, завършващ производството, започнало по искане на заинтересованото лице за заличаване на личните му данни, събирани във връзка с извършено от него престъпление от общ характер.

Предвид изложеното оспореното Решение рег.№ 328605-65 от 12.04.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ следва да се отмени, в частта с която е отказано изтриване и заличаване на личните данни на жалбоподателят, обработвани в информационните фондове на МВР и въведени като :

5. „Извършител ” по ЗМ № 249/10.07.2013 г. по'описа на 03 РУ Пловдив - ОДМВР Пловдив, за деяние по чл. 129 от НК, средна телесна повреда;

12. Наказателно производство - „ефективно наказание” на PC Чепеларе, присъда № 84/2003 г., по съдебно дело № 83/2003 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1,т. 5 отНК, наказание - „лишаване от свобода” за срок от една година, обвързано със ЗМ № 147/03.11.2003 г. по описа на РУ Чепеларе - ОДМВР Смолян;

13. Полицейска регистрация № 2941 от 24.08.1987 г. в РУ Асеновград – ОДМВР Пловдив;

Доколкото съдът няма правомощието да постанови заличаване на личните данни обработвани в автоматизираните информационни фондове на МВР ще следва да се върне административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда относно приложението на материалния закон.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П. П. Н. с [ЕГН], против Решение рег.№ 328605-65 от 12.04.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, в частта с която е отказано изтриване и заличаване на личните данни на жалбоподателят, обработвани в информационните фондове на МВР и въведени като :

13. Полицейска регистрация № 2941 от 24.08.1987 г. в РУ Асеновград – ОДМВР Пловдив;

ВРЪЩА преписката на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне съгласно указанията в обстоятелствената част.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за новото произнасяне.

Решението не е окончателно подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок.

Съдия:

Номер на акта:	10179
Дата:	22 ноември 2024 г.
Съдия:	Николай Ингилизов

Дело:	20247180700972
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	10 май 2024 г.

Решение по дело №972/2024 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта