№ 624
гр. Бургас, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203770 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес:
гр. Бургас, ж.к. *, чрез представляващия – *, срещу Наказателно постановление № К20_162-
F575394/29.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл. 124, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС) и на основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 502,00 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Застъпва се, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, като в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението.
Застъпва се, че е изтекъл срокът по чл. 34 ЗАНН за ангажиране на отговорността на
дружеството, както и че нормата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС, към която препраща ал. 2 на същия
текст, изисква наличието на вредоносен резултат – определяне на данъка в по-малък размер.
Твърди се, че такива факти не са посочени в АУАН и НП. На последно място се застъпва, че
е налице непропорционалност между извършеното нарушение и наложената санкция, като в
подкрепа на това се цитира практика на СЕС.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща
представител.
1
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която счита, че
нарушението е безспорно доказано, поради което и пледира за оставяне на жалбата без
уважение и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 9 гръб - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 28.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 04.08.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното.
Във връзка с извършване на проверка на дейността на „*” ЕООД с ЕИК: * св. Б.Г. –
инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас изискал редица документи от търговеца При
проверка на документите св. Г. констатирал, че „*” ЕООД с ЕИК: * е издало фактура с №
146/04.05.2020 г. с данъчна основа 10040,00 лева и дължим ДДС – 2008,00 лева, но не я е
включило в дневника за продажбите за данъчен период м. май 2020 г. Установил, че
фактурата е била включена в следващия данъчен период.
На база горните факти св. Г. преценил, че „*” ЕООД с ЕИК: * е нарушило разпоредба
на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, поради което на 14.10.2020 г. съставил срещу него АУАН с №
F575394. АУАН бил предявен на пълномощник на 15.10.2020 г., който го подписал и
получил препис от него, без да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.
124, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 502,00 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Въпреки това съдът счита, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото
НП.
2
На първо място съдът споделя доводите на жалбоподателя за липса на посочена дата на
извършване на нарушението.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да
посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В случая актосъставителят и АНО са посочили само, че
жалбоподателят не е включил в дневника за продажби за данъчен период месец май 2020 г.,
издадената от него фактура. Очевидно е, че се касае за нарушение, извършено с бездействие,
но не става ясно кога в крайна сметка това нарушение е било довършено – т.е. до кога е
следвало субектът да изпълни задължението си, респективно от кога бездействието му се
превръща в нарушение. Вероятно датата би следвало да е 31.05.2020 г. (съгласно чл. 87, ал. 2
от ЗДДС всеки данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец, а съгласно чл.
124, ал. 2 ЗДДС - лицето е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни
документи, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени – т.е.
издадената през месец май фактура – данъчен документ по чл. 112, ал. 1, т. 1 ЗДДС, е
следвало да се отрази в дневника за м. МАЙ до края на този месец). При това положение,
като дата на извършване на нарушението би следвало да се счита 01.06.2020 г. – т.е. първия
ден след изтичане на крайния срок, но това не е отразено в двата процесуални документа.
Недопустимо е датата на извършване на нарушението да се извлича по тълкувателен път или
да се посочва от актосъставителя едва в съдебното заседание, а следва да се приеме, че в
конкретния случай АНО не е изпълнил задължението си да посочи точно датата, на която
твърди, че е било извършено нарушението или поне – периодът, в който задълженото лице е
бездействало. Това по мнение на съда е самостоятелно основание за отмяна на санкционни
акт.
С оглед пълнота следва да се посочи, че съдът констатира и друго нарушение.
Органите по приходите са приели, че неотразяването на фактурата в отчетните регистри
за данъчен период месец март 2020 г. представлява нарушение задължението по чл. 124, ал.
2 от ЗДДС. Така извършеното деяние са подвели под хипотезата на чл. 182, ал. 2 (без да
направят задължителната превръзка с ал. 1 от ЗДДС), като според АНО, неотразяването на
издадената фактура в дневника за продажби за съответния данъчен период, води до
определяне на данъка в по-малък размер от дължимия, т.е. налице е второто предложение на
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, но понеже фактурата е била включена в следващия данъчен период,
3
то и санкцията следва да е намален размер. Нарушението по този текст е резултатно и
елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък размер.
Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице формира
определен резултат. Този резултат съгласно чл. 88, ал. 1 – ал. 3 от ЗДДС представлява
разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен
период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане
през този данъчен период, и може да бъде данък за внасяне или данък за възстановяване.
Или не винаги неотразяването на данъчен документ в отчетните регистри води до
определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е изискваният от чл.
182, ал. 1, предл. второ от ЗДДС вредоносен резултат /напр. възможно е резултатът за
периода да е данък за възстановяване съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, и при вземане предвид
невключените в отчетните регистри фактури/. Действително, неотразяването на издаден
данъчен документ в общия случай /без т. нар. "самоначисляване"/, води до некоректно
определяне на декларирания резултат за съответния данъчен период, но в чл. 182, ал. 1 от
ЗДДС се визира като нарушение единствено това поведение, което води до определяне на
данъка в по-малък размер, а не до невярно отчитане на данъчния резултат въобще.
В конкретния случай в АУАН и НП въобще не е посочено, че невключването на
фактурата в съответния дневник за продажбите е довело до определяне на данъка в по-малък
размер – т.е. липсват твърдения за съставомерен признак от обективния състав на
нарушението, който признак да е вменен на нарушителя и срещу който той да може да
организира защитата си.
С оглед изчерпателност съдът не споделя доводите на жалбоподателя, досежно
нарушаване на общностното право, базиращо се на Решение С-259/12г. на СЕС.
Директива 2006/112/ЕО не предвижда изрично система от санкции в случай на
неспазване на предвидените с нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да
изпълняват (т. 31 от Решение на СЕС по дело С-259/12). В тази връзка, предвид липсата на
хармонизация на законодателството на ЕС в областта на санкциите, в практиката си Съдът
възприема, че държавите-членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са
подходящи, но при спазване на правото на ЕС и неговите общи принципи. Българската
държава в санкционните разпоредби на ЗДДС и в частност тази на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 е
избрала своя санкционен подход посредством предвиденото налагане на наказание за
неизпълнение на вмененото на данъчнозадължените лица задължение ( чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС) да отразят счетоводно и да декларират в определен срок обстоятелства обуславящи
начисляването на ДДС, като наказанието е в размер на неначисления, съответно невнесен в
посочения срок данък, дори в случай на отстраняване на това нарушение. В тази връзка
Съдът, с решението си по дело С-259/12 постановява, че "принципът на данъчен
неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на
данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното
законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира
4
обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него ДДС, имуществена
санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това
данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен
размер и съответните лихви" (т. 43). С решението по дело С-259/12 СЕС постановява още
(т. 38), че санкциите, посочени в точка 32 от съдебното решение (санкциите, които
държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка
и да предотвратят избягването на данъчно облагане...), не трябва да надхвърлят
необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане. Съдът сочи и, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да
се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както
и начинът за определянето на нейния размер.
В случая - наказаният е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, което
според АНО не е изпълнило в предвидения в ЗДДС срок задължението си да отрази в ДП за
съответния данъчен период обстоятелство, от значение за начисляване на дължимия от това
лице ДДС.
При това положение съдът не счита, че санкционирането на субекта изначално
противоречи на правото на ЕС или на цитираното решение на СЕС, както и че по принцип
начинът на определяне на санкцията не сочи непременно на непропорционалност.
Доколкото обаче в хода на производството така или иначе са били допуснати нарушения,
водещи до порочност на издадения санкционен акт, то и съдът не намира за необходимо да
излага по-подробни съображения в тази насока.
В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените
аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай с оглед изхода на правния спор разноски
принципно се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им,
поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К20_162-F575394/29.12.2020 г., издадено от
директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124,
ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС на
„*” ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 502,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6